16.05.2017 11:19
Привет!
От известно време тичаме сутрин с моя мъж и да ви кажа - настроението ми много се е подобрило. Досега да съм се смазала от непосилното учене.
Днес търсих коза, е, намерих я, и не се стреснах да я доведа на стопанката ѝ. Тъжно ми е само за жената, толкова е остаряла вече, едва ходи, плачеше, че трябва да си предаде козите. Децата ѝ са далече - чужбина, София, не се прибират, не знам колко помагат, ама все си мисля, че могат повече да се грижат.
В Легион не би участвала, защото малко съм отвикнала да се състезавам и това не ми носи положителен адреналин, а само сърцетуп.
Скай, много е трудно да не живееш според очакванията на обществото. Аз често се хващам в мисли "ами, какво ще си помислят хората?", браво, че се опитваш
(каква е татуировката?)
От известно време тичаме сутрин с моя мъж и да ви кажа - настроението ми много се е подобрило. Досега да съм се смазала от непосилното учене.
Днес търсих коза, е, намерих я, и не се стреснах да я доведа на стопанката ѝ. Тъжно ми е само за жената, толкова е остаряла вече, едва ходи, плачеше, че трябва да си предаде козите. Децата ѝ са далече - чужбина, София, не се прибират, не знам колко помагат, ама все си мисля, че могат повече да се грижат.
В Легион не би участвала, защото малко съм отвикнала да се състезавам и това не ми носи положителен адреналин, а само сърцетуп.
Скай, много е трудно да не живееш според очакванията на обществото. Аз често се хващам в мисли "ами, какво ще си помислят хората?", браво, че се опитваш
(каква е татуировката?)
Всичко си изпипала със стил 

Обмислям още една + продължение на тази, ама по- нататък 

Звучи обаче повече от нелепо и несъзнателно буди абсурдни усмивки. Та както се казва, неведоми са мислите Божии... 
И днес за първи път в живота ми имам нещо като афта в устата



