Привет! И на мен ми е студено, но ще свиквам, искам сняяяяг! Много бързо ми се изниза годината, не мога да повярвам колко скоро е Коледа 

Наде, честит рожден ден, нека най-съкровените ти желания да се сбъднат 

Обхванало ме е обаче едно тягостно настроение. Утре заминавам на практика за една седмица, а хич не ми се ходи. Чувствам се неуверена и неподготвена. Освен това не искам да се разделяме с моя любим, толкова свикнах да сме всеки ден заедно...

Днес трябва да нося телефон за поправка/смяна - остава му точно седмица до изтичане на гаранцията. Не знам дали няма да си направят оглушки и да не искат да го сменят. Най-гадното е, че тази сим карта ще остане без апарат за известно време.

И малко за настроение:

Добро утро, на мен също ми е едно зимно


Поздрав и предложение за подарък за половинки- весело спално бельо

Наде, честита да си ни! А животът ти да е топъл и слънчев, не като времето днес

Тони, ни въведе в шопинг изкушение

Цитат на: магито в 15.11.2016 09:02

Довечера съм обещала да украсяваме елхата, дано имам сили за това приключение, но обявих че в 10 си лягам да спя.КОйто иска да ляга с мен, който не да се гледат там мен да не ме закачат  

Маги, тия нашите деца не знам от къде я взимат толкова енергия... и аз снощи легнах в 10, но познай Змей дали ме остави да заспя до 11. Почнала съм да му чета Мери Попинз по една глава преди лягане, мен ме успива... него хич

Еми, за съжаление нямам такъв познат. Дано да се оправи жената!

На мен напоследък сънят хич не ми стига и утре съм си взела отпуска, за да мога да наваксам и да спя цял ден. Ей сега, например, едва се удържамда не заспя по време на работа.   

Готова съм да се обзаложа, че утре изобщо няма да ти се спи
Маги, не е ли рано за елхата? Ние нали си имаме именник, та гледаме да мине Никулден и след това мислим за Коледа. Освен това, котката дъвче иглички /изкуствени и естествени/, макар и да си има саксия с трева.
Чудя се къде да напиша за супите, че количествата съм ги пригодила за моите съдове и някак ще станат твърде описателни. Има ли рецепта, където се мъдри "на вкус" и "колкото поеме" , то това не е рецепта . Но пък и вие не сте начинаещи домакини, та ще си решите.
Пилешка супа "детска градина".
В пилешки бульон варя 1/2ч кафяв ориз и пасирам. Добавям свареното пилешко, нарязани на ситно пресен кромид и магданоз, джоджен, домашно масло /от мандра в Карлово, нещо като "кхи"/, сол, червени зрънца от "черен" пипер, млян и застройвам с яйце и кисело мляко.
Пилешка супа "бяла"
Задушавам глава кромид в 50гр. масло. В пилешкия бульон слагам настъргани 1/2 глава целина, 1 голям морков, 1 корен пащърнак, 3 картофа, във тензух 1 дафинов лист, 8 зърна бахар, 15 зърна черен пипер /после ги махам/, към края добавям две топки фиде, почти шепа магданоз, свареното месо и застройвам с 2 яйца и чаша кисело мляко. Е, варенето и солта не ги споменах, ама се подразбира.
Пилешка супа "изчанчена"
Задушавам в 1.5 супена лъжица кокосово масло  нарязани 1 глава червен кромид, 3 скилидки чесън, 1ч. л. куркума, настърган джинджифил /колкото палец/ и добавям бульон   свареното пилешко месо за да се сварят настъргани 3 сладки картофи. Застройвам с 1ч.ч. кокосова или млечна сметана и сок от 2 лайма. При сервиране поръсвам обилно с накълцан магданоз. Сладките картофи би могло да се заменят с тиква. Тази супа е със сладникав вкус и много красив цвят.
НИ2 не обича воднисти супи, затова всичко е настъргано или пасирано
Снощи гледах огромната луна, направо е потресаващо
И едно много нашумяло изказване:
http://politikata.net/254128/?share=1

Мерси за рецептите  Ще ги покажа на майка.

