Тези дни хич ме няма тук, ама все нещо си измислям и до компютър не стигам.
Като цяло бих казала, че познавам много от роднините ни. За огромни родове като нашите си е чак нетипично. Да не говорим, че някои от години са по чужбините и се познаваме задочно с децата им. ММ познава почти всички мои роднини, които аз познавам, както и обратното.
На мен друго ми е много интересно и винаги съм си разсъждавала сама за себе си над "откъдето е жената - оттам е родата". При мен е точно така - познавам повече роднини от страна на бабите, но си има причина. Майката на дядо (на майка баща й) е починала, когато той е бил на 3 месеца бебе. Даже не е съвсем сигурна и датата му на раждане, защото във времето оправяше документи къде какво пише и ги уеднакви в един момент. Брат му е бил по-голям, но и той имаше много смътни спомени от майка им. В последствие баща им имал втори брак и природено дете-момиче. Някак липсата на майка се беше отразила точно в семейно-битово отношение. Дядо и брат му рано бяха излезли от вкъщи, за да учат и работят.
В другия ми род от на татко страната е било нещо подобно. Дядо бяха 4 деца - две големи сестри, той и брат им изтърсак. Били са богат род. Майка им също е починала сравнително рано. Баща им си е бил чешит и се вдигал на санаториуми ей така, без предупреждение. Една нощ стреснал слугинята като се разтропал на прозореца да отворела и да видела какво води. Довел си нова жена - софиянка После родът се е пръснал - в София, Ловеч, Русе, Бургас, Габрово... Ние сме ходели на гости на една от лелите на татко. Без обаждане минавахме през Габрово и сме оставали за по час хем да починем от път, хем те да се видят. Дори когато дядо почина, баба поддържаше връзка с останалите. Тя си беше такава, че държеше много на тия връзки. При много деца вече има разминаване на поколенията. И мен като дете ме водеше при нейна леля и братовчедка на гости. Даже, когато бяхме на сватба на единия ми братовчед, останахме да спим в братовчедка на баба. На втората сутрин някак се сепнах от минаващия наблизо влак и се сетих как баба ме водеше точно в тази къща. Помнех кушетката в кухнята как беше под прозореца, а аз седях на колена, за да гледам през прозореца за влакове. Беше някакъв неочаквано дошъл много мил детски спомен
Татко нали е вуйчо - наистина винаги мед е капело от устата му за братовчедите ми, както и обратното.

Ина, прожекционното апаратче си е класика И нашето го пазя грижливо. Гледам, че в олх-а има обяви за филмчета, за апарати. Много ми е мерак да ги дигитализирам, защото приказките са с хубав рисунък.
Свекърва, да е здрав и щастлив! И винаги се сещам за раждането му по начина, по който си го разказвала тук Та нека и той гледа на сериозните неща винаги с усмивка

Ей да взема да се разпиша, докато не се е минал месецът.

Вуйчото владика - в моя случай не важи. Моя вуйбо хич не ме обича от дете, още на първия ми рожден ден е правил някакви изказвания (разправяла съм историята). А брат ми нещо никак не се вълнува за бебето, не ме изненадва де, ще ми е интересно като ги събера някой ден как ще се държи.

Аз пък как обичам да изхвърлям вещи. Нищо не пазя, обикновено ги оставям да издържат една чистка и до втората, ако не ми е затрябвало не оцелява. Онзи ден правихме сериозно почистване на едната стая, която се води спалня, ама Джон си я беше превърнал на килер, като си замина всичко остави и ние поетапно хвърляхме, ама натиснах съпружеското тяло, да разчисти, че да държа сушилката там и по-едрите покупки за бебето, вместо да ги разнасям из стаите, където спим.

Ние вчера чукнахме 3 години семеен живот. Странна работа. Скоро станахме семейство, не знам кога и как, ама последната година мисля.

Свекс, да ти е честита инвестицията, да е здрав и да ви радва 

Цитат на: Alichka в 21.08.2018 15:37

На мен друго ми е много интересно и винаги съм си разсъждавала сама за себе си над "откъдето е жената - оттам е родата".

При нас е обратното. Моите и то сьвсем малко от тях ги виждам(е) от дьжд на вятьр. С някои не общувам изобщо - изключила сьм ги от крьга си по различни причини. Семейният ни и родов живот се води в Италия.

