Привет и от едно Киви!

Завърнах се успешно от долната земя, брех че жега там около 7-8 градуса повече спрямо София, но пък много живописен край. Беласица е висока почти колкото Витоша, много красива. По тези места кивита има в градините и никой да не ми каже до сега ... аз нали съм от северните народи много ми беше интересно и туристическо.

С Лоли ни се разминаха ангажиментите, но ние бяхме много за бързо този път. Много ми хареса и живот и здраве пак ще идем някой ден и за по-дълго.

Киви нали съм разправяла че нашите имат киви на двора  даже вкъщи имам мармалад от киви  . Беласица е много красива, но не става за зимни спортове че е много стръмна.

Булче, дано бързо да му мине на звяр! Имахте ли дете под наем за уикенда? Как беше?
Свекърва, много трудно се намира читава помощ за възрастен човек. За баба ми няколко месеца търсиха. Тогава даже някакъв мъж се беше явил на интервю, много странно ни се стори.
Благодаря за плаците, минало е, сега се надяваме да са го харесали и да го вземат. А дано и сегашната му шефка да не разбере, че е много вероятно да се опита да го прецака.

Здравейте

Аз пак бях при баба този уикенд, но другата. Тя ми е кумир за баба. И аз искам да съм като нея. И преди някой да каже, че говоря така, защото е майката на майка ми - братовчедите ми също я обожават, въпреки, че в техния случай е майката на баща им.
Много ме зарадва като ме посрещна с думите:" Браво,  много се радвам за вас!" Каза, че разбира се, че и е и мъчно, но се радва много добре ми дойде това, защото злобни или многострадални коментари от майка ми чувам все по-често. Ама и сестра ми в виновна - много и било добре при свекърва й и не се се за мама. Та майка ми го играе сега, че всички я изоставяме.

Като ви чета, и се чудя как ли се справя свекърва ми. Нейните родители са починали млади, ММ не ги помни. А сега трябва да гледа свекърва си. Свекър ми има и сестра, но едната и дъщеря има бебе, другата е бременна, а живее в друг град. ММ въобще не иска да говори с мен за това. Свекърите ми са склонни да се отчайват лесно, положението е много тежко.

Между другото, вие колко добре познавате роднините на вашите мъже. Моят мъж има вуйчо, който аз никога не съм виждала. Познавам само леля му, първите му братовчедки и един чичо, който живее срещу тях. Понякога се чудя дали това е странно

Пандич, понякога хората са на големи разстояния или пък по други причини не се се познават роднините. Аз познавам братовчедите на ММ, едната му леля, както и семейството на жената на брат му ( последният да затвори вратата, хаха). Има много роднини, за които само знам, но не се познаваме.
Той познава двете ми лели и братвчед ми и семейството му, но също имам доста роднини, които не познава. Според мен не е странно, хората са пръснати надалече.

Панди, ако не са близки роднините (в смисъл не поддържат връзка самите те със свелърите ти) не очаквай да ги познаваш. Аз познавам всички близки роднини на мм, но ако вуйчо му не живееше в къщата на дядо му нямаше и да съм го виждала. Той е скаран с всички и от 20год не си говорят, та само по физиономии съм виждала семейството.
Мм, познава цялата рода, която и аз познавам. А ако не е чувал за тях, майка или баба (която се оцели наблизо) държи да го въведе в родословното ни дърво чак до корена.
Ето моето дете не познава и като гледам няма и да знае, че има чичо и братовчедка. 

Цитат на: bulche91 в 20.08.2018 13:31

Беласица е много красива, но не става за зимни спортове че е много стръмна.

А сняг вали ли достатъчно?

За роднините не мога да кажа кое е нормално, едно време всички са били в съседното село максимум. Сега международни бракове, пътувания, миграции във всякакви посоки, по-очаквано е вероятно да не се знаем.

