Ах, като чета разказите ви ... много ревливи майки Не, не го казвам с лоши чувства, съвсем нормална реакция си е. Много вълнуващ момент е това  Ние най-напред казахме на неговите родители, след това на моето семейство. Всички са много развълнувани и щастливи 

никой от родителите ни не рева, много спокойно го приеха, може би някак очаквано, защото сме заедно от дълго време. всъщност всичко се случи достатъчно бавно, за да може всеки да свикне с мисълта за сватбата все пак всички се вълнуваме, не толкова от решението ни, колкото от самото събитие.. приятелите ни също го приеха като очаквана новина, докато доста от роднините ни бяха изненадани и имаше доста забавни реакции 

Ние живеем заедно от 3 години, за сватбата нямаше емоции, но през есента на 2006 г. им сервирахме, че искаме да се сгодим и тогава бяха големите възгласи . Всъщност предстоеше на родителите ми да заминават да живеят в чужбина, а не искахме поради тази причина да бързаме да се женим и затова решихме просто да се сгодим преди да заминат. Никой не вярваше, защото сме отдавна заедно и всички изпаднаха в див възторг. Големи емоции бяха, нямахме много гости на годежа - 12 човека бяхме, но се чувствах като на малка сватба - то искания за булката, въпроси "За какво сте дошли?" и т.н. от баща ми, то пръстени, то торти, подаръци, пари, голямо шоу падна. И така миналата година на Йордановден се сгодихме, пазя много хубави спомени. После нашите заминаха и оттогава все се говори кога биха могли да се върнат, че да нагласим сватбата, ние така и така не бързахме след годежа, затова понеже се знае от година и нещо и се съобразява с това планирането на сватбата, вече няма такива сърцераздирателни моменти.

Ха-ха,наистина хубава темичка
При нас така се получи, че горе-долу аз разбрах последна за годежния пръстен. Родителите знаеха, приятелите също... Нямаше много изненадани...
И все пак може би моя баща най-много се разчувства...

ей сега се сещам, че поканих на сватба няколко човека навръх 1 април  лошото е, че изобщо не се усетих, после трябваше да им обяснявам, че не е майтап и стана по-зле

много интересна тема и аз да разкажа как милото ми предложи.понеже жижеем заедно от 3 години, просто бе6е въпрос на време.наи интересното е 4е милото е купил пръстена заедно с ба6та ми и маика ми, които изоб6то не са се досетили за какво е, сестра ми само го е питала дали няма повод но тоииии е казал 4е е само подарък.. ина4е първи разбраха неговите родители а аз горки4ката треперех като лист докато кажем...сега сме в процес на подготовка

  Не знам дали точно тук трябва да пускам тази тема ама  все пак ми е интересно да ви попитам бъдещите булки...
Каква беше реакцията  когато казахте на приятели и познатите , че ще се омъжвате, защото на мен ми писна да повтарям , че не съм бременна , а ще се омъжвам защото се обичаме много и имаме нужда да си кажем „Обичам те завинаги”  пред всички приятели и роднини.
Скоро правихме среща с класа 5 години от завършването ни и там може би защото сме само женски клас , ме побъркаха „как може да се омъжвам .... нали сме били от 9 години заедно нямало смисъл”. .... Та само на мен ли ми се случва това нещо ми е интересно.

Миличка, не обръщай внимание на такива подмятания!  Приятелите ти със сигурност още не са срещнали голямата си любов Важното е, че вие се обичате и скоро ще се ожените - няма нищо по-хубаво от това една макар и толкова дълга връзка да прерасне в брак. Това за мен е естествения и нормален развой на нещата...още повече, че всяка една от нас иска да се види в бяло  , а това повярвай ми ще бъде най-щастливия ви ден!
И ние имахме дълга връзка, но приятелите ми го познаваха и много го харесваха и само ме питаха: "Няма ли да се жените вече?"  , а аз само намирах оправдания, но ето че и това се случи...
Пожелавам ти една приказна сватба с много приятни емоции и танци до зори!!! 

Благодаря ти за пожеланията

_MuMeTo_, добре те разбирам, аз още обяснявам, че не съм бременна, макар че минаха три месеца от както казахме на приятелите,че ще се женим. Ние имаме връзка вече три години и  почти от самото начало си живеем заедно. По принцип е имало моменти, в които сме се карали и приятелите ми знаят за тях, може би затова ме питат дали не избързваме. Не мога да разбера само, защо  колежка от работата ми (с която се познавам от 7 месеца и която не познава мъжа ми) всеки ден като ме види ме посреща с думите "Отменихте ли сватбата" Била съм млада, живота бил пред мен, защо бързам като не съм била бременна, знаела ли съм колко гадно ставало след като кажеш "Да" , а после разводите били скъпи....и всякакви такива гадости
Тъпото е, че след всичките тези приказки почнах да се замислям дали не правя грешка Естествено,че ми мина бързо и вече не обръщам внимание на такива неща. Важното е, че вие сте взели  решението да се обичате завинаги и да го заявите пред всички тези ваши приятели. Аз нямам нищо против двойките, които живеят заедно без брак, но съм сигурна, че те нямат достатъчно кураж да се врекат за винаги един пред друг и живеят с мисълта "какво ще стане ако срещна утре някой друг"? Свободата да прекратиш едно съжителство, без усложненията, които ти дава брака, според мен кара днешните млади семейства да са толкова против женитбата.
Така че поздравления, миличка за най - важната стъпка в живота ви, сигурна съм че няма да съжеляваш и секунда за това взето решение

