Цитат на: alexandrova_90 в 09.05.2017 14:28

Нужда от мрънкане и драми аз за себе си не виждам, уж не съм толкова заспала..

Това е напълно вярно, няма нищо градивно в мрънкането.
Колкото до мнението на хората в чужбина, има хора и хора. Има такива, които са злонамерени и живеят в чужбина при условия, които ги правят не особено доволни от живота, които си умират да злословят по адрес на България, има обаче и такива, които живеят нормален живот, адаптират се и на тях някои неща в Българя започват да им изглеждат една идея по-шокиращи от преди и отколкото за хората, които постоянно ги срещат. С една дума започват малко повече да приличат на хората на мястото, където живеят и оттам различията в гледните точки.

Да, за съжаление в чужбина има много злобни същества.А и съм виждала много дето избиват комплекси.Бачкат като луди, живеят 5 човека в 3 стаи и като си дойдат тук се правят на Велики.Мерси съм!Е познавам и от другия вид.Умни, учещи, доказали се!

Колкото до София и транспорта, налага ми се да пътувам сега с него, не съм го ползвала от много време.Автобус 60 дето не знаех, че съществува и дето отива до зона Б5, Враждебна и нам си къде е разкошен, казват спирките(което е страхотно улеснение и преди години го нямаше), и не съм имала проблем с шофьора.Да преди години като студентка видях един шофьор дето искаше да бие, един друг. Та всичко съм виждала.

А, че се стараем да променим тук ставащото, о да стараем се!И то много!Но е ужасно трудно!

Мари, ти пак не разбираш, какво се опитвам да кажа.. Правиш си заключения, в този случай за София конкретно, където е не по-лошо от другите европейски столици. Ти правиш заключения на база статии и коментари.. Ние живеем тук, едва ли ни е чак толкова загубена и заблудена преценка, та дори и да не сме се докоснали до Швейцария

Преди няколко седмици, може би месец точно за градския транпосрт говорех.. Ядосвах се, че в другите държави използвам градския транспорт, а тук само с кола движа.. Наложих си да използвам само обществения транспорт. Смело мога да твърдя, че София има идеално уредена градска транспортна мрежа, обновяват я и се поддържа 

Ама живота в София има много предимства, стига да ги осъсзнаеш. Нали знаете че на сватба ходих в друга "столица" ония ден, ами какво да ви кажа, неделя сутрин в 08:00 няма нито едно такси, таксиметровите компании казват нямаме коли, същото ни се случи и зъзнахме в полунощ, нямат коли... това в София никога няма да ти се случи, никога, освен на Нова година можеби

А и вече сме доста навлезли в 21ви век, глас народен е все по-силен и пред очите си виждам промяната, важно е обаче да се борим за промяна, а не да стоим и да цъкаме ... Аз да съм на мястото на този младеж, ще пиша до Господарите, ще пиша на Градския транспорт и хоп да видиш как може и една бутка за билети да се направи на летището. Истина е че куца малко това с билетите, аз тръпна всеки път дали шофьора ще има билети, подготвям се предватително с дребни и се оправям. Чужденците доста бързо схващат схемата, членувам в най-голямата група за експати и виждам обмена на информация там.

Общо взето е има ли желание, има и начин.Не сме чак толкова забутани!Е виж тука в провинцията е различно, но пак хората не са някакви ужасни, повярвайте.

А добър ден и от мен, то вече добър вечер, де!

