Изпращането на летището не винаги е свързано само с неуредиците тук, така че и да се оправим - не е гаранция.

Неприятно е това, което се е случило, но аз като дете на разведени родители да кажа - за мен е по- добре, че е станало така. Да, едва ли на майка и е било лесно, но предвид какви "увреждания" ми е донесло 5- годишното им съжителство (на майка също), мисля че ако бяха останали заедно щеше да е още по- зле...

Така, че независимо от нашият комфорт, на детето може и да му е по- добре - майка му ако не е нещастна, защото това се усеща

Понякога никой не е виновен да се раделят двама човека, просто живота се случва...

Привет и от мен! Тези дни ви хвърлям по едно око, но не остава време за писане. Върнахме се много доволни от екскурзията, толкова отдавна искахме да обикаляме из България! Готова съм за следващ тур 

Лоли, много е стряскащо хората да се разделят, още повече след като си имат пълно семейство с дете. На мен ми е направо плашещо като някои са изкарали по 10 години и повече (като гаджета или женени) и изведнъж раздяла... Насажда ми мисълта, че нищо сигурно няма в тоя живот!

Скай, много си хубава, такива фини крака, трябва все да ги покаваш 

Тони, дано го пуснат ТМ на море, а с две ръце препоръчвам Ахтопол 

Че нищо не е сигурно, най-малкото съвместното съжителство, това е повече от вярно. Хората се променят, събития и обстоятелства ги променят, понякога се превръщат в напълно непознати.
Леля ми се разведе след 28 години добър семеен живот....

И аз като дете на разведени родители ще кажа, че на детето му е добре само с неговите родители, в среда на разбирателство, всичко останало не е добре. Не е добре, когато родителите живеят заедно, но не се разбират, нито когато се разведат, нито когато създадат ново семейство.
Но също така са адаптивни и в крайна сметка човек не живее единствено и само заради децата си, особено, когато е на 30(или по-малко) и животът е пред него. Така че всеки има право да продължи напред и да търси своето щастие. Един ден децата си отиват и тогава, ако не си щастлив за себе си,животът ти става празен, което в определена възраст е наистина страшно.

Радводът модерен ли е? Бабите ни едва ли така масово са се развеждали, дори не така обстойно и с години преди женитба да са опознавали партньора си. Падна скоро сподели, че баба й и дядо й имат 55-годишнина от брака. Моите са 70 години заедно! Нима тези хора не са имали проблеми? Развода е един вид прищявка. Нима със следващия всичко ще е по мед и масло? И къде е истинското, ако всичко върви като по вода? Къде е отстояването на характер, различните мнения и съгласяването с тях, подкрепата къде е, опората, именно от това, че познаваш другия, може и да не си съгласен с всичко, но го познаваш - не е ли това близостта? Романтиката отминава, но близостта и доверието в другия веднъж изградени - не вярвам. За това бабите ни не се развеждат.
Развода е прищявка и нереална мечта, че можеш да си по-щастлив.

Аз не съм омъжена. Нямам деца. И утре мога да си тръгна. Говоря като себе си....в момента. Какво може да стане не знам, но сега не го разбирам.  

Лоли, много гадно наистина!

Цитат на: nadelina88 в 10.05.2017 19:44

Романтиката отминава, но близостта и доверието в другия веднъж изградени - не вярвам. За това бабите ни не се развеждат.
Развода е прищявка и нереална мечта, че можеш да си по-щастлив.

Доверието в някой никога няма да си отмине, но когато не си опознал достатъчно един човек или той успешно се е представял за по друг начин, започне да те спуква от бой или да те мачка психически...да седиш женен? Да не говорим колко е било трудно, да кажем почти невъзможно да се разведеш по комунистическо време...

Аз познавам мъжа си от 23 години, женени сме от много по- малко. Имам му доверие, той е най- добрият ми приятел, но дори и сега не мога да кажа какво ще се случи след n-брой години.

Връщам се към боя и мачкането психически, минала съм го, от някъде съм успяла да избягам, от някъде съм успяла да преглътна...Мерси, дано да не ти се случи да разбереш, че не винаги е прищявка, и не винаги е лесно да загърбиш всичко...

Цитат на: nadelina88 в 10.05.2017 19:44

Романтиката отминава, но близостта и доверието в другия веднъж изградени - не вярвам. За това бабите ни не се развеждат.
Развода е прищявка и нереална мечта, че можеш да си по-щастлив.

Абсолютно не съм съгласна! Супер крайно мнение на човек, който никога(за щастие) не се е сблъсквал с тази част на човешките отношения.

Скай, разбирам за какво говориш

А нима не е крайно да се разведеш? Не е ли това истински КРАЙ?

И съвсем не исках да кажа, че мачкането физически и психически и търпенето на това е......доверие и близост! Думите ми нямаха това предвид.

