Мари, абсолютно несравними, но аз търся това, социален живот, търся театри, кинофестивали, заведения, барове, моите приятели останали във Враца не. Те са напълно доволни от това, с което разполагат там и затова са се върнали след следването.. Преместих се във Варна, за да живея в по-голям град, оказа ми е малък за нуждите и разбиранията.. Дойдохме в София, за да имаме по-висок стандарт на живот (не чисто финансово).. Аз съм с абсолютно ясната представа, че ако изберем да живее във Враца 1000% ще имаме много повече спестявания, ще си позволяваме дори да пътуваме още повече в чужбина, защото разходите ни във Враца ще са 1/6 от сегашните, просто това не ми е основното, какви доходи имаме.. Искам всички останали неща..

Образованието, което съм получила в ПМГ Враца е повече от прекрасно и не го заменям за нито една софийска гимназия, честно! И не е било преди 100 години, а скоро, т.е колкото и да са се влошили нещата, пак не е в пъти по-лошо от това, което бих получила, ако съм ученичка тук (или моето дете)..

За университетите е съвсем различно, но не мисля, че в България университет (освен 1-2) предлагат адекватно образование на световните стандарти..


На този етап от живота ни, съм повече от доволна от живота ми в България и не бих отишла в чужбина, където да не мога да използвам образованието си, където да ходя по 1 път на 6м. на нормален ресторант или да не мога да си позволя театър или кино със седмици, както се случва с повечето ми познати, които заминават..  
Ако си завършил образование там е друго, но така.. Дано не ми се налага, ще направя всичко възможно да продължавам да се реализирам тук 


Постът го пиша от 30-40 мин, но бизнес    

Точно така, хората са различни, нуждите са различни, нивата също.

Когато съм ходила на професионални семинари, впечатленията ми са, че колегите от София са на светлинни години от тези в малките градове, а говорим за едни и същи професии в едни и същи сфери...

Предизвикателствата в големия град са повече, от там нуждите на колегите да се развиват.

Скай, то така е в цяла БГ.Тук се носи Адидас и е много на почит.Аз съм аутсайдер!Анцунг нося само в къщи, той е за разходка в парка, не по центъра.И не обличам балната рокля, за да отида до магазина.Но някак изтръпнах и не ми пука.

Добро утро, момичета

Тони, има много места в чужбина, на които човек да използва образованието си и да живее нормално. За себе си мога да кажа, че се вписваме в изискванията ти, макар че не излизаме толкова често заради детето, но преди да се роди много щъкахме насам. В смисъл, не че агитирам за емиграция, дори напротив, просто искам да кажа, че не е чак толкова лошо.

Анцуг нося вкъщи само ило на спорт не си правя обаче прическа и грим за ходене до магазина

Не знам за Айфоните,обаче ей Бога ми, не съм способна да закупя бебешка количка за 2-3000 лева. Просто не мога и това е. Може да съм гадна стисня, ама не мога да се пречупя. Но всеки си има аргумент за и против де

Фани, кураж, ще свикне Кико, ще научиш езика и ще намериш всичко, което ти трябва. За теб съм останала с впечатление, че си много борбена, така че макар и трудно в началото, ще се справите! 

Момичета, скоро май говорихме за кестени,  ама не минсе рови. Майка ми събра около кило от плодородния ни парк и се чудя какво да ги правя... малко са са печене, може би супа да направим, но приемам идеи, ако някой знае нещо вкусно

И мен баба ме е учила Ханцунг да не нося! Нося, ама вкъщи. До магазина се съобразявам как ходя, ама при нас е особено. Излезеш ли и те захапва половин квартал, че и на кафе без да се усетиш са те замъкнали. Няма да забравя баба ми- цял ден щета, готви, почине си, изкъпе се и сложи една рокля за пред блока. Подиграваше се на ония с размъкнатите пеньоари. То тогава нямаше и квартален магазин, а се ходеше до супера, където с метални каси доставяха топъл хляб.
И аз за 2-3000 лв количка няма да взема, въпреки че това ми беше най-важната покупка за бебе. Виж, ако чакаш тризнаци, избор много нямаш. Вариант е кола на старо и на свалени прозорци да дишат бебетата чист въздух!
Тони, за образованието съм много съгласна!
Како, твоят на руски ли почна да вика или го кара по домашно?
Още ми е смешно от темата на Фери как бабите бухали торове....