Нещо, докато се наканя да пиша и си изгубвам мисълта и се отказвам. Не съм чела статията, ама предполагам какъв е тона в нея. Аз да кажа, че единственото, което харесвам повече в София, отколкото в Пловдив е градския транспорт. Има го по всяко време и като отидеш на спирка не гадаеш кога ще дойде и най-вече дали ще дойде превозното средство. Когато в Пловдив ми се налагаше да се прибера след 8 часа към квартала, в който тогава беше единствения мол (просто живея там), е имало случаи, в които съм висяла по над 30 минути и в крайна сметка не е идвало нищо. Още като си отида ме вбесява как си плюеш на пръста и чакаш да видиш вятъра накъде духа, за да разбереш ще дойде ли нещо или не. Ел.таблата ми показват една жизненоважна информация за датата и часа и видиш ли, че съм в Пловдив. За сметка на това има и един забутан сайт, на който трябва да си намериш точната линийка и точната точица за спирка и понякога се оказва прав за времето на пристигане на интересуващото ме превозно средство. 
Пътуването на Свекърва ме подсети, че не съм си довършила разказа за сватбеното пътешествие, а май стигнах точно до Неапол и ако ме налегне музата тия дни ще довърша, че да нямам незавършени спомени след време. Като цяло впечатленията ми от Италия са, че са като нас. Аз там почти не съм ползвала превозни средства, всичките ни квартири бяха съвсем в центъра на градовете и на пешеходно разстояние от основните забележителности. По веднъж се качихме на влак, на метро и на ферибот и два автобуса от Бари до Неапол и от Неапол до Рим. Не сме имали проблеми, не сме и били обгрижвани кой знае колко.

Виж, в САЩ беше тотално различно, но там това им е заложено в бизнес стратегията. Аз като касиер бях обучена, че трябва да се усмихвам, че ако има някой на 2 плочки периметър трябва да го питам има ли нужда от съдействие и съм убедена, че за всяка длъжност свързана с публична услуга има подобно обучение. Лека-полека това става част от теб и забелязахме, че българите съквартиранти при разминаване вкъщи започнахме да се питаме как си, просто защото това си беше фраза от сценария при общуване. Това че там съм се усмихвала на всеки не значи пък че всички са били за усмихване и за любезно отношение, но пък общуването е много по-приятно с усмихнат човек. Просто има хора, които не стават за работа с други хора и лошото е, че няма и никакво минимално обучение или изисквания за поведение. Сигурна съм, че ако и в чужбина ги няма ще са същите темерути като нас, просто са си създали една малко по-уютна среда за комуникация. 

Добрютро, как сте?Вчерашния ден ми беше емоционален, прекалено даже и днес искам да си седя на тихо и да си пия кафето.

Как сте вие?

Добро утро

Спящо ми е.. Навън е мрачно, чакам да просветне, уж така казаха по прогнозата за времето.

За първи път от 6 години насам съм без гел на ноктите.. И съм с безумно къси нокти.. Нали съм куку, вчера й казах ПИЛИ  На всичкото отгоре са зелени.. Тотална промяна, Илиян само в пръстите ме гледа и не може да се начуди 

Много ми се ходи на почивка, на море... Нямам търпение поне за 5 дни.. Дали ще му отпуснат толкова, като е нов на ММ... Надеждата умира последна  Ходи ми се в Ахтопол/Синеморец, снощи гледах кошмари в кухнята.. Липсва ми Ахтопол, не съм ходила от поне 5 години, за разлика от преди.. Но и на една Гърция няма да се разсърдя, разбира се 

