Не можеш да ги обвиняваш така хората, защото не са поставени пред равни възможности.
Бих се съгласила, ако имаха възможностите(за курсове, обучения и прочие) в собствените си градове и не се възползваха  от тях по свое желание.

напротив, ето тук грешиш много. Правя сравнение помежду две абослютно сравними неща. Хората за които говороя от Пловдив имат достъп до абсолютно същите курсове, обучения и прочие и не се възползват от тях, не ги интересуват, за тях е важно да дойдат и след 8 часа да си тръгнат, не искат да инвестират в себе си, не искат да се рзвиват.

За теб не знам каква професия имаш, не знам защо не си успяла да изградиш кариера, можеби е било въпрос на " в грешното време на грешното място". Но ето и в Швейцария си възпрепятсвана да градиш кариера, и то държавата ти прави такива спънки. Ти самата каза че е абсолютно невъзможно да започнеш работа за момента, аз го намирам абослютно нередно спрямо личното развитие на жените.Къде е почти перфектната система тук?  Мен това е причина номер 1 която би ме отказала за живеене там, макър че имам приятелка в Швейцария която макър и смного труд и жертви успя да работи по професията си и има детенце.

Инвестиция в себе си прави можещ и мислещ човек.Многото, които отговарят на тези критерии не са по родните си места, а тия дето са останали са малцинство.Навсякъде се наблюдава абсолютна апатия сред населението на тема развитие и то на хора около 25 годишна възраст.Те имат изкривени представи за реалността.Защо е така, аз имам моите отговори, но няма да ги казвам тук.Навсякъде е така без СОфия, за съжаление.Не че и там е бум на можещи и искащи, напротив в много фирми се оплакват точно, че не искат да се развиват, че нямат желание за нещо повече, че си чакат на работа да дойде 18 часа и да си тръгнат.И това са големи фирми с чужди инвестиции.Така че Булче, попаднала си в готина среда, цени я.Но ще става по-зле от към матриал.Както се казваше някъде, не помня къде.

А аз днес мисля да се насладя на хубавото време и да се разходя по центъра.Поне да разбера плюсовете от избора ми на Плевен като град за живеене.

Цитат на: bulche91 в 02.11.2016 11:01

За теб не знам каква професия имаш, не знам защо не си успяла да изградиш кариера, можеби е било въпрос на " в грешното време на грешното място". Но ето и в Швейцария си възпрепятсвана да градиш кариера, и то държавата ти прави такива спънки. Ти самата каза че е абсолютно невъзможно да започнеш работа за момента, аз го намирам абослютно нередно спрямо личното развитие на жените.Къде е почти перфектната система тук?  Мен това е причина номер 1 която би ме отказала за живеене там, макър че имам приятелка в Швейцария която макър и смного труд и жертви успя да работи по професията си и има детенце.

Примерът, който даваш подкрепя заключението ти, но той не е представителен, защото малко са тези компании в страната. Но е хубаво, че ги има и както каза Маги, още по-хубаво е, че работиш на такова място.


При мен, в България, грешката ми беше, че реших да живея във Велико Търново, 5 години работих като счетоводител, завършила съм публични финанси, в ИУ във Варна. Това, което бях като специалист, съм го постигнала със собствени средства и финансови и като усилия, в смисъл, че образователната система ми е дала само насока, но не и ниво.

За системата тук, тя е перфектна за тези, които са в нея, които имат някакъв принос. Аз не съм част от тази система и дори получавам повече, отколкото заслужавам.
Част от цената, която трябва да платя е точно кариерното ми бъдеще, защото дойдох на 30 години, с малко дете, с финансово образование, получено в България, което не може да ми послужи тук почти за нищо, единствено за обща култура.

Трябва да започна от 0, на тези години и с деца. Системата не ми е виновна.

Нямах свободен достъп до пазара на труда до 01.06.2016, защото идвам от България.
Хората са преценили, че така трябва, 9 години, изпитателен срок за хората идващи от тази страна.
Не мисля, че тяхната система ми е виновна с нещо.
Напротив, тук се чувствам много повече уважавана и обгрижвана.

Много съм съгласна с поста на Маги.

Нямах свободен достъп до пазара на труда до 01.06.2016, защото идвам от България.
Хората са преценили, че така трябва 9 години, изпитателен срок за хората идващи от тази страна.
Не мисля, че тяхната система ми виновна с нещо.

хъм, доста странно че се опитваш да оправдаеш тази система... смятам я за нередна и нечестна към емигрантите. Компанията в която работя се състои от 30% чужденци и всички имат еднакви права, без значение от стаж и опит, имаш ли уменията получаваш шанс да се развиваш. Имаме доста хора чужденци на ръководни позиции и по никакъв начин не ги дискриминираме заради обрзазованието или опита им. Ето една причина в + за която те предпочитат да се преместят от европейски страни като Холандия, Франция, Финландия, ЮК , Полша и да търсят въжможности в страна като България, която не възпрепятсва никой, даже имаме 200+ човека от арабските страни, част от тях и бежанци на които дадохме страхотен шанс за развитие и интегриране.

