Цитат на: maria_dragieva в 15.03.2007 16:17

На мен милото ми предложи вечерта срещу имения ми ден и така, когато ми се обаждаха да ми честитят, аз им съобщавах, че имам подарък пръстен! 
Всички много се зарадваха 
Само сестрата на милото не се досети, че това е именно годежен пръстен  и каза "Това не е присъщо на брат ми!" (имаше предвид да ми подари толкова скъп подарък) 
След няколко часа ми се обади и ме пита "Абе само аз ли не съм разбрала, че ще се жените? Майка ми ме пита какво мисля за постъпката на брат ми, а аз - ми нищо, какво толкова е станало!" 

Хахахаааа, тя милата не се е сетила!!!


Въобще не се беше сетила наистина, а аз се чудех защо не се зарадва като й казах 
След това разбира се се зарадва 


Е, по-добре късно, отколкото никога!!!

Цитат на: Bulechka_TS в 15.03.2007 21:18

Е, по-добре късно, отколкото никога!!!

Права си  а и аз не съм се съмнявала, че ще се зарадва, но се чудех какво й е станало в момента

Цитат на: maria_dragieva в 15.03.2007 23:47

Е, по-добре късно, отколкото никога!!!

Права си  а и аз не съм се съмнявала, че ще се зарадва, но се чудех какво й е станало в момента

Добре е че се радват,че има разни дето...... "Ни на живо се радват,ни на умряло плачат"

Видях, че има вече тема родители, но тази е по-различна. Става въпрос за вашите родители, а именно как приеха новината за предстоящото събитие?

ами мойте родители не се изненадаха много понеже ние с милото сме от 7г. заедно и се о4аква6е и все нипитаха "айде кога 6те тропаме?"
на моите родители и на милото им съобщихмети при свър6ен факт в смисъл 4е ние ве4е си бяхме записали дата в ритуалната зала и направо им казахме кога 6те е сватбата  и адцки много се изненадаха особенно неговите родители
мама се разплака от радост, а тати замъл4а и се усмихна след което запо4наха приказки ама наистина ли, кога ре6ихте,кое,къде,и т.н.
а свекито възкликна: "еее време бе6е.."
и така

И ние ги поставихме пред свършен факт.С милото живеем вече почти 4 години заедно и те напоследък все ни питаха няма ли да направим по-сериозната крачка.Милото ми предложи(в една друга темичка съм описала точно как) и ние отидохме вкъщи и съобщихме директно че ще се женим, но още небяхме определили датата.И те невярваха ама много се зарадваха, а свекърва ми и свекър ми реагираха по друг начин.Според тях няма нужда от сватби и е излишно, можело само да се разпишем.Но сватбата вече е факт и остават броени часове до нея(21.04.2007 год)

Цитат на: sabeva_07 в 20.04.2007 12:40

Според тях няма нужда от сватби и е излишно, можело само да се разпишем.

да и според брат му на милото, моят бъдещ девер е така,нямало смисъл да се пръскат толкова пари за ни6тото, а той самия прави 2 сватби в България и Украйна

да си гледат работата и да не се месят

при нас съшо нямаше изненади - живеем заедно вече 3 години, а сме гаджета цели 7 год.
даже като казахме , че сме се сгодили нямамше никаква реакция.
само свекъра каза, че сме се сгодили, за да не останем по-назад от брата на милото, който един месец, по-рано каза, че ще си имат бебе.
ама това не е вярно, разбира се!
общо взето никой не му пука за сватбата считат го за нещо супер нормално, което чесно да ви кажа малко ме дразни - ще ми се да се вълнуват повече

и нашите не се изнедадаха защото сме заедно от почти 6 години.
но за сметка на това супер мн0ого се вълнуват около подготовката.

ние сме заедно от 8 години и си беше редно,но когато казах на майка тя не вярваше,защото вече веднъж не стана(тъй като на милото не му дойде визата и не можа да се върне за сватбата ),после когато си дойде толкова спонтанно, само сключехме брак и никой повече несе надяваше за сватба.миналата година август месец им съобщихме за датата и те :"ааааааааа сигурно ли е?" не ми повярваха докато неказах на майка да отиде да запази датата в църквата

При мен нещата бяха доста сериозни. Майка ми всъщност знаеше , че нещата вървят на там, но се изненада на датата 1юли и каза "А защо не септември или октомври", все едно нещо ще се промени. Баща ми (той живее в чужбина) му казах по телефона , но той някак не го възприе сериозно. Така че миналата седмица , когатоси дойде за малко се наложи майка ми да разясни , че нещата всъщност мноооого сериозни. След като си замина в неделя ми се обажда всеки ден казвайки, че имал лошо предчувствие и че нищо нямало да излезе и ме моли на никой да не казвам все още ,а да изчакам да се върнем от Щатите и тогава да реша наистина. Но аз вече съ взела решение , така че това пътуване нищо няма да промени. Но така е когато си единствено дете, а и баща ми е много ревнив. Стискайте палци той да си промени мнението.

Мойте родители, пък много се изнедаха, тъй като ве4е сме заедно от 9 гони и пове4е и изобщо не се надяваха да правим сватба, пък и години наред все я отлагахме по ред при4ини. Но тази година е нашата  и съм на седмето небе 

и при нас нямаше изненадани, защото 1 месец преди това бяхме казали, че ще се женим през 2008г. Имаше известно учудване, когато сменихме годината , но то беше не повече от 5 секунди 

При нас изненадата беше пълна,но не в смисъл  , а просто не се очакваше,че нещо такова ще се случва.Мамето много се зарадва,но май тя подозираше нещо  ,то беше гушкане, и малко сълзички , че " детето сега като замине..." , защото ние с нея сме много ,много близки и тя вика "какво ще правя без тебе..", но аз я успокоих - ами то ние ,ако сме добре и родителите ни ще са спокойни,и нищо,че ще съм далече,пак ще се виждаме, и то често,и те ще ни идват на гости...Ами няма начин, мами да свиква Татко,той много странно реагира, и до днес се чудя дали се зарадва,какво ли... Сестра ми (тя е  малкичка -на 12) много се зарадва, нали знаете децата колко са непринудени и неподправени, и така се вълнувааа Таткото на мъжлето много се зарадва,едни целувки ,прегръдки, за майка му-на друго място съм писала  , но аз в същност сега като се замисля-ми аз си имам 2 свекърви,таткото е женен втори път, а тя-втората свеки  много дейна и жизнена,само тича да организира там тържеството(и там да отчетем факта,че сме вече семейство),обажда ми се - тя също много се радва, 

Момичета преместих темичката,защото мисля че тук е мястото,където се обсъжда този проблем.