Хубав ден от мен

Да, точно това е разликата на живота в чужбина и тук - отношението. Изобщо не говорим за качество и стандарт в случая.
Вчера рано сутринта четох статията и първата ми мисъл беше, какво щеше да се случи в Белгия /групата е белгийска, затова/ при подобни обстоятелства. Ами тихо и кротко щяха да ги глобят, никой нямаше да стане и да ги защити.   Тук пък не са ги глобили, само са им покряскали малко . Ако пък групата беше българска в Белгия, нашите нямаше и да посмеят да влезнат в рейса при неизяснени условия, както и все някой щеше предварително да е проучил как стоят нещата с превоза. Въпрос на местна култура
Многократно съм споменавала какво ни учеха немските ни преподаватели: "Казва се, Вие сте свиня, не ти си свиня!" Лично за мен е все тая, еднакво ще се засегна от обидата. Ако е вярно обаче, че при комуникация човек схваща едва 30% от думите и цели 70% от начина, по който нещо му е казано, то би трябвало да мислим в тази посока, защото всеки съжалява след време, че не е овладял чувствата си. За самите нас е по- добре да не се тровим с викове и крясъци, но няма да се променим току- така скоро
Хехе, в тази връзка да разкажа и за другите случаи, когато ни послъгаха . Ама тихо и кротко го направиха и после така горчиво се разкайваха, че ни се отщя да се разправяме
Имахме възможност да вечеряме в ресторанта на хотела с фиксирано меню на стойност 15Е. Първата вечер Антонио /онзи, от рецепцията/ обяви, че за добре дошли ни посрещат с пица Маргарита и вино, допълнително към менюто, ама "забави" да спомене, че е за наша сметка, та след това питахме и разпитвахме за всяка хапка и глътка. И пак имахме най- неочаквани изненади.  
Втората вечер основното беше телешки стек. Бяхме само нашата група, младите вечеряха с доставка по стаите. Честта да говоря със сервитьора се падна на мен, като най- знаеща английски.   Искахме телешкото да е по- изпечено, даже повече от тяхното "много". Момъкът стриктно записваше в тефтера, кимаше с глава разбиращо и обясняваше кое как ще направят. Сервираха супата и още докато я ядяхме, на масата се появи бързо- бързо печеното. Ама както и да го гледаш и душиш, все си беше свинско бонфиле. Иначе вкусно и добре приготвено, но да е телешко можеше да само ако има телета албиноси, с избеляло месо. Почти го бяхме преполовили, когато се появи нашият човек и не се стърпях да попитам защо са ни сервирали свинско, вместо телешко. Той пък повика още двама колеги и шефът им започна да се извинява, че момчето не знаело английски и объркало поръчката за кухнята. Ако можеха да им растат носовете, сигурно щяха да стигнат тавана... В залата бяхме не повече от 20 души с нас осмината, менюто беше съгласувано още предния ден, аз самата неколкократно споменах думата телешко, пък и нямаше да обяснявам толкова обстойно за степента на изпичане на свинското. Ама извинения да ви види окото, още малко сълзи да им потечат. Можело, ако някой има причини да не яде свинско да подмени порцията, ама пък само ако е цяла...
Следващата вечер мъжете си поръчаха бира. Донесоха им тъмна, бялата била свършила. На съседната маса обаче 15 минути по- късно сервираха и пак не изтраях, нали съм си борец за правда . Пак дойдоха четирима, да се извиняват, че момчето не видяло кашона със светла бира ... Повече и не се върнахме в ресторанта, макар да готвеха отлично и да ни беше под носа.

Здравейте

Свекърва, ама тези са били все едно сте в скритата камера на Криско и Рачков ц ц ц

Аз вчера си изчоплих гел лака и съм доволна, че ноктите ми пак дишат. Хич не понасям какъвто и да било лак, само когато ходя в Орешак си правя маникюр при приятелката ми там. Тя вече обучава и в София. Много и се радвам и ми се подобри мнението за хора с такива професии. Явно не всички само комисарят и пушат пред салона, някои търсят израстване и развитие.

Тони, да пита, защо да не го пуснат. ММ започна през април с уговорката, че юни седем дни ще е отпуска. Зависи от политиката​ на фирмата, предполагам.

За днес планът ми отпадна, заради сополчето на Бамбук, може да се разходим квартално ако не вали.
Хубав ден!

Добро утро

Тонии просветна бре, ей го слъчнчицето   . Аз съм по-добре психически вече с тая ясла, вчера зверчето е спало, много трудно заспал, но е спал.И понеже свекъра го взима, едната леличка е жена на бивш колега негов му дават много информация. Не бил ял сам хляб и не се включвал в общите игри. Аз на този етап се радвам че не реве по цял ден там.


svekarva мм преди години ги бяха овикали ужасно във влак в Белгия. Попитали на английски кондуктора във Фламандската част за някоя спирка, тоя започнал да крещи и да ги псува, та Белгийчетата може и да не са се впечатлили. С тоя ресторант ме подсещаш на едно пътуване в Гърция с ваучер от Грабо... само че нас една рускиня ни лъжеше много   ама нищо де, това са страхотни истории за разказване, аз обичам такива пътувания  