Момичета, не мисля, че някой се обижда или засяга от изказване на другия. Все пак това е неговата позиция и от собствената си камбанария и житейски опит всеки е прав за него си. От друга страна е толкова хубаво, че имаме различни мнения, противното означава, че сме овце.

Може би и аз се числя към поколението на Мари и Маги, все пак съм почти на 32. И моята призма донякъде съвпада с тяхната. Аз също не смятам, че хората в провинцията имат равен старт с тези в София, както и възможности. Булче, аз съм от Пловдив и там манталитета ми е прекалено ясен. Средата, в която си попаднал, е представителната извадка за мирогледа на всеки. При нас участвам в подбора на кадри и за офиса в София, и за фабриката в Смолянска област. Ами, Булче, сори, но написаното от теб въобще не е истина за хората и възможностите там. А дори не искам да коментирам, че от осем години насам и нивото на подбора на персонал в София пада драстично. Имам и преки наблюдения над Карнобат, Пловдив, Асеновград, Велико Търново, Варна, Русе, Бургас, Плевен, Смолянска област цялата и там въобще нямат възможностите в София. Живея тук и знам до какво имам достъп тук и до какво имат достъп там на база жизнен стандарт. И ако тук един езиков курс е 600 при заплата над 2500-3000, е 20 до 24% на месечна база. При средна заплата 600-700 лв. и то в областните градове дали хората там имат пак еднакви възможности да се квалифицират???

Относно взимането на отпечатък го смятам за абсолютно унизително. Хората са се борили векове за това да имаме свободи и лична неприкосновеност, за да може сега в името на прекратяване на корупционни практики те да бъдат ограничавани. Няма как да се съглася с този довод. Да си подобрят контрола. Като юрист смея да твърдя, че с изключение на специализирани закони, които са прокарани в лобистки интереси, живеем в една добра правна рамка. Липсва контрол като първо стъпало, за да стигнем на второто САМОКОНТРОЛ. Гражданите на цивилизовани страни знаят, че ако стъпят в страни, има контрол и ще бъдат санкционирани. В последствие от живот в контролиран ред, развиват чувство за самоконтрол.

Цитат на: bulche91 в 02.11.2016 11:40

хъм, доста странно че се опитваш да оправдаеш тази система... смятам я за нередна и нечестна към емигрантите.

Швейцария, като богата страна, е най-отворена и с хуманно отношение към хората страна в Европа.
Обаче нещата стоят така, добре дошли са всички нуждаещи са, преследвани, репресирани хора, чийто живот е застрашен в собствените им страни или нямат възможност за достоен живот там.
Приемат се, издържат се, осигурява им се социален минимум, който е неприемлив за всеки швейцарец, но е достатъчен и предостатъчен за всеки човек в състояние като горе изброеното.
На тези хора не е разрешено да участват в трудовият пазар.


ВСИЧКИ, които са се насочили към трудовият пазар, трябва да са нужното ниво. На системата не и трябва лош материал.

И не съм казала, че е абсолютно забранено на българите да работят, но са поставени(бяха) в неравностойно положени, спрямо други кандидати от ЕС, при кандидатстване за едно и също работно място, освен стандартните изисквания към работното място, трябва задължително за мястото да има конкурс, преди да се назначи българин, да няма друг подходящ кандидат и държавата да определи минимум на заплащане за това работно място.

Логиката е следната, в България имате шанс, не сте в крайна необходимост, градете своя страна, не сте добре дошли тук.

Тук говорим за демографска политика, за икономика и защита на нивото на трудовият пазар. Това е политика на държавата. Швейцария няма нужда от внесен човешки ресурс. Ако го правят, то това става при точно определени условия.
Швейцария е това, което е, защото се мисли за бъдещето. Страна с 8 милиона население, от което 25% с чуждестранен произход, с най-високият брутен вътрешен продукт на глава от населението в Европа, не може да си позволи друго.

Не знам дали я защитавам, но смятам, че не бива да съм недоволна, само защото от моята камбанария и спрямо мен е несправедливо. Да, бих могла да бъда полезна, ако ми се даде шанс и това вероятно никога няма да се случи, но съвсем не означава, че трябва да уязвявам системата.

За частните компании е съвсем друго(в примерът, който ти даваш), а България има интерес от привличането на такъв ресурс.
Въпреки,че мога да кажа повечето чужденци, които отиват да живеят в България са авантюристи. В което няма нищо лошо разбира се.