Цитат на: Alichka в 21.08.2018 15:37

Ина, прожекционното апаратче си е класика И нашето го пазя грижливо. Гледам, че в олх-а има обяви за филмчета, за апарати. Много ми е мерак да ги дигитализирам, защото приказките са с хубав рисунък.

Те как могат да се дигиталзират? Намирам, че зимно време, когато се стьмва рано е много романтично да се гледат, вьпреки че се чудя моите деца с какви очи виждат тия тьмни и мьтни картинки, а не ярките и раздвижени екрани, пьлни с мощна бьрза музика, на които са свикнали като част от днешния живот.

Скай, много добри примери. Внимателно си гледала

Защо да ни е стар и ненужен форумът. Очевидно ние го ползваме.

Аз много обичам моя вуйчо. Той е 14 години по-голям и сме си били комбина. Той е гледал мен, аз - дъщеря му, а тя много ми помага за Бамбук. Тя много ще ми липсва във Виена.
Имам чичо и първи братовчед и от страната на баща ми, но никога не сме били близки. Баба ми само ме обвинявя, че съм била лоша, защото не съм се интересувала от него. Но и тя е виновна. Като бяхме малки обичахме да се събираме тримата у баба, но на нея не и се занимаваше с нас. Той живя няколко години в Испания, в Италия ходи, та се отдалечихме много накрая.

А баща ми тази седмица е на родова среща с братовчедите му от рода на майката на майка му. Аз не знаех, на като тийнейджъри са били много близки, но са се пръснали по различни градове. Аз съм ходила в това село като много малка и помня само една кака, която ми пусна Красавицата и звяра на видео. И Бамбук ще ходи

Цитат на: inaxastra в 21.08.2018 16:14

Те как могат да се дигиталзират?

Виждала съм такъв апарат да се продава в Лидл за около 60-70 лв. Аз имам дигитализирани ленти от фотоапарат от студио. Вероятно мога и там да ги дам, но предвид колко кадри са не знам кое е по-изгодно Все се каня да разпитам наоколо. Сега ме подсещаш Не знам с какви очи ще се гледат. Като цяло кокона обича да й чета и не я притеснява, ако картинките са черно-бели или почти вече няма такива. По-скоро са като виртуална книга, а не като филм.
Иначе при нас тези приказки си вървят с гласа на баба в нашите спомени. Тя ги четеше, макар всички да можехме в един момент да четем. Наистина има романтика в тях. Като си спомня как слагахме чаршаф, че тапетите бяха все шарени, всичко утихваше, а "киното" спираше едва с нажежаване на апарата и невъзможност вече да се пипа.

Е, Панде, тя братовчедка ти не вярвам да откаже да ви гостува, когато се устроите там

Братчедката не знам, ама Панде ако ме покани мене вьв Виена ще отида  Много ме кефи тоя град !

Ще я каним, но тя идваше почти всяка седмица да си играе с Бамбук. Много ме разтоварваше.

Ина, не е изключено

Киви и ние имаме киви в двора и лимони и портокали имаме (в големи саксии),но портокалите не дават много плод,само за красота са.Съседите пък имат маслини цяла градина,даже редовно ни подаряват,ма не ми харесват истинските,много са горчиви и много мънички.Обаче зехтин не връщам
Имаме и палма в двора,почти колкото къщата ни е голяма,на Есен  идва едно момче да и реже листата.Идваха и от един хотел ,че искаха да я купят,но мама не я дава.А и е на супер тъпо място засадена,та може да подкопае плочките в задния двор.
  Сняг нямаме,ако има е за  ден,два и е голямо събитие,не се работи,карат се ски по главните улици добре,че съседа ни има багер ( май така се казва),който ползва като снегорин,та успяхме да излезем на втория ден.Не сме свикнали на студ и много мрънкаме,виж на жега държим много ,,това 40-45 градуса за нищо ги нямаме.То и за това сме толкова топло хора ,като ни тресне слънчев удар и ставаме хрисими и добри...ххахахахах
  Много тъпо се разминахме,но следващия път ще се нацелим и дано останете за повече.Сега след десет дни чакаме гости от София,ще ги настаним в едно село,високо в планината.В една възрожденска къща,с мекици за закуска и истинско домашно кисело мляко.Много е красиво и битово.собствениците имат огромно желание за работа и си личи във всеки детайл.Близо до селото се ходи и за боровинки.Но тази година си купих готови набрани,не остана време за беритба.Обаче сладкото стана уникалнооо.
  Ако все още не съм зарибила някой за гостуване в нашия край,ще добавя ,че на есен имаме уникални кестени
  Скай,сега като изреди приликите,наистина се замислих.Доста копиране има,усетили са кое ще продава добре.И все пак ' Хубава жена '  е класи над нюансите .
Да е жив и здрав НИ2 и много късмет да има във всичко
днес май е последният ден да роди снахата Лъв,че после влиза в Дева и май само аз ще съм доволна 

