Ехооо, честито на госпожата Щастие и пълна къща с деца

Благодаря на всички Скоро ще се върна с разказ, а засега поздрави от слънчева Италия!

Бубе, честито и от мен! Бъдете много здрави и щастливи, обичайте се и покрепяйте винаги! Много вълнуващ разказ за подписването, предполага, че за сватбеният ви ден ще бъде още по-вълнуващ! Ще чакам с нетърпение!
Пожелавам ви незбравим меден месец в Италия!

Бубе, пропуснах онзи ден да ти честитя, но го правя със закъснение! Честито! Обичайте се и нека уважението ви един към друг, никога не ви напуска! Нека съвместният ви живот да е сбъдната мечта, така както и сватбеният ви ден! 

Чакам разказа с нетърпение, весело изкарване и поздрави на моята любима Италия 

Сватбеното пътешествие приключи и постепенно се завръщаме в реалността на ежедневието. Което не лошо, но съм забравила какво е да не мислиш за сватбена организация  


Сватбата

След като се подписахме с моя съпруг на 17 септември, осъзнах, че да се жени човек, не е лесно. Изведнъж се притесних, че до 24 септември има само някакви си 6 дни и че е съвсем възможно, не всичко да сме доизкусурили.

След като се прибрахме от морето се започна трескава подготовка. Трябваше да се отпечатат и залепят етикетите на бутилките, да се прави украсата, тейбъл картичките, да се чисти и подрежда у нас... все едно 9 месеца сме седели със скръстени ръце и всичко е за последния момент!
Примирих се, че няма да си почивам или да се наслаждавам на времето, което остава до тържеството, а ще дам всичко от себе си, за да бъде денят поне идеален.

Два дни преди сватбата вече нито можех да ям, нито да спя. Бях напрегната като за пред изпит. А около мен всички бяха учудващо спокойни  

Направих един чат във фб (имаме и сватбен сайт, но исках в реално време да общуваме), за да могат най-близките да ми задават въпроси, ако имат и да се разберем за това кое, как, кога. Бях станала маниачка на тема контрол. Имах чувството, че ако аз не се намеся във всичко, хората няма да се оправят. Накрая ме взеха на подбив и като ги питах с какво ще дойдат - ами, как с какво, всички искаме да се возим в сватбената ти кола  

Направих си маникюра на 22 септ., прекрасен, но не ми сложиха гел лак (нещо май не дообясних ли, знам ли) и като ме обзе един страх, че ще го унищожа до сватбата...

На 23 дойдоха кумовете ни, за да помагат. Бяхме им запазили хотел, за да се чувстват удобно, но всъщност те успяха да се възползват от него само за нощувката, защото цял ден бяха у нас и правиха украсата заедно с мен. Абе, много сръчни тези хора, всичко искаха да изпипат! Чак ми беше неудобно, че толкова се ангажират.

Украсата стана чудесна (ще чакам професионалните снимки, че нямам мой) - дървено пънче, с борови клонки, в средата украсен буркан и в него букетче от гипсофил. Също и мнооогоо свещички!

Тейбъл картичките бяха дело на леля ми, която се справи с тази задача перфектно и много по-изобретателно от мен.

Нощта преди сватбата беше приключение - сън не ме ловеше и изведнъж усещам някаква миризма на изгоряло. Помислих, че е от радиатора, защото отдавна не беше пускан. Да, ама не. Оказа се, че един контакт зад секцията е дал на късо и се топи. В 2:30 през нощта развъртахме болчета, изолирахме кабели и отворихме прозореца за час и половина, стояхме на студа, миризмата беше непоносима. Да вметна, че младоженецът си спа като къпан.

Дойде денят на моята сватба! Голяма вълнение, в 6:00 вече бях будна и цялата треперех. Даже ми стана лошо от притеснения. Имахме още някакви неща за донаправяне, да редим и масите за коктейла, да прибера цялата бъркотия в спалнята - абе, шашнах се, исках само този ден да мине. Много, ама много ми беше притеснено. Все едно не тържество ни очаква, а денят на страшния съд!

И после, изведнъж се сетих - женена съм вече, каквото можахме - организирахме, вече няма за какво да се тревожа.
Взех колата, изпратих милото да си ходи у тях да се облича, а аз да ходя на грим и прическа.
В салона се бяха събрали 4 момичета от моята сватба   Стана страшно забавно. Отпуснах се максимално, започнах да се наслаждавам на деня. Прическата стана невероятна, много ми хареса. Вплетоха и цветя в нея - съвсем да сме в стил Горска приказка  
Гримът исках да е лек, не бяхме правили пробен. Казах - очна линия, червено червило, нека всичко да е ретро. Исках без много пудри и мазила. Е, тя си сложи от тях, ама аз после у дома малко ги поизтрих   Важното е, че очите и устните бяха добре подчертани.

Кумата също се фризира там, та като свършихме, оставихме останалите кокони да се доприготвят, а ние се прибрахме у дома. Беше ми така леко и спокойно.