Цитат на: marry_me в 02.11.2016 12:00

Относно взимането на отпечатък го смятам за абсолютно унизително. Хората са се борили векове за това да имаме свободи и лична неприкосновеност, за да може сега в името на прекратяване на корупционни практики те да бъдат ограничавани. Няма как да се съглася с този довод. Да си подобрят контрола. Като юрист смея да твърдя, че с изключение на специализирани закони, които са прокарани в лобистки интереси, живеем в една добра правна рамка. Липсва контрол като първо стъпало, за да стигнем на второто САМОКОНТРОЛ. Гражданите на цивилизовани страни знаят, че ако стъпят в страни, има контрол и ще бъдат санкционирани. В последствие от живот в контролиран ред, развиват чувство за самоконтрол.

Много хубаво си го обяснила, благодаря!
Подкрепям всяка една дума.

И ми се ще някой с добро юридическо образование и достатъчно свободно време и енергия да постави въпросът на по-друго ниво, защото не искам да споменавам колко случаи има на осъждане на страната за погазване на човешките права.
И това ако не е достатъчен белег, че нещо не е наред в подходът към човекът в страната?!

Нещата седят така: Трябва да дадем едни пари на едни фирми, дайте да измислим начин.Това е положението тук в страната ни.

Никой не му пука за права, за ценности и за каквото и да е.Парите са най-важните за нас.За съжаление изгубихме човешкия си лик.Аз работя с общини, с хора в държавния апарат, по европрограми и ми се реве.И може би това е една от причините да съм крайно негативно настроена към всичко ставащо тук, към оптимизма и към желанието за промяна.Станала съм толкова мнителна, че не вярвам на никой за нищо.В момента просто искам да си събера багажа, да отида на някое място където се спазват правилата, и дори да нямам право да работя, никой идиот да не идва да ми обяснява, защо и как ще вземе едни пари от мен или ще ми загуби време, защото някой си в някое държавно учереждение не си е свършил работата ми е блял.Наистина съм насъбрала много негативи.Тази година ми беше като време разделно, видях много неща, повечето доста грозни и този път ми е много по-трудно да се изправя.

А не, аз не казвам, че е нормално да те сканират като прясно мляко на входа на болницата. Това е поредното въвеждане на нещо скъпо с идея Колко сме напред и Ние ще ви оправим. Акълът не иска да ми смята колко грешни пари са дадени за това. Контрол отдавна няма. Не е нормално нощем да ми спят по болниците. Лекари, сестри...  на работа са! А не да ходиш да ги търсиш по етажите къде са се скрили надупени под одеялото. Все едно аз от 14 до 16 часа да спя на бюрото и в 17:30 да си тръгна пребита от работа.
Кеф ми беше в частна болница - акушерките имаха едно огромно кресло, за да поседнат, да погушкат ревящо бебе. Телефонът им беше в джоба и нон-стоп звънеше от различни стаи. Ама там контрол има, защото никой частник пари за неработа няма да даде.
Тъкмо шефът ми реве, че го контролират за луксозните коли. Ами така трябва! Крайно време беше, макар и да не е панацея този подход.

отадвна съм се убедила че човек повярва ли в нещо , убеди ли се сам себе си че това е правилното няма сила която да му покаже че има и друга страна на нещата. За мен да живееш на помощи не е решение, и такава страна никога не би ме привлекла да живея в нея, а камоли да я смятам за перфектна. Това беше и една от причините да не остана в САЩ, за мен беше важно да направя някой от себе си... както и да е, много работа ме чака а се разсейвам само    

Цитат на: bulche91 в 02.11.2016 12:27

За мен да живееш на помощи не е решение, и такава страна никога не би ме привлекла да живея в нея, а камоли да я смятам за перфектна.

Категорично не е решение да отидеш някъде, за да живееш от помощи. Не знам стана ли ясно, но българите определено не са в тази категория, на която им се предлагат помощи, по-скоро са в групата - нямате място тук.

Булче, дерзай, че денят мина

Аз съм малко почивка тук, докато спи Малкият принц, та мога да си философствам


Маги, съчувствам ти.
Минала съм през нещо подобно, докато търсех правата на фирмата(да видя нещата отвътре), за която работех и супер много се демотивирах в професионален план.
Затова не съжалявам за професионалното си минало, когато заминавах бях с ясната мисъл, че това няма да ми липсва, бих съжалявала, ако нямам възможност тук, което на този етап, колкото и трудно да изглежда, не е 100% невъзможно. Просто за момента се опитвам да си структурирам приоритетите и от гледната точка на възрастта, да постъпя най-правилно в житейски план.

Цитат на: bulche91 в 02.11.2016 12:27

за мен беше важно да направя някой от себе си...