Той ми предложи в писмо и аз му отговорих с картичка. Вечерта ходихме на ресторант, а аз бях напълно шокирана и въобще не можех да реагирам, защото той винаги е бил против брака и бях убедена, че никога няма да стигнем дотук. Та тъй като бях в тотален шок, не смеех да кажа на никого. Вечерта започнах да осъзнавам, че е истина това, което се случва и викам "Еми, сега ще трябва да се обадим на родителите". А той "Ааа, ами аз вече им казах на моите". "Кога?" "Еми веднага като видях, че си казала Да". "И те какво казаха?" "Казаха "Най-сетне !""
На другия ден се обадих на майка ми (нашите за разведени) и тя въобще не се зарадва, а с адски сериозен (почти ядосан) тон ми каза, че за мен на моята възраст (!) имало само един приоритет-да се върна веднага в България и да родя дете  Исках да я попитам дали тя ще ме забремени, но се въздържах. После й пратих смс да й кажа, че не й се сърдя, но ми е станало мъчно все пак.
А пък баща ми е адски щастлив и много се вълнува.

Никой не ме пита дали съм бременна.

Ох, и мен ме подпитват да не съм бременна, чак един братовчед на милото казал на баба му, че със сигурност е така, иначе нямало да се женим. Горката жена, взела, че се вързала. А аз много се ядосах, направо щях да го 
Понеже ние сме от 8 години (почти) заедно, а живеем заедно от 3 и не сме се оженили досега, много им е чудно как изведнъж сме решили, без да съм бременна. Дай Боже и това да стане, ама още не е и не им ли е малко неудобно на някои хора да се месят в такива деликатни теми, не знам. 
Други път направо ми казват колко се радват, че сме се решили след толкова години на тази стъпка и т.н., но това са основно приятелите ни.

А и още нещо се сетих да допълня, дано не съм 

Много хора (най-вече познати разни, не близките) като чуят, че ще правим сватба казват: за какво ви е тази сватба, безсмислено е, пари на вятъра, вие луди ли сте, я идете и разпишете, после се почерпете с приятели най-много и с парите за сватбата отидете на пътешествие.

Аз акъли не обичам да ми дават и ги режа такива, ама вече ми писна да ми задават въпроса: "За какво ти е тази сватба?" Толкова ли е трудно на някои хора да разберат, че просто го искам и не съм длъжна да се аргументирам за желанието ми пред никого и че предпочитам сватба пред пътешествие.

Ако само бях разписала, щяха друга песен да пеят - ама как може без сватба и т.н.
Защото една дружка като се ожени, понеже хич не си пада по сватбарски работи, реши да отидат с кумовете да подпишат по дънки, после се прибра, облече едно костюмче и отидохме в един ресторант 20 човека приятели и родителите да се почерпим, имаше и ди джей и голям купон стана. Та за нея пак имаше приказки - ама как можело така, така не се правило, трябвало поне малко да прилича на сватба, как поне една рокля не облякла, ами с панталон (а тя просто никога не носи рокли, нито поли) и т.н.

Та каквото и да направиш, те все разни познати ще са контра - така не можело, инъче било безсмислено и не разбират, че всичко е въпрос на гледна точка и кой както си го реши. Аз дето си падам по сватбите, да не би да съм казала на тази приятелка, ама направи си сватба. Нито сега тя на мен ми е казала, ама за какво правиш сватба, безмислено е. Просто всеки трябва да уважава гледната точка на другия.

Ние първо казахме на бъдещите си кумуве веднага след като решихме в 11:30 посред нощ по-телефона, а на другия ден и на родителите ни. Нямаше някаква особенна реакция. Приеха го някак нормално и естествено. А на приятелите не сме казвали директно, сякаш те трябва да знаят Покрай разговорите за приготовленията лека полека май вече всички знаят.
По веселото е че са много изненадани , че не сме казали, а ние реагираме   Ма не знаете ли???

И нас постоянно ни питат - защо, не е ли много рано, не е ли много бързо, бременна ли си... Все пак имаше и хора, които искрено ни се зарадваха. А на родителите още не сме казали