Мен ме мьрзя да стана от леглото (не мога да се позная) и сега като прочетох за луната, умирам от яд !!!

То и не беше баш мьрзел де, ужасно изморена сьм физически. Едва изкачвам 5 стьлби (стьлби, не етажа, направо сьм изцедена.

svekarva, готова съм да се обаложа, че ще спя цял ден и двете нощи - тази и следващата. Не го правя за първи път.   И аз като Ина се чувствам изцедена....
Нещо смешно, което дъщеря ми каза сутринта: "Малките деца нямат бради. Също като мама."

Честит рожден ден, Наде. Да ти се сбъднат всички желания.
Обичам есента, обичам и зимата, коледа ми е любимия празик. За съжаление напоследък го виждам предимно като безброй задължения и все по-малко като празник. Навремето майка ми казваше , че и става лошо като идват празници,  а аз я обвинявах в липса на коледен дух. Сега е същото за мен, да се купят подаръци , да се чисти да се готви, елхи, украси, пък после пази украсата. Задължения и задължения и някак си не остава време да се радваш. Сега правя всичко това за децата, не за мен. Може би затова не се чувствам толкова празнично.
Относно недоспиваето, с първото дете едвам издържах, постоянно ми се спеше и мрънках и се оплаквах. Сега вече свикнах, дори не се оплаквам. И като слушам по градинките майките с едно как обясняват как едвам издържат и не могат да се наспят или пък колко им е трудно да гледат детето си припомням как и аз бях така и все не ми стигаше времето. А чак сега разбирам какво е да не ти стига времето и колко е лесно всъщност с едно. Успокоявам се че има хора с три и повече деца и си викам, ей с две си е направо лесно.
Напоследък се замислям сериозно върху ролята на жената. Установих ,че нас или мен поне никой не ме е възпитавал в това да съм майка или домакиня. Възприемах половете като равни. Учиш много,развиваш се,добро училище,добър университет,добра работа. И изведнъж бум,ставаш майка. Животът ти се променя изцяло и ти въобще не си готов за тази роля,защото изведнъж започваш да правиш коренно различни неща и най вече не разполагаш със себе си. Никой не те е учил за тази страна на живота. И чак сега разбираш ,че всъщност половете са различни. Не знам прекалено амбициозна ли съм била или просто в днешно време жената трябва да съвместява всички функции и освен това което прави мъжа да прави още куп други неща. Не знам. Не знам дали, ако не се върна на работа, ще съм щастлива . Та аз не съм въобще жената домакиня,мразя домашната работа. Но пък чувствам,че децата ми имат нужда от мен и ще са по-щастливи ако не ходя на работа. Но се чудя ,няма ли да се обезлича като личност?
Малко на отдушник го обърнах,за което се извинявам,просто тези мисли ме вълнуват напоследък.

Руми, това все едно аз съм го писала.И аз така съм възпитавана.За мен равенството на половете не са просто думи, а така трябва да е.Баща ми и до ден днешен чисти, готви и прави почти всичко домакинско наравно с майка.Мой мъж и той е така.Слава богу на него му е пределно ясно, че не е намерил жена домакиня и мисля, че ако бях такава той нямаше да ме харесва.На него му е пределно ясно, че аз обичам да съм сред хора, на вън, да се забавлявам.Та ние цяло лято тримата не се прибирахме в къщи.Сега си давам сметка как съм се изтощила от ежедневното тичане напред назад.
За работата, аз лично бих се върнала, макар на моменти да нямам сили и да искам само да спя, няма да съм аз ако си седя в къщи да търкам и готвя.Има жени, който го могат това, аз не съм от тях.Дори и моя мъж отчита, че седенето в къщи не ми се отразява добре и ставам зла и свадлива.Не мисля, че така съм в помощ на детето.И тук не опира въпроса до пари(макар и те да са фактор), а до това аз да се чувствам добре.Защото каквото и да си говорим, ако жената не е доволна от положението в което е това се отразява на цялото семейство.

Наде, извинявай.

Честит Рожден Ден !!!!