Наде, живота променя хората, всичко ги променя и да в вдин момент любовта и близоста могат да си заминат. Идея нямаш колко бързо се променя всичко. И да развода е решение. В миналото не е било разрешено. В миналото е имало много нещастни семейства с куп любоеници, бой и мачкане. Да може нашите баби да са имали прекрасен брак, но на съседа Не. Та поживей и ще видиш. Малка си!

Цитат на: nadelina88 в 10.05.2017 22:02

А нима не е крайно да се разведеш? Не е ли това истински КРАЙ?

И съвсем не исках да кажа, че мачкането физически и психически и търпенето на това е......доверие и близост! Думите ми нямаха това предвид.

Да, моите пък не бяха насочени към това, а по- скоро към първите ти 2 изречения.

Когато не живееш с един човек е много трудно да разбереш какъв е и как би постъпил в много ситуации. Много често хората се женят след като са "ходили" много години, но не са живяли под един покрив продължително. И в момента, в който започнат проблемите и започне да се случва живота, се вижда един човек какъв е.

Да, в много случаи можеш да градиш връзка и да се бориш, но в много случаи се оказва, че човекът не е твоят. Аз се разделих с човек, който много обичам точно след като заживяхме заедно. Да, разводът може да изглежда крайно решение, но за това е крайно, защото си опитал много други начини преди това и те не са помогнали

Аз мисля% че Надето има предвид,че днес хората бидейки по -самостоятелни и самовлюбени са станали по-безкомпромисни. Много по-лесно днес е да прекъснеш един брак, отколкото е било преди и това донякъде го обезстойностява и спира човек да се старае и да гради . Липсват ни семейни ценности.
Разбира се има я и другата страна.има семейства със сериозни проблеми: тормоз,алкохол, хазарт,изневери, незачитане на другия и др. Естествено, че Когато семейството е много далеч от това да е семейство , е то да бъде прекратено.
  Сега съществен остава въпросът.: Когато нещата не се получават и хората не са щастливи , какво да правят. Къде е границата , до която си струва да се бориш и къде да прекратиш всичко. Струва ми се ,че тази граница се е променила с времето. Аз самата разсъждавам върху това,понякога дори си създавам сама проблеми. Защото безкрайно се стремя към щастие. А имам чувството, че не всички хора са така. Искам щастие всяка минута, дали не е лудост това.

Много размисли събуди в мен тази раздяла...Оставам настрана егоистичните ми подбуди,че на  мен ми е по-добре те да са заедно и се замислям за истинските проблеми.Те само най-добре си знаят,но реално е точно един вид прищявка.Той иска да я сломи и да му  е подчинена,тя години наред му реже пържолата и го пита "Скъпи ,искаш ли още нещо да ти донеса за пиене?" ,,,В началото си мислих,че той така е свикнал,но с времето се убедих,че той така иска да бъде.Тя да си знае мястото,да няма глас,да не излиза,да не работи,да чисти 5-етажния им дом,да бъде майка,да поддържа фирмените му дела в България,да бъде просто притурка към общата картинка.В замяна на финансово осигурен живот...Обаче,след раждането на детето цялото внимание се обърна към него и както той каза ; "тя се промени,започна да ми крещи,да е кисела,да мрънка,да иска да и помагам" ,,,,,е тук съм безмълвна,колкото и да си организирана,всеотдайна и добра домакиня,пак ще е трудно да се справи сама жена,,,И след,като тя вече има глас,значи не е желана...Той е лесен,милионер,без ангажименти ( детето остава при нея,срещу издръжка от 900 лв),ще си наеме чистачки и помощнички,,няма да му е много по-различно,,,,но тя???? Остава сама,в чужд град,с дете,без работа ( не е работила последните 7 години)...И си задавам въпроса: Колко е нормално да инвестира човек в една връзка? Явно няма нищо сигурно,дори и ти да си отдаден 1000000000 % ,пак може да не се получат нещата...Нормално ли е да заложиш целия си живот на една връзка? И колко от тези поети рискове си заслужават? И остават оправдани?И в целия този хазарт,детето къде остава???? Или го взима банката ??? Колкото и да е брутално,винаги си имам едно наум.Не заради мен,а за детето ми (за това искам да имам сигурна работа),утрешния ден може да се появи някоя Николета Лозанова ( примерно) и да ти отмъкне мъжа,под носа,,,,В този случай,ако нямаш капитал ,инвестиран в себе си,,оставаш бита карта...Та,момичета,опичайте си акъла,Наде и ти
  Ама ,много брутално съм го написала,,,,явно съм в доста голям афект....ще ми мине

Лоли,наистина те е извел този случай от зоната на комфорт и те провокира към сериозни размисли в определена посока.
Риск винаги има.
И да не е по волята на половинката,  нещастия се случват и един от двамата партньори може да се окаже в безизходица. В повечето случаи това е жената,  особено когато има деца, защото тя по начало изпада в по-неравностойно положение за определен период от време.
Но застраховка в този живот няма, нито гаранция.
Затова смятам по-скоро за вредно мисленето в тази посока.
Първо човек не може да предвиди всичко и също учудващо, но понякога се справяме учудващо добре със ситуации, които от разстояние са ни платшили много.
Да,  една жена не бива да бъде безкрайно наивна или да си затваря очите пред проблемите,  но всяко нещо с мярка....


