Клуб "Изчакващи с БЕБЕправенето"

[pleasure]

Наскоро като се прибрахме у дома и милото вика - "Виж сега колко е скучно, ех сега да имаше тук един палавник и да тичаше напред-назад"  А той вече е на 31 и му е време наистина. Осъзнавам го, но какво да направя. Понякога той ме упреква, че съм кариеристка и може би има право.

Мдааа, всеки мъж може да започне да изтъква доводи "за" бебето..но не е той този, който ще трябва да се лиши от работа и още куп неща в името на детето. А и винаги може да каже колко много работа има за следващия ден и ей така да прегвърли топката в твоите ръце...малко са мъжете, които наистина участват с физическа сила (ако щеш) в отглеждането на детето...те идват от работа играят си с наследника 1-2 часа и с това се изчерпва учатието...е то ако е така и аз бих искала дете...сега и веднага.
Мисля, че жената трябва наистина да е готова за дете и да е узряла за този момент, защото повечето компромиси ще трябва да направи тя. Пък и отдавна не живеем във времената, когато от жените се е искало само това..днешните момичета са амбициозни, успешни, кариеристки (ако щетее) и аз не виждам нищо лошо в това...но някой да ме упреква за това, че съм кариеристка....хммм...няма да се разберем така...
Така че момичета първо наистина се убедете в желанието си за бебе и не позволявайте някой да ви налага определено мнение...и едва тогава, когато наистина сте готови...станете майки и се отдайте на всичко вълнуващо и прекрасно , което ще преживеете покрай появата на малките човечета....(лично мнение)

[tanichka]

Момичета едва сега откривам темичката. Пишете ме и мен/нас в клуба на изчакващите. Мислех, че има само няколко момичета като мен и всички останали са се юрнали да работят за бебе, а аз едва ли не като някоя заблудена, че бъркам реда.  
И ние изчакваме по ред причини - парички и сега до никъде, а после съвсем ще я окъсаме. Живеем всички заедно в нашето голямо италиянско семейство и уж сега започваме да обзавеждаме единия етаж от къщата и да живеем там, но да видим как ще стане, а в професионален план - едно бебе сега означава след отпуската по майчински да започвам всичко отначало. Тъкмо започнах практика, да имам самочувствие, че и аз поназнайвам нещичко и пауза за година-две.  Ако изчакаме някоя годинка вече ще се наредят нещата или поне ще ни стане ясно, че не можем да наредим както сме искали  
Само че милото взе все по-често да говори сериозно за бебе и да се заканва, че ще ме забремени без съгласието ми и няма да ме чака да се оправдавам. Добре че предпазните средства са под мой контрол /противозачатъчни/   , че иначе може и да изненада.  

[tanichka]

Мдааа, всеки мъж може да започне да изтъква доводи "за" бебето..но не е той този, който ще трябва да се лиши от работа и още куп неща в името на детето. А и винаги може да каже колко много работа има за следващия ден и ей така да прегвърли топката в твоите ръце...малко са мъжете, които наистина участват с физическа сила (ако щеш) в отглеждането на детето...те идват от работа играят си с наследника 1-2 часа и с това се изчерпва учатието...е то ако е така и аз бих искала дете...сега и веднага.
Мисля, че жената трябва наистина да е готова за дете и да е узряла за този момент, защото повечето компромиси ще трябва да направи тя. Пък и отдавна не живеем във времената, когато от жените се е искало само това..днешните момичета са амбициозни, успешни, кариеристки (ако щетее) и аз не виждам нищо лошо в това...но някой да ме упреква за това, че съм кариеристка....хммм...няма да се разберем така...
Така че момичета първо маистина се убедете в желанието си бебе и не позвплявайте някой да ви натрапва мнение...и едва тогава, когато наистина сте готови...станете майки и се отдайте на всичко вълнуващо и прекрасно , което ще преживеете покрай появата на малките човечета....(лично мнение)

И аз така мисля. Може да звучи много егоистично и грубо, но най вече майката е тази която трябва да е на 100 процента сигурна, че иска точно в този момент да има бебе /няма нищо лошо и ако е с лек елемент на изненада появата на бебчето/ Може да не е готова още да пожертва свободата си и личното си време, може да е заради кариера, може да не се чувства още готова физически, но трябва да има възможността Тя да реши /И двамата решават, но тя е последната инстанция./ без да я притискат разни роднини, познати, баби, кандидат татковци, а дори и други мами.
Да споделя нещо леко встрани от темичката   , но преди време една леко вманиачена мама, дето деня й започваше и приключваше с детето, въпреки, че детето ходеше на детска градина ми каза какво съм си губила времето да работя, ами да се женя и да раждам едно-две деца.

[maslinka]

наскоро четох ме с милото бебешките темичките във форума и изведнъж и двамата в един глас "Не искам да става така" с тестове,термометри  и други такива,просто решихме че ако стане стане  и това е,без вманиачаване и стресиране.Много съм доволна,че и двамата мислим еднакво и някак си тайничко се надявам да прескоча "клуба на бебеправещите" и направо от тук да се запиша в темата за бъдещите мами .Но все още някак си не се чустваме готови и двамата за бебчо

[*mwpo]

И аз съм в клуба:)Всеки около мен пита,чака,дори и моето момче все за това си говори.
И пак тази финансова несигурност-немога все при мама и тате да тичам,като моите парички не ми стигнат.
Но ако чакам да стана финансово независима-надали ще дочакам.
Ако зависи от мен-ще има да чакам. Не се чувствам готова да бъда нечий идеал.

