Хаха, скапа ми се връзката..
Цитат на: nadelina88 в 27.08.2018 18:01
От тази ваша среща и въобще групата във фейса за събитието...си мисля как и аз бях на една такава. И изглеждах като абсолютен малоумник. Толкова бях притеснена, а не очаквах аххаххаха и днес си говорехме с Рат как без да искаш започваш да харесваш, опознаваш, да споделяш, да имаш нуждата от подкрепата на хора, които са уж непознати, а всъщност част от най-близките ти хора.
В моя случай очевидно не успях на първата среща да премина бариерата на личния контакт. Дано скоро имам възможност за друга.
Наделинка,

Да, първата среща е доста плашеща, особено ако преди това не си имал по- близки лични контакти с хората. Хаха, или въобще е плашеща, като всяко нещо, което правиш за първи път.
Не съм мома англичанка да чакам да ме въведат в съответната среда и в повечето случаи рядко се чувствам не на място сред напълно непознати. Обаче, като тръгнах за първата среща, направо имах чувството, че отивам на очна ставка. Притеснявах се дали съм наистина това, за което се представям, дали няма да изглеждам нелепо в компания на много по- млади, дали изобщо ще има за какво да си говорим, при положение, че всичко уж сме си казали и ред такива още. На всичко отгоре предишния ден си бях пипнала с мръсни ръце /бях ровила за нещо в архива/ окото и бях гурелясала като улично коте. Ама се издокарах със слънчеви очила и за мое щастие денят се оказа много светъл и топъл за късна есен, та и другите носеха. Е, като видях, че едната съфорумка е и със съпруг, изгубих ума и дума и така се спънах на равното, че щях да съм поредната "паднала свекърва"

Реших, че няма как повече да се изложа и ми мина. Пихме кафе, говорихме си за най- различни неща, изобщо несвързани с форумни събития и факти, един вид надградихме.
И сега държа връзка с едната съфорумка /вече бивша/, срещаме се по един- два пъти в годината, добре ни е, но сякаш пак повече неща си казваме в писмен вид. Мога да разчитам на нея на 100% за информация или за каквато и да е помощ, надявам се и тя да е на същото мнение за мен.
Втората и третата срещи бяха в много тесен кръг, знаех се отпреди с хората чрез лични съобщения, а и по- дълго бяхме в месечната тема на раздумка и все едно се бяхме виждали на живо.
Май е по- удобно да се чуваме или да си пишем, по- лесно намираме общо време, никой не се сърди, ако прекъснеш по необходимост разговора и изчезнеш по задачи, връзката не се губи, няма празни приказки за запълване, не се притесняваш от поза и облекло, не струва пари, няма транспорт и бързане да не закъснееш, изобщо....
