Ай добър ден...
Малко се позагубих но много неща ми се случиха
Първо да се похваля - Боби тръгна на ясла - добре му понася, харесва му, бързо свикна и вече върти всички лелки на малкото си пръстче - разнасят го като цар, гушкат го, винаги му дават допълнително, щото той винаги е гладен... Хвалят ми го че е много послушен и заради това му угаждат. Той се чувства добре и като изключиш малкото мрънкане сутрин като го оставям, не плаче и не създава грижи...
Второ - отново работя и то точно това което мечтаех. Смених предишната работа преди майчинството и то с голям кеф, за да се впусна в ... организирането на събития

Отдавна мечтая за това + че вече съм на по-висока позиция. Работя с огромно удоволствие в Легион Рън, като работатат ми е да организирам събития из цял свят, да водя преговори, да уговарям транспорти и въобще всичко нужно, за да се случат нещата... Мечта за мен

Нямам работно време, всичко си зависи от мен как ще си подредя деня, което е голям + за малкия мъж вкъщи - така успявам да си съчетая нещата и да си го взимам от ясла и да прекарвам време с него. Колегите ми са страшни пичове - всички са млади хора, даже за първи път ми се случва аз да съм от по-възрастните и съм единствената с дете...

Правим си обяди, бързо ме приеха в екипа и нещата заработиха.
Самата аз съм мега щастлива - обичам да бъда мама и съпруга, но това определено не ме изчерпва и да си призная след година и половина вкъщи мозъка ми да мисли за друго освен за бебешки теми е изключително разтоварващо. Липсваше ми тръпката от работата и се радвам , че успях да си устоя на моето и да не слушам всички , които се опитваха да ми вменят вина , заради това че видиш ли МАЙКА е единствената важна професия и как не ме е срам че искам и кариера.
Много по- добре съм, спрях да мрънкам на ММ за всичко, спрях да съм изнервена и крива, даже ММ забеляза , че откакто работя съм станала отново неговата си жена а не онова Момби дето се бях превърнала покрай цикъла пране, гладене, чистене, сменяне на бебешко дупе и така отначало всеки ден...
Раздвижих си мозъка и ми се отразява добре

Вече съм адекватна и да пиша отново тук при вас

Иначе кумовете ни ги оженихме преди две седмици, написах коментар за ресторанта - много е яко да видиш хора , които ти си запознал как стават семейство... макар че все още отношенията ни са студени като риба

Вие как сте мили дами?