При обявена екстра за безплатен безжичен интернет в стаите, ние нямахме. Попитах на рецепцията, Антонио сметна, че причината е в моя телефон. Интересно как, като на първия етаж всичко беше наред . Изчаках да дойде друг на рецепцията и пак попитах. Каза, ще направя всичко възможно. Нъцки...
Дойде трети, един симпатяга на 30 с брекети, с честно на вид лице . Той пък ми каза, че веднага отива да провери и рестартира кутията на етажа ни, защото имало и други оплаквания. И го направи на мига, обаче пък не му дойде на ума, че асансьорът го издаде с индикацията, че отиде на четвъртия етаж, вместо на втория и че се върна след 5 минути пак от там. Естествено, пак нямахме интернет. Този път не "гоних вятъра", а написах каквото трябваше в мнението си в сайта на хотела. Последваха хиляди извинения, че точно нашата стая нямала изобщо интернет, че се падала странично и още ред приказки, които според мен бяха пълна безсмислица. Ама пък се извиняваха от сърце
В пицария в Неапол поръчах салата с риба тон, като я посочих с пръст в листа за по- ясно. Беше с друга риба .
Понеже се движихме в група, попитах на касата в кафетерия за цената на кафето в пластмасова чаша. Едно Е, придружено с повдигане на един пръст. Да, ама получихме касова бележка с цена 2Е, толкова и платихме . Накрая вече само се хилихме и залагахме дали и как ще ни метнат. Весела работа, ще си имаме за какво да се смеем като се събираме
Рони, давай да разказваме заедно за Неапол. Аз съм възхитена от града

Тъй...аз малко ни в клин, ни в ръкав...ма днес малко се фъцнах по гол гъз...та да ви покажа едната пола Малко не е съвсем за нея времето, ама както се казва..."гъз глава затрива", та и аз днес така...

Добро утро!
Тук е светнало пак като преди дъжд. Поне е красиво
Вече всяка сутрин дребното ме пита дали днес ще вали, а човекът с прогнозите вкъщи е ММ по принцип. Искала да кара колело Много тъпо ми стана, ама и аз съм си за бой, че лесно се дадох този път. Нищо, да ми е за урок!
Преди носех гел на ноктите за около половин година. Тъй като ми растат много бързо, трябваше да ходя често, а и отнема време. Свалих го и ми се ревеше! Още половин година не можах да си възстановя моите. Толкова крехки и чупливи никога не са били преди това. Сега го карам с гел-лак, че по-бързо поне става.
Панде, като във всяка професия има такива, които са се закотвили на едно място, обаче има и хора, които се стремят да се развиват и усъвършенстват. За съжаление масово са наклякали пред салоните с цигари, солети и кафе в ръце
Тони, то с питане става ММ беше служител на 3 месеца и излезе в бащинство без проблем. Като нищо ще има някоя пролука между планираните отпуски на колеги.
Булче, много е рано да се включва в общи игри. Той тепърва изучава средата - обстановка, лели, деца...
Ей, тази ясла хич не я долюбвам! В нашата група много ги гледаха, грижеха се за тях, чисти, спретнати. Обаче обратна информация - с ченгел да я вадиш. "Добре е! Слуша." беше дежурен отговор. Лятото на смесената имаше една сестра - жената от сърце и душа работеше. Всеки ден имаше отчет кое дете колко е спало, яло ли е, играло ли е, какво го радва и забавлява вътре, всичко Сега пак съм много доволна точно в тази част - имам информация. Вчера ме поканиха на лекция с някакъв психолог за начини на възпитание и тн. Стига да имам възможност след прегледа другата седмица, ще ходя.
На Свекърва историята ми звучи като на селска сватба, където "Аз давам едно теле! Аз пък давам две прасета..." и накрая младоженците оставали с обещаното, защото не било същото като даденото.
А, Скай писала. Сега ще видя полата.

Много яко, Злат! От студ умри - гъзар бъди  

Свекс, вие сте попаднали на патологични лъжци   Да се смееш ли, да плачеш ли  

Той ще пита със сигурност, тъпото е, че искам да отидем някъде през Юни за 5 дни, а реално ще е работил 4 месеца, но според него нямало да има проблем, стига да не е в края на месеца. Ще видим