Така, предупреждавам, че това не е развлекателно четиво, и хора с чувствителна нервна система и деликатно състояние, нека го пропуснат. Няма да назовавам и описвам действия и събития с истински имена, щото все пак е неделя, свят ден,

, ама все пак...
Ами и аз като на Ина свекървата не бих искала роднини по закон да се грижат за мен или за Родния. Хората са го измислили и са направили домове, да останат без работа сега заради нежното и любещо сърце на някоя снаха ли?

Още повече, майка ми във времената, когато усърдно искаше да умре, щом и предложех да отиде при брат ми за седмица, отговаряше "Искаш за 2 дни да умра ли?".

Сега ми разправя, че усилено се моли, да не ме сполети нейната участ. Коя участ, да стана на 91 ли, кръвно 120/100 ли, да вдява игла без очила ли, да съм със собствени зъби ли, да се готвят съобразени и здравословни храни ли, не е ясно, ама на, меси се в Божията промисъл

.
Минах през идване на жена вкъщи. Мога консултации да давам как вървят цени и услуги на черно и официално и изобщо... Направо е бизнес със специфични проблеми.

Значи, с голям зор и сюрия лекари, успяхме да намерим почасова помощ /5лв. на час/ някъде средната цена за висококвалифициран персонал "санитарка", останала или върнала се в България поради преклонна възраст, но още работеща. Пет, пет, кой ти го дава....
Обаче!!! Приемат да идват само след 12 часово дежурство, нощно или дневно в болницата, защото иначе им се къса графика, по 4 до 6 часа максимум. Дотук - добре.

Преглътнах, че ще е изморена, че не ми трябва рано от 7 часа да ми се мотае из къщи, баш когато Родният се бръсне или къпе /щото мъж е все пак, слаб му е ангелът, пък и съм му свикнала и друг не ми се търси/, или късно към 21ч., когато Мадам спи така или иначе и всичко вече е направено, пък и аз няма къде да хукна и пак да са в сила гореспоменатите опасения. Викам си, ще го прежаля, важното е да мога да си отдъхна и да тръгна и аз по любов.
Санитарката Ирина /що ми върви на рускини, мамка му, хич не зная/ беше много ентусиазирана по телефона, отнесе се със съчувствие, че това е 91 годишна жена, че е в края на жизнения си път и само дето сълза не пророни. Дойде да се запознае на място с пациентката и още на вратата застина, Мадам изобщо не дава вид на човек, тръгнал към вечното си жилище.
Ако и да си придава хрисим вид, има едно сочещо пръстче "направитоваподайонова", дето я издава на втората минута. Хъмка, мънка жената и до там, не се обади втори път. Много ясно, представяла си е някоя, дето взима- дава, не яде, не пие, /съответно и нищо не отделя/, не се върти и устата и не меле като ярмомелка /зодиакално причинено от съзвездие Близнаци / да има мнение точно как и кога да и се сложи памперса и да я залива непрекъснато с информация какво е било преди Девети /1944/ и в ранния Социализъм. Намерила си е друг някого, дето ще може гледайки го и да си почива след дежурството.
Опцията да има човек в помощ може да се случи само ако пациентът живее отделно и ако е денонощна, че да даде малко свобода за свършване на работа или пътуване. Иначе е безбожно скъпо и неефективно - пак готвиш и чистиш, не можеш да стигнеш до другия край на града, не можеш да планираш НИЩО, не можеш да обърнеш внимание на децата си, дето идват за два - три дни в годината, пък не дай си нещо да се разболее и да не може да дойде...
Единственото, за което бих могла да се подготвя теоретично е да имам след време нужните средства, за да не дават децата ми толкова пари от личните си доходи, както ще правя аз сега и то при положение, че брат ми ще поеме също част.
Леля ми, която е в отлична кондиция, казва, че стигне ли се до състоянието на майка ми, ще иска да е в най- лошия дом, никакви скъпи неща, че да не и тежи после /кога това?

/ на съвестта, че е ощетила децата си. Ама го говори сега, не се знае каква песен ще запее, че милата и правнук и даже е момче и почти няма надежда за женско чедо по съребрена линия, ако не го откара до 100 поне.