За възможностите пред израстването на децата в малките и големите градове, имах в предвид не само образованието, още повече в училищата, то е само една страна, става дума за извънкласните занимания, които могат да се предложат(различни курсове, клубове и прочие), както и техният социален живот(кино, театри, различни срещи и събития, всичко което може да обогати малкият човек)

Моичкия си показва магариите до последно. Още не е тръгнал на ясла. Отложихме за декември - за половин ден ще е, че да не ми доскучае съвсем. Почнах да уча руския, то и няма как иначе навън все ще ме заговори някой и ме доядява, че не ми идва отвътре точния отговор. Сигурно ще свикна с времето, но определено е дразнещо да търсиш нещо в магазина и да сочиш: вот ето.... Нета. Нет,  ето... Аз и да искам Ханцук не мога да нося тук, защото имам само 1 чифт обувки за излизане навън - ботуши. А те не си ходят с Ханцука ми на Пума!
Трябва да купим на децата шушлячни панталони за  зимата. Тая събота пак е ясна - шопинг.

Аз като "софиянка" или баш гражданка да се изкажа за външния вид... Тук съм свикнала да скачам на бързо в дънки и блуза, ако съм на кеф ще се гримирам, ако не съм на кеф няма... и така си ходя навсякъде без да ми пука. Ако пък съм на друг кеф ще си облека парадната униформа, за да купя кисело мляко ... но по-често съм практична.  Прави ми впечатление обаче, че много хора, които идват от по-малки градове много се впечатляват как са облечени и винаги са супер спретнати и излъскани, даже много пъти съм си мислела к'ви сме смотли това местните от към външен вид, пък виж ги другите как се старят... Ама явно не се замислям твърде дълго де, днес пак съм натурална, това щото съм Убавица и скромна

Айде отивам да плаша хората по улицата Време за обедна почивка!

Това, е до начин на мислене.Майка ми винаги ми е разправяла, как като са я разпределили да работи в едно плевенско село и работничките и се възмущавали, че млада, хубава инженерка пък не се гласи.Ми и аз съм така.Колкото и да се опитваше да ни научи да се гримираме, да ходим с поли и токове, толкова не и се получи на жената.Дънки, спортни обувки, блуза подходяща и айде.Да ако имам срещи някакви се спретвам по-така, но за всеки ден абсурд.А в квартала излизам супер раздърпана и хич не ми пука какво мислят.Задръстеняци!   

Цитат на: Kiwi в 03.11.2016 13:14

Аз като "софиянка" или баш гражданка да се изкажа за външния вид... Тук съм свикнала да скачам на бързо в дънки и блуза, ако съм на кеф ще се гримирам, ако не съм на кеф няма... и така си ходя навсякъде без да ми пука. Ако пък съм на друг кеф ще си облека парадната униформа, за да купя кисело мляко ... но по-често съм практична.  Прави ми впечатление обаче, че много хора, които идват от по-малки градове много се впечатляват как са облечени и винаги са супер спретнати и излъскани, даже много пъти съм си мислела к'ви сме смотли това местните от към външен вид, пък виж ги другите как се старят... Ама явно не се замислям твърде дълго де, днес пак съм натурална, това щото съм Убавица и скромна

Е те за туй иде реч.

А аз съм от ония дето само по анцуНг маАт гащи. Не за друго, но целият ми живот е минал в тренировки и някак си - няма да се преобличм от залата за първи час физическо в училище...нЪл тъй. И е такива неща.

Жувот...жУвот...шарен и разнообразен. Просто аз съм такава, че дори и да не съм съгласна с нещо или някой, оценяам че това е чужда гледна точка и я приемам. Защото мен никой не ме кара да живея по тази гледна точка. А голяма част от хората не са така и карат по стереотипи.

Но това, че аз си ям таратора и салатата с хляб, не означава че оня, дето го яде с оцет е в грешка. Просто не е моят таратор

Аз имам и приятелки (една от ония двете дето ви се жалвах по- рано), която винаги прави много неприятни забележки по мой адрес без да се усеща и е точно на тема - виждане по въпроса.

П.С. След като се изжалвах на едната колко съм се обидила, дето така не сме се видяли в неделя...миналата събота спретнаха среща...

Та - последният пресен пример от тази среща беше...аз супер въодушевена обяснявам хилядата ми гениални идеи за РД на Марта (ся, няма какво да се крием хахаха) и коментара беше - Слушаме ти тука гениалните идеи...

