Най-големият проблем е налагането на чужд модел без да бъде адаптиран. Независимо за каква система на кой световен ум в педагогиката иде реч, то прилагането на тази система трябва да е адекватно към съответната среда. Това го казвам в подкрепа на поста на Булче.

При нас също се правят хубави тържества, имат често театър, имат извънкласни занимания, а все пак става дума за първа група. Основното идва от учителите и от директора. Тук вече е малко занимавка за родителя да избира градина не на картинка, а да си направи читаво проучване преди да кандидатства. Същото важи и за училището - само по себе си сградата не прави нищо съществено за детето. Недостатък е броят на деца в групата в държавните градини. Обаче на края на месеца се оказва, че половината не са ходили по една или друга причина. Разликата евентуално вече би се забелязала в предучилищната, когато децата трябва да ходят задължително.
Лошото е, че много взеха да бъзикат образованието като цяло. За него трябва да се мисли като за в бъдеще време, а не като за сегашно. Правят се промени на парче и оттук идва хаосът. Точно снощи гледах репортаж по Нова за задача за втори клас. Учат основните части на тялото - глава, торс, крайници (ръце и крака). Всичко хубаво! Обаче децата трябва да отгатнат верните отговори според учебника. Грешен отговор е да пишат сърце или коса. Ок, съгласна съм. Обаче от репортажа стана ясно, че не са си направили труда да обяснят разликите. Например това какво е торс (всичко без глава и крайници) и какво е корем. Детето обясни, че корем е там, където попада храната. Стомахът и коремът, да ме прощават, не са едно и също! Поне да им бяха споменали как се членува торс, защото не е ежедневноспоменавана дума.

А това за Косето, което предпочита да се грижи за семейството си, а не да помага на стопанина, е пълна дивотия. Отново трябва да отгатнеш, че не искаш да си приятел с Косето... Отделно "брането" на плодовете, ако се приема за буквално действие, си е работа и Косето ще помогне. Едва ли "брането" е преносно за деца от втори клас. Тук поне може спокойно да се направи дискусия кой би предпочел и кой не би го предпочел за приятел, защо, какво не/ оправдава поведението му и тн. И "Който не работи, не трябва да яде" съвсем не е подходяща поука в случая. Има си отделна приказка за този извод.