Булче, до колкото имам наблюдение над форумките, мисля, че за всяка една от нас това е важно. Като НЯКОЙ не е само кариера, а и отношение към съпруг, деца, родители, роднини, приятели, колеги, непознати, животни, природа и така до отношение към Всемира. Но това не промяна фактът, че цената, която ще платиш ти и цената, която ще плати някой в провинцията е еднаква. Съпоставими факти са, когато хора с еднакви разбирания и желания, заплащат една и съща услуга. В твоя случай с колегите от Пловдив говорим за манталитет, а такива като тях ги има и тук, в София Всъщност има ги навсякъде. Но представи си, че ти с твоя мироглед и твоите разбирания живееш във Велико Търново (аз съм живяла там 4 години), искаш да се учиш и развиваш. В идеалния случай си попаднала в голяма компания и по чудо взимаш 1200 месечно, а аз в София взимам 2500, езиковите курсове да са максимум с 15-20% по-евтини във Велико Търново от София. То на теб във ВТ ще ти струва 42%, а на мен в София 24%. Това ли са еднаквите възможности? Да, и двете имаме достъп до обучение, но на теб ще ти коства повече и ако имаш други задължения и приоритети дали ще избереш личностното усъвършенстване. Не може да се мерят ситуациите с еднакъв аршин.

Този месец съм обявила война на "ignore mode" режимът ми. Ще правя забележки на всеки, които нарушава правилата ще пиша жалби и всичко, което законът ми дава като гражданин. Надявам се на ефекта на доминото/ефекта на пеперудата, а не да бъда набита някъде Все пак го правя учтиво Смятам, че ако всеки спре да игнорира нещата, които по принцип го дразнят, и живее в нетърпимост към тях, то това ще бъде заразно и колкото повече хора го правят, толкова повече и тези, които са мърлячи по душа ще започнат да се променят. Мисля, че голямата промяна, която искаме, трябва да започне с промяна на средата. Ами ние сме средата!

Цитат на: marry_me в 02.11.2016 12:00

Липсва контрол като първо стъпало, за да стигнем на второто САМОКОНТРОЛ. Гражданите на цивилизовани страни знаят, че ако стъпят в страни, има контрол и ще бъдат санкционирани. В последствие от живот в контролиран ред, развиват чувство за самоконтрол.

Айде да си дойдем на думата за контрола, закони има, няма кой да ги налага... и като се опиташ да упражниш контрол си глас в пустиня.От една година пращам сигнали на общината да дойдат да махнат изсъхнало дърво от детската площадка...

Не е случайно народното вярване за законите - били като тЕсна врАта у широко пОле, само улавите минават през нея

Мери ми, и аз имам такива пристъпи на бяс/ справедливост. Писах на майтап на район Централен за един неработещ пешеходен светофар. Оказа се, че кабелите били прекъснати заради разкопки по велоалеите. Оправиха го, че даже и ми спазиха препоръките да има секундарник. Паднах!!! То там е супер опасно, а редовно търчат между колите, ама все пак. За сметка на това за едни избелели и изгнили знаци на Коватевския възел, дето почти всеки ден ми отнемат предимство, нищо не направи районът.
В това отношение шапка свалям на тракийския кмет- беше пуснал анкета какво ти харесва и какво трябва да се оправи. Беше обикалял по срещи с хора от различни блокове и то извънработно време.
Киви, разхили ме с тая врата у поле.

Ехааа, днес каква дискусия сте завихрили

Четох вчера за пръстовите отпечатъци и честно казано на мен работата ми се струва, че някой е имал да продава едни машинки къде да си пробута, ама карай в цял свят съвсем елементарно с помощта на компютър и свързани бази данни се проверява кой какво плащал и къде колко лежал

А по обширната и необятна тема за българите в чужбина... Честно казано Европа вече не ми се вижда много чужбина, на 2 часа път от къщи и толкова средства за информация не ми се вижда толкова далечно, хората пътуват много и често се връщат в България, така че не се губи чак толкова връзка. Но според мен човек трябва поживее поне две години на дадено място, за да може качествено да го сравни с родината си.

Кофти е обаче постоянно някой да те критикува за избора ти да напуснеш, как на родината й трябвали качествени хора. Ето на учих, учих и започнах работа като учител за 350 лв, преди това като секретарка взимах 700... това преди 7-8 години. Или пък когато оставят твой близък да си иде от лекарска немарливост... та всеки си знае своето. И хич не смятам, че не съм направила някой от себе си.
А разлика между столица и останалата част от страната има и то голяма, но в крайна сметка не може всички да живеят в София, а и няма смисъл. И това не е само в България, навсякъде столичаните смятат, че те са по по най, а в провинцията са суууупер зле

Много пъти сме си говорили с мъжа ми, че ако се върнем, вероятно няма да живеем в столицата, макар че преди да заминем там живеехме, а той си е и родом оттам.
Преди да се преместим и на мен ми се струваше много хубаво място за живеене, сега оценявам възможността да стигна на работа за под 30 минути и тишината.
А това кой какво и дали работи, животът е такова колело...