Наде, да си жива и здрава! Много любов, сбъднати мечти и усмихнати дни ти пожелавам!
Руми, балансът е хубаво нещо, обаче как се постига само. Моите комшийки чакаха доста, за да се сдобият с дете. Всички работеха по време на майчинството. Аз пък не можех да ги разбера. Не че не съм амбициозна, но не беше сега времето. Беше време да се отдам на детето ми. Не съжалявам! Намирах си разнообразие. Четях, стараех се да научавам нови неща, а не само памперсът и пюрето къде са изгодни.
Сега ми е трудно, но може да е и по-зле! Лошото е, че не мога аз да си организирам в голяма степен времето си, а завися от друг.
И да, аз се наспивах доволно по време на майчинството. Не обожавам домакинската работа, но тя си върви и вкъщи, и ако ходя на работа. Майка и майка й (баба ми) не са грам домакини . Това или генът с другата ми баба ме е тласнало в тази посока на мислене. И да, баба ми, която беше фъркотевица вкъщи, имаше хубава професия. Беше счетоводител в търговия на едро. Това обаче не я накара да работи до край . Пенсионира се рано и се отдаде на гледане на внуците, а после и на дядо, че той беше години на ред болен.
Съгласна съм с Маги, че човек трябва да е наясно кое какво му носи като ползи и удовлетвореност.
Аз ставам заядлива покрай работата, но то е по инерция. Цял ден съм газ до дупка! Днес обядвах в 2, вчера в 5;30 тепърва оферта правих, гоня срокове, занимавам се с доставчици, клиенти, дето не знаят какво искат, но да е за онзи ден по възможност...

Явно никой тук не  може помогне за сутрешната ми молба , но за сметка на това, четейки те, Али, се сетих за тази кратка, но готина статия:

http://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/3720-vsichko-koeto-zhenata-pravi-e-nezabelezhimo-zabelezhimo-stava-togava-kogato-tya-spre-da-go-pravi-irina-hakamada.html

Много съм съгласна, Руми и аз ги виждам по същият начин нещата.

Единствено, което мога да добавя е, че забелязвам, че с израстването на децата, те все пак започват да стават самостоятелни, да имат свой социален живот и това позволява малко по малко, майката да се върне отново към себе си.
Разбира се, не напълно, никога не може да бъде като преди, но ... усеща се, моментът, в който и двете страни са готови за това.

Та в този смисъл си мисля, че с времето и то не някъде далече в бъдещето, ще се попълнят постепенно отговорите на твоите въпроси и сама ще откриеш вярната за теб посока.
Сега е твърде рано.


Свекърва, рецептите са жестоки

Привет в сряда, когато не се сяда
Руми, за този разговор трябва доста шоколад . Ти да не попадна на онази статия, дето се върти из Фб на почти всички блогове? Съвсем скоро и тук се бяхме еманципирали и то точно с думите, че не сме възпитавани за домакини. . Ами къде ни е бил акълът, като знаем как е с едно, да раждаме второ? 
Ей ся вече ще го вържа със събитията в Америка Виновни са бащите ни. Виж го Тръмп, ще хваща жените за котето, ама дъщеря му - съветник в кабинета . На татко момичето е мъжко момиче, има акъл и твърда ръка, наследени естествено само от него .
Хихи, половете са равноправни като отговорност към семейството, но по различен начин. Единият се грижи да има напазарувано и сготвено, другият - да има пари за това. Не върви да е точно по равно, поне в нашето семейство. Ако остане на Родния да готви, ще има да ядем едно и също, макар да знае много повече от мен за балансираното хранене. Ако аз трябва да се грижа за парите, ще го докарам криво- ляво до степен пак да ядем едно и също.
Слугинската работа не я смесвам с домакинската. Тя си е за външен човек, ако има достатъчно пари и пак отиваме в началното разделение на труда.
Определено има нещо сбъркано във възпитанието на жените. Не са ни научили да оценяваме и да се радваме на домакинските си постижения - да изплетем или ушием нещо, да подредим хубава маса, да посрещнем гости... Самите ние го приемаме като нормално и задължително, не като творчество и натрупани знания и никой не ни е крив.
Ама не бойте се, децата порастват и излитат от гнездото... за да дойдат грижите за родителите и така до двата квадратни метра Ако имаме късмет, следващия живот може да го караме като мъже