[didibaby]

Аз много се радвам на малки сладури, обаче като ревнат или се заинатят и престават да са ми сладки...дори не мога и да си представя да дундуркам бебе в следващите поне 2-3 години. Преди все си мислех, че е ужасно, че не ми се помисля за деца, но мои колежки споделиха, че и те са се чувствали по същия начин в първите няколко години след сватбата. Така че засега ще се пазим и ще чакаме да му дойде времето, когато се почувстваме готови за деца.

[ivaiva]

мдааа
на мен пък много ми се иска, и си представям и да дондуркам бебче и всичко останало, но просто ми се струва, че доста ще се отделя от работата и бизнеса много.
и аз като Маслинка се надявам от тук да ида направо в бъдещите мами, но за сега ще се пазим

[Natalia Borisova]

и аз като Маслинка се надявам от тук да ида направо в бъдещите мами, но за сега ще се пазим

И аз така! Аз също мился да си спестя всички тези стряскащи тестове и какво ли още не, ще действаме направо, а пък когато дойде - Добре дошло!

[ivaiva]

Момичета, мъничко завиждам на сладките бъдещи майчици от другото клубче.
толково възвишена е емоцията около бебчето,  че целият ми живот в сравнение с това ще изгуби смисъл.
как ми се иска и аз да изпитам тази емоция.
много щастие им желая

[desislavka]

Искам да ви споделя нещичко!Незнам дали точно тук е мястото,но понеже съм част от това клубче в момента реших,че ще го направя тук!!! Проблемът ми е следния-в неделя сме на погача на бебето на една приятелка!Не че не ми се ходи,но се чувствам толкова не на място напоследък по такива мероприятия!!!Всички си говорят за бебета естествено,за памперси,бебешка козметика,кое плачело нощем или капки за колики,гелчета за по-лесно пробиване на зъбчетата и тем подобни неща!!!Не че не ми е интересно,но по никакъв начин немога да се включа в подобни разговори просто,защото все още нямам бебе!!!Какво да правя? :'(Как да обясня,че нямам желание да ходя на място,където три часа ще се чудя в кой ъгъл точно да гледам?Просто не се чувствам добре и на място!

[prin4ipessa]

Много добре те разбирам Деси. И аз се чувствам по абсолютно същия начин в обкръжението на майки. Дори като ходим на гости на едни познати, които имат вече доста голямо момиченце (на 3 годинки) основната тема на разговор е дъщеричката им. Направо имам чувството, че за друго не могат да говорят и вече ми е страшно неудобно като се срещнем. Сякаш всички други теми на разговор са ни изчерпани...а лошото е че се опитват и на нас да наливат акъл така да се каже. Все ни юркат, какво сме били чакали още, дъщеря им имала нужда от другарче и тем подобни подхвърляния, които уж са на шега, но понякога наистина ми втръсват. Не знам може би и аз ще стана такава някой ден и ще втръсвам на приятелите и познатите си с говорене за деца, но на този етап се чувствам много сконфузно в присъствието на хора с деца. 

[kleo_20]

ами не ходи!!!щом не се чустваш на място не се насилвай да ходиш там където ще ти е неудобно и криво!!!ти не си мазохист все пак!!радвай се за приятелката си но не се затормозявай сама себе си! *THUMBS*ти ще си прецениш но аз не бих отишла на твое място все пак това не значи че не държиш на дружбата ви и че не се радваш на майчинството и  

[desislavka]

Момичета благодаря ви за разбирането!!!Клео мила,определено не съм мазохистка,но положението е следното-поканени сме и аз,и свекърва ми и етърва ми!!!Как по-точно да се измъкна при тази ситуация? :\Незнам,съвсем се обърках вече!!!

[Natalia Borisova]

И на мен ми е много познато това чувство! И на нас постоянно ни се натяква това, какво още чакаме, няма ли вече да си направим 1 бебче, на децата на нашите приятели им липсвали приятелчета, братовчедчета и т.н. И постоянно всеки ме пита да не си бременна вече? 

[Инка-маслинка]

Искам да ви споделя нещичко!Незнам дали точно тук е мястото,но понеже съм част от това клубче в момента реших,че ще го направя тук!!! Проблемът ми е следния-в неделя сме на погача на бебето на една приятелка!Не че не ми се ходи,но се чувствам толкова не на място напоследък по такива мероприятия!!!Всички си говорят за бебета естествено,за памперси,бебешка козметика,кое плачело нощем или капки за колики,гелчета за по-лесно пробиване на зъбчетата и тем подобни неща!!!Не че не ми е интересно,но по никакъв начин немога да се включа в подобни разговори просто,защото все още нямам бебе!!!Какво да правя? :'(Как да обясня,че нямам желание да ходя на място,където три часа ще се чудя в кой ъгъл точно да гледам?Просто не се чувствам добре и на място!

Ей Деска я не се кахъри за такива нещо - отиди,  виж, може пък и да е забавно - говори си спойконо нищо че нямаш бебче, тъкмо ще понатрупаш опит и за твоето ще знаеш!!!