Идвам да изкажа четворно възмущение.
1. Една жена (видимо по-възрастна от майка ми) пуши на детската площадка.
2. Хвърли си фаса на земята до пейката.
3. Аз й направих забележка, тя отвърна, че "че и други хвърляли, тя забравила"
4. С нея беше и друга жена, която й каза, че съм права и тази избяга.

Ако не беше възмутително, щеше да е много смешно

Привет, лейдис 

Свекърва, да ти е жив и здрав НИ2, пък той ще си намери мястото под слънцето, добре се справя 

Защо ще ни закриват форумчето, че аз съм нещо недоразбрала 

За големи родове мога да напиша ферман, аз съм човека със 100+ втори братовчеди. Когато се зажених голям зор, голямо чудо, имаше сърдити, баща ми още не го е преживял, че не направихме 400 човека сватба. Той не бил разбрал, че женил дъщеря Пък аз взех принципно решение или всички или никой, та беше никой Лошото е, че съм ходила на 10+ сватби на втори братовчеди, другите са много по-големи, ние сме изтърсаците в рода. Имам деца на втори братовчеди, които са на възрастта на родителите ми Напоследък мисля сме близки само с една част от тях, но аз имам много първи - 6 бр. И обръщам повече внимание на тях. Също ми е странно как роднини не поддържат връзка, защото и от двете ми страни това е важно. От деца ни събираха заедно и ни научиха да се търсим едни други.

С вещи не мисля, че съм се затрупала много, предпочитам да събирам емоции, обичам снимки Дори не съм привързана към вещите си. Мога да си събера багажа в един куфар и да затворя вратата след себе си. Може би защото за годините досега съм живяла в три различни града, пътувала съм и това ме кара да се чувствам като необвързана с никое място. Родният ми дом отдавна не го чувствам супер близък и да ме привлича, сигурно с годините това ще се променя. Сега съм млада и зелена, морето ми е до колене

Лоли, сподели моля те кое е това местенце, дай линк към сайт или ФБ 

Има огромна вероятност на годишнината ни с ММ да не сме заедно  Той ще е в командировка

Вместо Огражденска къща,съм написала Възрожденска къща хахахахах
ето линк към Фейс,имат и страничка,но шофирам 
https://m.facebook.com/OgrajdenskaKashta/?locale2=bg_BG

Лоли, благодаря  

Ина, туй за бебетата и децата и как само гледам да легне и да спи, ми се мота в главата от седмици. Умората надделява над всякакви позитивни емоции или мисли- това съм го забелязала. 

Инак за вещи- сега приключих с гаражната в кавички разпродажба на нещата на баба и дядо от къщата. Все пак трябваше да си освободя място за настоящето и за моите/нашите вещи. Запазих си няколко книги, картини и една кутия, с която си помагаше при шиенето. Не ми е жал, просто си сменят собствениците, но в главата ми си остават същите спомени. Живея за Днес и Сега.
Мери ми, както обикновено е на моята мисловна вълна.

Нали знаеш, Кронос и Кайрос...
https://momastery.com/blog/2012/01/04/2011-lesson-2-dont-carpe-diem/

А това е по-важно:
https://www.facebook.com/pg/rodilnitza/photos/?tab=album&album_id=748077905206347

Има и петиция. Не че не бях чувала, но така накуп е потресаващо и ужасно...

Сега видях, че е старо, ама пьк колко е актуално в последните дни... Явно затова стигна до мен сега. Извинете ме.