Здравейте

Маги, стискам палци!

Бубе, успех! Ти професионално мислиш ли да се занимаваш. Мислех, че само за кеф .

Али, радвам се, че всичко е наред, много стресова ситуация.

У нас сега е тишина и спокойствие. Малките спят. Моето заспа под масата в кухнята, едвам го измъкнах да го занеса на леглото без да се събуди.

Вчера се видяхме с Мимето. Голяма еуфория им беше на дребните и онзи и вчера, но накрая вече си играеха спокойно. Бамбук като види, че Мимето вади колички и пощурява

Хубав ден

Маги, палци да са в ред хормоните!
Бубе, успех! А картината за вас е рисувана просто.
Али, гадна ситуация, но поне всичко е наред.
Моята баба е в болница, че миналата седмица на градината и станало лошо и била припаднала, като се свестила и разбрала, че е изпуснал рейса, та явно е полежала доста време. Сега й правят изследвания, да видим дали ще разберат какво е станало.

Хормоните не са ОК, но са поправими.Малко е по-висок ТСХ, но ще го свалим.

За мебелите, мястото ми е ограничено, отделно с годините вече знам какво ми трябва и защо.Имам определен начин на прибиране и тепърва да уча нов е зор.И съм си измислила един чертеж и сега го въртя.Цялата работа е, че ме интересува коя плоскост върху кое идва, ей това е зора.От там нататък се оправих, кое как се реже, кое как се смята, измислих го.Най-тънкото ПДЧ е 18мм и с такова съм смятала, то е все пак етажерка с шкаф от долу.Сега обаче се чудя дали да не е по-високо??Апетита идвал с яденето казват хората.

Рат, стискам палци да е добре баба ти.

Панде, направо кеф, да заспи детето така.

Али, и при теб напрежение да има.

Бубе, успех в новото поприще!

Рат, стискам палци, да се разбере от какво е!

Маги, ние имаме един шкаф, който е по чертеж на ММ и ни е най-удобният. А излизе на половин цената спрямо ИКЕА успех с твоя проект!

Добро утро!Аз днес съм от сутринта по срещи и минавам на бързо да ви поздравя.Никакви ви няма и ще ви глобявам, да знаете!

Ще пиша после!

Здравейте

Честит имен ден на всички празнуващи днес има няколко форумски деца, за които се сещам

У нас е весело с двете деца Бамбук много се радва на бебето и за сега спазва правилото да го пипа само по крачетата. Сега се оправяме за разходка  

Хубав ден на всички

Привет!

Никакви ви няма днес...

Панде, фотографството ми е още само хоби, но обмислям, ако нещата се получат, да се занимавам и по-сериозно. Мисля, че докато трае докторантурата е отличен момент да опитам да си занимавам паралелно и с двете (или поне 70/30), защото разполагам и с повече време.

Али, много стрес сте преживели, дано всичко е наред сега!

Рат, щом баба ти се е съгласила да ходи в болница, значи всичко ще се оправи. В моето семейство, възрастните хора бягат от лекарите като дявол от тамян... при положение, че имаме близки роднини в тази сфера, не мога да си обясня този страх.

Имам един куп задачи за днес, но не ми се започва никоя от тях и само се мотая. Ех, не е лесно да си мързелив! Кажете вие как се справяте в дните, когато липсва мотивация за работа?

Голямо мъртвило тук, бомба е паднала!

Цитат на: Bube в 30.08.2018 13:38

Имам един куп задачи за днес, но не ми се започва никоя от тях и само се мотая. Ех, не е лесно да си мързелив! Кажете вие как се справяте в дните, когато липсва мотивация за работа?

просто чакам да минат  макар, че дребното рядко ми оставя такива дни. обикновено се изнервят нещо, и ми идва енергията

миналата седмица ме беше налегнало бездействието и като цяло се мотаех по цял ден. само неделята ми беше ден със събития. тази седмица, пък ми тръгна много дейно. когато разполагаш с много време на свое разположение има такива моменти. когато си много зает, истински, нямаш време да го мислиш

Здрасти!
Аз днес съм много щастлива и горда с Ники, най накрая се съгласи и плува с макарон (първия път в Щерев оня глупав го наплашиха и не искаше даже да доближава макарон). Днес се съгласи да опитаме и норвихме 2-3 дължини с него. Дано и другия път да е склонен да опита.
Бубе, ако много ме мързи гледам да се покрия, нали знаеш, ако е спешна работа друг ще я свърши

Я пък аз да ви питам вие и половинките ви имате ли достъп до телефона на другия? Как си заключват телефоните? Аз никога не съм си слагала парола или нещо такова, нито мм и всеки може да цъкам на телефона на другия. От друга страна братовчедка ми и една приятелка, която живее сама наскоро ми направи впечатление, че са с едни пароли, пръстови отпечатъци, абе ще кажеш ядрени кодове пазят в тия телефони. А от кого ги пазят, като живеят сами ми е още по-чудно.  