Вуйчовците винаги са от най- тачените и помагащи роднини, та точно това ми се вижда странно. Оттам и приказката "да си имаш вуйчо владика", значи нямаш спънки никъде и за нищо . Моите деца са луди по вуйчо си, той също ги мисли и е в течение на делата им много повече, отколкото към другите роднини по кръв.
Хехе Панди, Бамбук трябва да ги познава, че да не вземе да си хареса някоя мома, а тя да се окаже братовчедка .
Покрай 21-те първи братовчеди на Родния, които пък имат средно по 3 деца, по едно време се бях видяла в чудо от сватби, кръщенки и раждания. Ако ми кажат кой на кой чичо или леля е внук, оправям се. Снахи и зетьове не помня, децата им, родени през последните 20 години тотално не ги познавам по вид и име.  
Майка ти предполагам се притеснява за вас, но предпочита да не го показва и затова може да излиза, че злобее, вместо да преритва от ентусиазъм и радост. Бъди сигурна, че най- малкият проблем и е, че я изоставяте и че мисли за собственото си благо. Ако ревне, раздялата ще е много по- трудна за теб, по- добре така, повярвай ми.   Всичко ще е наред, ще ти идват нагости, ти ще се връщаш, ей го де е, не е Австралия.  
Девите са много грижовни и състрадателни, когато има здравословен проблем в семейството. В повечето случаи тихо си се свиват, не коментират и не знаят какво да направят и как да помогнат, докато не им дадеш ясни напътствия. Моите двамата са така в момента към майка ми - гледат тъжно и безпомощно. НИ2 обаче изобщо не се помайва и с широка ръка и сърце предлага да помага финансово, без да си е стъпил на краката още. Ти го подхвани деликатно, може и да се отпусне и да ти каже какво му е.
Отчаянието е нужен етап, през който да преминат свекърите ти. Ще се съвземат и ще го преодолеят, какъвто и да е краят. Това са нещата от живота...
Киви, сняг има само по северните части, в общи линии е топла и мека зимата. Има много ядливи кестени и боровинки, а по дворовете освен кивита /още от моята младост/, гледат специални сортове портокали и лимони. Точно около Рупите съм чувала, че правели опити да гледат маслини, но не стават нещо.

Въобще не са далеч в Тополовград са или в Ямбол. Обаче аз много се оплаквах, че бившият ми много ми налагаше роднините му и сигурно съм уплашила ММ а и той още към 9 клас се е дистанцирал някак (вчера намерих един копиран разговор по скайп между нас, от времето преди. И това ми е писал тогава хаха)
ММ познава всички мои роднини, които аз познавам. Беше на 50 годишнините на нашите и на сватбата на сестра ми Сигурно, ако брат му се беше оженил и направил голяма сватба, щях да познавам и аз повече. На сватбата на братовчедка му, роднини от нейна страна бяха бабата, свекърите и ние. Та и там нямаше. Иначе имат много втори братовчеди, защото едните само са 5 деца

Свекърва, много обичам да чета всичко написано от теб 

Майка ми си плаче от време на време, че дете ѝ ще се мъчи и тя няма да е на час и половина с кола. Аз я разбирам, ама все пак. Вчера каза, че през социализма било по-добре, защото децата на хората се местели във Виена

Знаачиии...аз знам, че пак ще съм извън всички теми, но нали си бачкам от нас и си зяпам телевизия по цял ден...

В момента отново дават един от любимите ми филми - Хубава жена. И предвид бума на "50 нюанса сиво" отпреди няколко години...тая писателка толкова много е взаимствала от Хубава жена, че чак не е истина хахаха. За пореден път гледам филма и се убеждавам в това. Е - филма си е класика 

Баща ми разправя, че хвьрлили около 60кг киви. Просто яли, продавали, давали, няма смогване - и то от 3-4 корена.

Аз на Фабио познавам всички роднини с които общува семейството и даже ги виждам и чувам редовно. Има и такива с които по- не се общува, просто един вид животьт ги е разделил и от нямане на време и общи интереси (защото те са огромно семейство), но ги знам почти всички поне по имена, а много от тях познавам лично.