Има нещо вярно в това, че хората днес не са готови да се борят до край и някак по-лесно се вземат подобни решения, но пък в съвременния свят и обстоятелствата или ценностите, които правят двама души семейство доста са се променили...

Ами не е чак толкова брутално. Просто това са си техните неща. Относно работата - аз също имам шанса да си стоя в къщи, ОК сега в момента го нямам, но може би в близко бъдеще ще имам възможността да не работя, да си домакинствам и толкова, но точно защото съм била поставяна в положението - аз не мога повече да плащам квартирата, хващай се на работа, за което не бях готова и трябваше да се откажа от нещо много скъпо за мен, силно се замислям дали бих избрала "спокойстивето" на домакинстването пред нервите на офиса. Защото колкото и да вярваш на човека до себе си, колкото и да ти е показвал, че може да му се разчита, винаги съществува тази случка назад във времето, която те кара да се питах - дали няма да стане същото...

Всичко е много сложно, да - ще и е трудно в началото, и работа ще и е трудно да си намери, но в крайна сметка - ако иска да и е "лесно", няма да се разделят, нали?!

А за борбата до край - когато се пребориш до край, пребориш се с всички гадости, говорени по твой адрес, докажеш че не си такава, за каквато те мисли някой си, когато докажеш на който трябва и на който не трябва, че държиш на човека до теб, когато той започне да те зачита, уважава и всичко останало...идва момента в който се замисляш - а дали за мен биха направили всичко това? Идва момента, в който на теб ти е вече все едно дали те зачитат или не, защото ти си успял да се "унижиш" в собствените си очи по хиляди начини, в стремежа си да задържиш една връзка...

Ох, малко стана твърде тежко, ама тази тема в последните месеци ми е доста...близка да кажем.

Сега малко по- весело - днес, след може би 30 години се изкъпах със стоплена вода на печката, разхладена в легена и се поливах с канче...или както се ширят майтапчийски кино- заглавия из нета - "Да се изкъпеш за 60 секунди"...резултата - закъснях с половин час за работа хахаха

И за егоистичните подбуди те разбирам - винаги е неприятно, когато близки хора се разделят, но това е техният живот. Те ще свикнат, ще свикнеш и ти

Иха, каква тема сте подхванали...

Лоли, с риск да съм ти черна, твоята приятелка за мен има голям принос за сегашното си положение. Тя сама се е съгласила да е помощен персонал и да се откаже от всичко. 7 години не са малко време да опознаеш един човек, освен ако целево не си затваряш очите. Честно казано това с рязането на пържолата ме възмути чак. На него какво му е, че да не си я нареже сам? Ръцетеса му гипсирани или егото му е дефектн
Има неща, с които аз лично не бих направила компромис, когато ми е било време да ги мисля нещата, бях стигнала до извода, че по-добре сама, от колкото зле придружена. Край на клишето. Относно домакинстването само, не мога... твърде съм квалифицирана за домашна помощница, мога да бъда перфектната домакиня, но не ми е това целта в живота. Не е въпрос само на доверие към мъжа, той нека е свестен, но няма гаранции в тоя живот за нищо, във всеки един момент според мен съвременната жена трябва да може да си гледа адекватно семейството или поне децата и сама, за всеки случай.
Скай, спри да се питаш дали няма да стане същото. Това е нов човек и заслужава да подходиш на чисто към него, както към предния, който е тествал границите на възможностите ти. Най-вероятно всичко ще е по-добре, а ако пък нещо се издъни, ще го оправиш бързо, защото имаш опита. Не знам дали ни е национална черта, но много му се вайкаме на Нероден Петко ( аз също де...). На тази тема се лекувам с една фраза от учебник по риск мениджмънт - потенциално много повече неща биха могли да се объркат, от колкото ще се объркат. Тъй чеее ... планирате си риска и Петко ви е най-малката грижа.

Киви,много ми хареса сентенцията
Аз съм от тези хора, които много ги мислят черните сценарии, с цел да съм "подготвена". Половинката много се дразни за това, той е непоправим оптимист.
Какво да правиш, природа. Така, когато се случи наистина някой от лошите сценарии,  го преглъщам по-леко, но каква полза като съм "изживяла" и премислила още 10 такива.