Рат, аз имам код моя мъж също, но си ги знаем.Кода е заради малката, защото иначе го взима и играе.Поне преди беше така, сега не се сеща.Иначе е вариант на безопасност ако изгубиш телефона и някой ти го вземе или открадне.

Много бавно ми върви днес, защото нямам работа 

Аз благодарение на това, че нямам кодове ми върнаха тела миналата година. Беше ми паднал от джоба в парка и точно си влизам вкъщи и тате си вади тела, звъня аз... Вдига а и един мъж го беше намерил и се обадил да ми го върне.

Здравейте!

Наистина е тишина тук.

Аз си имам именник днес, но съм през телефона и не мога да почерпя.. 
Тук е голяма жега, добре че в нас е хладничко.

Бубе, браво и успех на теб!
Харесвам всичко свързано с фотографията - снимките, снимането, красиви места. Сигурна съм, че не е толкова лесно, колкото си мислим. Даже имаше период, в който навивах ММ да изкараме такъв курс, но с времето като че ли се отказах.

Да ви кажа напоследък си мисля или по - скоро съжалявам, че с майка ми не направихме нещо наше си. Според мен тя има талант и аз покрай нея щях да се понауча, и можехме да си отворим някакво ателие /работилничка и да си правим красоти. Проблемът е, че и двете не сме рискови играчи и все ни е страх, че няма да ни провърви. А има какво да се мисли в тази посока.

Бубе, и картината е много хубава. Как ще празнувате решихте ли?

Аз съм пълно куку, но от сега съм се замислила как ще изненадам ММ другата година за юбилея му. Не знам защо, но много специален рожден ден ми се вижда този. А и като знам колко ще го мисля, май ми трябва много време. 

Али, представям си какъв стрес сте изживели, но важното е, че всичко е наред с бабата.

Рат, дано и твоята баба е добре.

Маги, Палчета скоро да влязат в норма хормоните.

Аз обикновено имам проблем с организацията на свободното време. Уж искам това или онова да направя, но по-скоро не мога да реша какво искам и денят минал. 

Нямаме кодове и имаме достъп до телефона на другия. Няма какво да крием. Хаха нооо когато му подготвях подаръка за Коледа си дебнех телефона да не го добара и един ден му го издърпах от ръцете, защото го беше взел да го премести. А аз си пишех с един мъж, който ми поръчваше подаръка му и ако беше видял щеше да е много весело. 

ММ има код и пръстов отпечат заради приложенията за сметките, онлайн банкиране и сега разни други неща, които са му на телефона. Аз имам код, за да не съм по-назад. Аз въобще не докосвам телефона на мм, той го пази супер много, а аз не пазя и не искам да се ядосва за драскотини. И не обичам да бърника в моя. Аз може да се оплаквам от него на някой, за да ми мине, не е нужно да разбира

Миме, имам много добра идея с какво да изненадаш ТМ - 

Аз станах на 30 малко след като родих и почти забравих, че имам рожден ден. Но 29, 30, 31 все тая
ММ щеше да е сам на този си рожден ден, но стискайте палци да не е

Аз много обичам снимки, но цялата суетня с обработването ме дразни. Перфетен кадър и с телефон става

Как сте, момичета, наминавам да ви видя?

Честити имениците  

Аз след като си преинсталирах телефона така и не си върнах кода, а трябва. Mr. Христов е с пръстово отключване, аз също съм вкарана в разпознаване на отпечатъка и мога да отключвам неговия телефон.
Иначе ги имаме, защото всичките ми акаунти са в телефона и картата ми за плащане е запаметена във всяко приложение. От гледна точка, ако го загубя ми е мисълта да има някакъв код. Не, че много ще ги спре сигурно, ама знам ли.
Иначе аз на мъжа ми телефона не пипам - много ми е гаден, той е с Iphone не мога да се оправя с това чудо.
А на компютъра са ни отворени и двата профила във фейса през различни браузъри. Влизам от неговия да разглеждам разни познати, дето не са ми в приятели и чат пат да държа под око разговорите със свеки.    
Че онзи ден го беше агитирала, ако нямам кърма, да сме дохранвали бебето с кисело мляко, вместо “сегашните химии“ - та, нещата трябва да са под контрол.  

За мебели сме се видели в чудо, казвала съм 100 пъти колко ни е нефункционална къщата и сега направо не мога да измисля как да вкарам всичко нужно за бебето в една стая. Нищо в никой долап не влиза, няма цели стени...ужас. А вече и времето и моята мобилност яко ме притискат и се дразня на спокойствието на Христов.

Да ви кажа - Костилката с бая сериозни размери ми обясняват, че е. В 35та - 3100гр. Не им вярвам много де, ама ей така... за ъпдейта.