Видях по предни страници за вещи сте говорили. И аз сьм откьрмена с "да се пази, че може да потрябва". Но много ми писна да сьм зарината. В началото беше по- преко сърце, сега малко по-лесно се разделям. Тази година се качвах на тавана в бабината кьща и имах разни размисли...

Гледам вещи - наживели са времето си. Повече никога няма да могат да се използват - немска желязна пружина за детско легло, в идеално сьстояние. Но как да ги хвьрлиш като са в идеално сьстояние?! Искаме качество... За какво ни е качество от най-високото?! Да надхвьрлят един човешки живот и да заьрстват? Да, не са в океана, но са на нечий таван. Сьществуват. С това суперскоростно развитие на всичко, нещата все по-бьрзо остаряват морално - касетки, CD-та... И супер-долнокачественото не е решение - скапва се и хвьрляш, купуваш пак, замьрсяваш... Нямам отговор или решение, само размисли и вьпроси.

Друго - вещи, които и да искаш няма как да ги използваш си стоят - антена от Юность, закачена на дрьжката на хладилника. Телевизора не съществува от не знам колко години, но антената му стои. За всеки случай. Казах си, трябва свежо око. Трябва вьншен човек да влезе и да посочи, защото ние свикваме с това, което ни заобикаля и вече не го забелязваме.

Шокирана бях като гледах снимки наши от старата кьща в Париж - ми тя изглежда като клошарски дом   Библиотеката, скрина, затрупани с какво ли не. Ужас просто ! Едва издрьжах да се прибера и да почна да махам. Подредила сьм, изхвьрлила сьм, да видим колко време ще е така.

Това, с което не мога да се разделям са книги - даже трупам и купувам непрекьснато. Само ми кажи, че една книга е стара и рядка и не се намира вече на пазара, ще ти я изкарам от край света и ще я купя и на страшна цена.  

Имам и дьржа на всички броеве на "Дъга", на прожекционното апаратче и множестветото лично мои и допьлнително купени, благодарение на Дидето от форума, филмчета. Както и две големи пластмасови кутии с бебешките дрехи на децата, най-хубавите и най-любимите.

С детските произведения се чудя какво да правя. Засега пазя голям процент, но в един момент ще познат да стават твьрде много. Дано дотогава да ги попреживея и да сьм способна да пресея.

Това са само опити да се вкопчим за миналото, да го задьржим. Сякаш ще задьржим момента, когато са били бебета или малки деца. А сега, когато е този момент, аз лично не изпитвам наслада вьв всяка секунда, а често само искам най-сетне да млькнат и да заспят. Колко глупаво е устроено всичко.

Булск, язьк за Париж. Ще се мотам сама по витрините. Пак сьм в момент на силна носталгия, ама и това ще мине. Опитвам се да се сьсредоточа вьрху удоволствието в момента да имаме голям апартамент, с тераса и цветя. Защото и той ще мине хахаххаа....

Цитат на: inaxastra в 20.08.2018 17:15

..........
Това са само опити да се вкопчим за миналото, да го задьржим. Сякаш ще задьржим момента, когато са били бебета или малки деца. А сега, когато е този момент, аз лично не изпитвам наслада вьв всяка секунда, а често само искам най-сетне да млькнат и да заспят. Колко глупаво е устроено всичко.

Ще се мотам сама по витрините. Пак сьм в момент на силна носталгия, ама и това ще мине. Опитвам се да се сьсредоточа вьрху удоволствието в момента да имаме голям апартамент, с тераса и цветя. Защото и той ще мине хахаххаа....

Няма те няма, пък като се прицелиш и в десетката. Много хубав пост Но от друга страна хич не ми говори за вещи и изхвърляне shopping подхлъзвачке , познай заради кого имам Two Faced / Peach  и Etam  в списъка с неща, които искам да си купя. Обаче и аз имам прогрес, ще купувам когато излязат от употреба сегашните им еквиваленти.

Беласица е много красива, но не става за зимни спортове че е много стръмна.

Цитат на: Kiwi в 20.08.2018 15:43

А сняг вали ли достатъчно?

