Цитат на: mvsavova в 24.04.2007 17:02

[b]Zdraveite vsi4ki! Kazvam se Mihaela Savova, na 23 godini sym, ot Ruse i sym sgodena ot 8-mi mart,a sega predstoi da kajem na roditelite mi  Te mnogo haresvat priqtelq mi,no vse pak... Te sa pensioneri, az sym edinstveno dete na mama & tatko
I mnogo mi e interesno kakvo 6te stane.
Dali nqkoi bi mi pomognal sys syvet-naprimer kak da se prevyzmogne myl4anieto sled kato im kajem ili ne6to podobno
4ao zasega!

Добре дошла във форума, Михаела! Направо не зная как си издържала до сега да не кажеш на родителите си. Аз им съобщих по телефона още на следващата сутрин след като получих предложението. Ех, имаше го елемента от шок  (без него май не може), но то се очакваше. Според мен няма защо да се притесняваш, особено ако родителите ти познават и харесват бъдещия ти съпруг. Най-добре е да сте заедно двамата, когато им съобщите. Късмет!

Михаела, ние също изчакахме със съобщаването на родителите (просто защото сме в различни градове, а аз много държах да им го кажем лично и на живо). Разбирам опасенията ти за неловкото мълчание  , и аз имах такива, но в края на краищата всичко мина добре. Аз лично се бях подготвила предварително за говорене. В смисъл: казваш каквото имаш да казваш и ако усетиш, че ще настъпи мълчание продължаваш с нещо по темата, което ще ги разсее малко, но ще е в същата насока

Например, когато казвахме на майка ми, исках да види пръстена първо. и след няколко минутно подрънкване, почукване, сресване на бретона и всякакви видове размахване на ръце пред нея, най-накрая се засмяхме и й казах. Естествено е в първия момент да не може да каже нищо, затова ние продължихме да си говорим за това, как съм се перчила, а тя не забелязва и т.н. глупости. Просто за да й дадем време да се окопити и да не е достатъчно тихо за да започне да мисли някакви сериозни неща...

Извинете за дългия пост  дано някой да е разбрал какво имам предвид 

Моята майка много странно реагира. Казах в петък преди Великден.Тя започна да ми разказва за някакви,че ще правят сватба в този ресторант,където и ние иска ме и аз и казах,че и нашата ще е там Септември.То и моето съкровище беше с нас.Майка ми нищичко не каза,все едно нищо не е чула. Аз и го повторих няколко пъти да се уверя,че е разбрала.Но нямаше никаква реакция. Е сега вече го е осъзнала и говори само за това.

Здравейте! Ами стискайте палци, защото днес ще кажем на нашите, в смисъл приятелят ми ще идва да ме иска Днес баща ми има рожден ден и ще му направим подарък  Свекървата пък има рожден ден на 29 май, така че и на нея ще и правим подаръче 
Благодаря за милото посрещане 
Като имам време на работа с удоволствие ще се включвам във форума  Утре ще пиша за подробности от вечерта 
Чао засега на всички!




Използвай само кирилица за постовете си!!!

mvsavova,
успех аз мисля, че ще се зарадват
все пак нали знаеш - Като се обичат младите да се вземат

Цитат на: mvsavova в 26.04.2007 12:29

Здравейте! Мога да се похваля,че вече официално съм сгодена,вчера нашите много се зарадваха 
Милото ми беше страшно нервен,потреперваха му краченцата,но се справи подобаващо
Сега на 6 май предстои да кажем на неговите родители   
Чао засега!
Ако имам възможност ще вляза пак следобяд!

Честито mvsavova !
Нормално е в такива моменти да му треперят краката на милото, и мъжа ми беше така на годежа 

Цитат на: Nelkata в 25.04.2007 10:07

Моята майка много странно реагира. Майка ми нищичко не каза,все едно нищо не е чула. Аз и го повторих няколко пъти да се уверя,че е разбрала.Но нямаше никаква реакция. Е сега вече го е осъзнала и говори само за това.

Нелка, и моята майка имаше почти същата реакция--аз и казах по телефона, а тя все едно нищо не чу. След половин час ми се обади отново и тогава бяха едни честитения, едно чудо. Обаче честно казано, не очаквах първоначалната и реакция--все пак с бъдещата половинка сме заедно от 4 години, родителите ми го познават, и би трябвало да очакват рано или късно новини за сватба, но...

И аз да разкажа!!
Веднага след като приятелят ми ми предложи се обадих на сестара ми. Тя беше на вън с нейния приятел и тъкмо бяха решили да се разделят, но след като и съобщихме новината те се сдобриха  (за няколко седмици, но все пак).
След това се обадихме на майка и татко и има казахме, а те в първия момент не ни повярваха. Дадох им приятелят ми да им разкаже, а те толкова се зарадваха, че татко чак се разплака от щастие, а след това и майка, а след това и аз, и най - накрая Петър. Стана доста мелодраматично и сълзливо, но все пак родителите ми очакваха този момент от доста дълго време.
На следващия ден събрахме най-близките ни приятели и им съобщихме новината, обаче и те не ни повярваха. Опитахме се да ги убедим, някой от тях още не сме успяли...
Нищо тъкмо повече ще се зарадват на поканата ... 

screwball_squirrel, сигурна съм че с любовта си ще докажете на всички намеренията си да прекарате живота си заедно. Пожелавам всички да се зарадват на поканите за сватбата и да си прекарете едно щастливо тържество с приятели и роднини!

при нас се получа така че всички постоянно питаха кога ще се женим тъй като се сгодихме преди 2 години а сватбата е чак сега когато им казахме че най накрая ще има сватба и точната дата те не бяха чак толкова изненадани понеже очакваха това цели 2 години.приеха го с думите:"най-накрая се решихте........"

Didibaby, явно това е нормалната реакция. И ние сме от близо 5 години и живеем в къщи заедно около 3 год.,но явно колкото и да е очаквано, като го кажеш е изненадващо.И приятелките ми и те се изненадаха много.Еи такива физиономии направиха  А пък аз много се забавлявах на реакциите им. 

Ние от шест години и половина живеем заедно, а ходим от осем и сега като започнахме да казваме на приятелите и те .  В първия момент като канихме кумовете и те помислиха, че се майтапим. Защото винаги сме се бъзикали на тази тема. А и ние го решихме много инпулсивно и неочаквано за всички. И родителите се зарадваха много.

тук от доста отдавна не е писано,а е много вълнуваща темичка
След като милото ми предложи,беше четвъртък и празнувахми петата си годишнина,много исках да се обадя на мама,но милото ме спря и каза"тази вечер е нашият празник,утре ще им кажем".На другият ден се обадих на майка ми и се оказа че са отишли на село,а не ми се искаше по тел.Реших ме да отидем там,но за да накарам брат ми да дейде с нас/ние радко ходим с него на село/трябваше да му кажа новината,и той остана като вцепенен  чистити ни и толкоз.Тръгнах ме ние и през цялото време майка ми,как така решихте да дойдете какво е станало и т.н аз и казвам ми така/понеже бяхме пазарували/да почерпим за годишнината .Вечерта се събрахме да вечеряме и милото се обръща към баща ми "ние сме се събрали за да попитам,дали маже ръката на дъщеря ти"мълчание и баща ми ме пита,а ти съгласна ли си,и аз да,еми тогава всичко е о.к. Майка ми неможах да я успокоя .А за приятелите и неговите родители всички знаеха,още когато ми е купил пръстена,такаче нямаше изненада.