На което този път просто и отговорих, че може да не са ГЕНИАЛНИ ама са си мои и им се радвам.

Како, той Ханцунгът ти и на галошите с три черти не отива щом е Пума
Али, да ти кажа за торовете Наистина слагат много, от едно време си го имат този навик. Свекърва ми, светла и памет, вадеше чушки, дето в чушкопек не влизаха. Слагаше тор с шепи, така правели в ТКЗС- то, щото иначе другата бригада ще глътне премиалните.
Тук имаме едни съседи, гледат картофи. Рекох да си купя от тях, да им стимулирам бизнеса, ама то не са картофи като картофи, направо дини. Много ясно, че доста са им помогнали. Продават ги на кръчми, за собствена консумация имали други.  
Аз доста ходех по селата служебно, та и други номера зная дето правят. Гледаш я бабата немощна, бедна и си мислиш, че няма пари да влага в торове и съответно се надяваш да си попаднал на сделка. Да, ама бабата само си клечи там, синовете и са накупили всичко от борсата и я ползват за "рекламно лице" Ако вземеш да я разпитваш, тя или наистина не чува и не отговаря, или се опитва да те преметне като прост гражданин.
Хехе, на мен откакто ми предложиха марков парфюм за 2лв. пред Кауфланд, много внимавам как се обличам
Скай, ама как тогава познах за кои двечки иде реч

Цитат на: Marri в 03.11.2016 13:03

За възможностите пред израстването на децата в малките и големите градове, имах в предвид не само образованието, още повече в училищата, то е само една страна, става дума за извънкласните занимания, които могат да се предложат(различни курсове, клубове и прочие), както и техният социален живот(кино, театри, различни срещи и събития, всичко което може да обогати малкият човек)

Така е, да! Има обаче и обратна страна на медала. Големият град върви в с големи изкушения с неблагоприятен ефект. Рисковете и пороците са повече. Всичко си е с плюсове и минуси.
Маги, не е до възпитание , а явно точно до възприятие. Същата ми баба носеше само поли и рокли. За разлика от нея, сестра й -страшен бяс. Двете до последно живееха по комшийски- почти заедно. Много щура е като характер сестра й, носи основно панталони. Даже се носи като легенда как се качвали в колата и с нея нямало тоалетна. Спира се на крайна точка! Шофирането на кола й беше като добър ден. Вече не кара де.
Хахаха, борсаджийски картоф с рекламно лице - вярно страшен номер!

А аз съм си яко щастлива в малкия град!!! 
Мен ще ме хване депресия, ако дойде ден да се преместя в София.

Цитат на: Alichka в 03.11.2016 13:54

Така е, да! Има обаче и обратна страна на медала. Големият град върви в с големи изкушения с неблагоприятен ефект. Рисковете и пороците са повече. Всичко си е с плюсове и минуси.

Ако става въпрос за наркотици например, то това е повсеместно, почти няма незасегнато кътче, само мащабите са различни.
А иначе опасности да искаш, ей сега ми изплува "случаят Враца" и колко още лоши, училищни случки от последната година, да не влизам в черните хроники, че никак не е приятна темата, но факт, случиха се в малките градове.

И децата изгубиха свободата си, дори в населени места с 4 хил. души население, родителите водят децата си на училище.

Плюсове и минуси има много.И да ги търсим и да ги слагаме на кантар, за всеки са важни различни неща.

За мен минусите са ужасната база в града за какъвто и да е спорт.И като казвам ужасно, то тя е такава.Тук няма ремонтирана зала, до преди 2 години нямаше басейн, стария го разбиха и зарязаха така, по-голямата част от спортовете нямат и треньори т.е. няма такива спортове.За изкуствата съм благодарна на 2-3 бели птици който поддържат някакво ниво в града.Едната е съвсем млада и с голямо желание за работа, а другата е диригентката на хор "Звъника".Моля се втората да ръководи хора още дълги години, че като слушам дребното ще се ходи на пеене.

Но това което не мога да отрека тук е, че с малко дете мога да стигна навсякъде и то пеша.Аз не съм шофьор и докато бутах количката, а и сега се оправях със всичко и то само с количката и пешачката из града.Това в София е невъзможно.

Али, изкушения има навсякъде.Всеки ден минавам покрай училище, научих наркодилърите там.Кво като сме малък град.