Вали, задържа се до пролет, ама само по върховете.

Панде , на мм роднините са като на Пандьо. Супер странна история са. Най-близките му ги познавам, ама те хич не са близки.Баба му примерно не я познавам, един път не ме заведе докато е жива да ме запознае, ама тя беше на 90+ год, беше я хванала склерозата. Почина малко след като се оженихме, той даже не отиде на погребение, свека не позволи че не било хубаво младоженци да ходят. Наскоро пак имаше една тъжна история, лелята на свека, отгледала е мм, ама се бяха скарали със свека и не си говореха дълги години. Пак със склероза, паднала беше зимата, завели я в болница, избягала и изчезна, все още не са я намерили.Те са от Тетевен, болницата до гората и по нощите беше излезнала. Моите роднини са много, баща ми са 7 деца, почти всички имат по 2, най-възрастния ми първи братовчед е на 50+. Най-малката ми племенница е с 2 г по-малка от мен, мм горе-долу ги знае всичките.

Цитат на: inaxastra в 20.08.2018 17:15

Булск, язьк за Париж. Ще се мотам сама по витрините. Пак сьм в момент на силна носталгия, ама и това ще мине. Опитвам се да се сьсредоточа вьрху удоволствието в момента да имаме голям апартамент, с тераса и цветя. Защото и той ще мине хахаххаа....

Хич не ми легна на сърце тоя Париж, виж Прага ми хареса повече, но и все по тегави въпроси ходя там. Ей с времето ще ти мине носталгията. Ето аз вече 15г не живея в родния ми град и вече започнах да го чувствам чужд.Мисля че стана като минаха около 10г от както не живеех там.

Аз, като човек, който винаги е живял точно в такава къща - в която нищо не се хвърля, в която всичко се "рециклира"...малко ми е писнало от трупането на вещи. Не, че не си събирам материали, но мебели, дрехи...имаме дрехи от младостта на мама и леля. Много от дрехите на дЕдко си седят в къщи. Гардероби, шкафове, легла и скринове от прабаба

Обичам старите вещи. Обичам масивните мебели, които могат да имат нов живот с едно претапициране, пребоядисване или лакиране...но нямам нужда от 3 гардероба, 2 секции и 2 легла на тавана.

Хората си отиват, дори и да не е в смисъла "на оня свят", вещите остаряват...всеки живее с някакво минало, но и всеки от нас го надживява това минало. И зариването с вещи няма смисъл.  

Аз реших да се чудя със свекърва ми, че да не я мисля само на приказки. Даже оцелих свободния и следобед, защото тази седмица сестра на свекър ми е там. Каза, че и е много трудно, но няма как, трябва това да прави сега. Каза, че съжалява, че е пропуснала срещата на класа си, но това не било нещо важно, в крайна сметка. Разпитаме по-подробно какво прави ММ, че той много на бързо я режел. И благодари, че почти всеки ден и пращам снимки на Бамбук, защото това било веселия момент от деня. Добре звучеше, но сигурно защото днес беше успяла да се разходи и да почете книга. Тя от 1 септември ще е и на работа, което мисля, че ще е за добро.

В Казанлък ходихме на тавана на прегледаме за дрешки от братовчед ми. Преди 20 години баба ми изхвърли почти всичко излишно трупано (аз най-много се впечатлих от чувалите обувки и чанти), но в момента е много натрупано. А вуйчо ми нищо не изхвърля. Все пак е брат на майка ми

На мен разчистването на вещи ми помага да не се затрупвам с нови до някъде, особено по отношение на дрехи.
Книгите ми са електронни и не ги мисля. Само мазето е пълно с археологическа литература, но копия и вероятно са за кофата. Те вече изучиха още една студентка, но тя много съвестно ми върна всичко.

С мм сме в спор какво да правим със cd та. Аз искам да ги пазим, а той казва, че ги чака съдбата на дискетите така или иначе.
Сега гледам на майка ми двд-то и на баща ми уредбата и се чудя, защото не си освободят този рафт вече.