Обади се милото, че видеото вече било на път за нас. Беше най-много 11:30, а ние се бяхме разбрали за 12:45. Ама, викам си - карай, ще го забавляваме нещо   (младоженецът обаче му беше казал да ходи по-добре до Боровец, да се настани и да дойде, когато сме му казали)

Дойдоха моите най-добри приятелки, вече дойде видео операторът, дойде и фотографът. Беше ми много еуфорично. Снимахме се, полигавихме си се. Непрестанно ми повтаряха, че не са виждали такава спокойна булка.

Клаксони! Идват, исках да видя всичко, ама ме дръпнаха от прозореца.

Бях измислила няколко изпитания. Не исках да има традиционно взимане с обувка и пари. Та ние вече се бяхме оженили, нека да направим нещо по-различно.

На портата чакаше брат ми с едно тесте Ю-Ги-О карти. Трябваше да предизвика младоженеца на дуел. За него бяхме подготвили друго тесте, нагласено така, че да му се паднат по-силни карти и да победи. Ама, моят любим ги разбъркал, та в крайна сметка трябваше да дава на брат ми шоколадови монети  

Второто изпитание беше... лимони! Ама, го попромених. Сложихме 4 имена и нито едно не беше моето. Целта беше, той да изяде всички, а накрая да му дадат лимонова резанка (от тези захаросаните) и да му кажат, че с мен винаги ще му е сладко  

Третото изпитание беше с бебешки снимки - да познае кое бебе съм аз. Е, тук вече много го затрудних. Той ме видял, че вчера подготвям снимки и решил да измами   погледнал и запомнил. Обаче това бяха снимки на моя приятелка, та не му мина номерът. (не знам точно какво е станало там и кога е познал моите, ще чакаме видеото)

Последното изпитание бяха въпроси - на всички отговори правилно, но на единият имаме малко разминаване, с това, което бях казала на кумата, та тя го накарала да тропне едно хорце.

При мен в стаята бяха останали 3 момичета. Затискаха врата, ама по-скоро за снимката  

И след малко натиск, моето момче влезе. Носеше ми букетчето, което е събрал при изпитанията (на всеки пост му даваха цвете). Беше така притеснен. Придърпах си го и се целунахме. Отново си сложихме халките. И се започна - закичване, поздравления, снимки...

Оставихме гостите да се почерпят, а ние тръгнахме за фотосесията. Мястото, което бяхме избрали е трудно достъпно. Закара ни баща ни, а колата на видео операторът за малко  да си остане в канавката (той прояви смелост и каза, че е способен да кара офроуд), но накрая се добрахме без произшествия.
Местността се нарича Дабето. Има много стар параклис, заобиколен със скали. Там е много магично. А е и със страхотна гледка, защото е най-високото място в околността.

Неусетно стана 15:45 и време за черквата. Прибрахме се до нас, за да пийна глътка вода (цял ден не бях нито пила, нито яла, беше ме страх да не повърна...). Сватбената кола ни чакаше и вече освежени и доста по-спокойни, потеглихме за венчавката.

Всички ни чакаха, бяха така щастливи, усмихнати. Гледаха ме все едно не бяха виждали по-красива булка. Почувствах се много поласкана 

Черквата, в която се венчахме е тази, в която са ме кръщавали (и попът е същият), в моето село. В нея не е имало сватба от близо 50 години. Та бяхме голяма сензация, бяха дошли много хора от селото, за да ни видят. Стана ми много мило.

Самият ритуал не беше повече от половин час. Използвах времето да си събера мислите и да се нарадвам, че това е Моята сватба!
Хапнахме питка, пийнахме винце и после загасихме свещите си в него. Едно малко детенце, от страна на милото, ми стана импровизирана шаферка. Голяма сладурана, много се гордееше, че ми държи букета 

След церемонията, гостите минаха да ни поздравят. Мама каза нещо, което винаги ще помня! Прегърна ни, допря главите ни и ни пожела: "Да остареете и побелеете заедно, като Рила и Стара планина!" 

На излизане кумата хвърли късметчетата, които бяхме подготвили и почерпихме със сладки.
Тук бяхме отделили половин час да се снимаме с гостите - голяма надпревара кой по-напред 

Към 18:00 бяхме в ресторанта, оставихме хората да се настанят, а ние се качихме в стаята си да изрепетираме танца. Реших, че ще го танцувам боса, нека да съм като самодива 

Начало на тържеството: в 18:30 ни посрещнаха като съпруг и съпруга! Искам да кажа, че DJ Стоян Петров е страхотен! Говори много сладкодумно, забавно и в същото време прочувствено. Свекървата захрани първо мен и първо с мед. След това ние захранихме майките си със мед, милото - мама, а аз - неговата.
Менчето, което една баба ни услужи беше от 1902г. - тежко, бакърено - та DJ ми го постави на върха на обувката, за да не остана без пръсти  Излезе първо бялата розичка, значи момче!

Кумът произнесе страхотна реч! Без да се притеснява (или поне не му личеше), забавна, с комплименти за мен и родителите ми, закачки за милото - личи си колко много се беше постарал!

Първият сватбен танц - изтанцувахме го, усмихвахме се и ми олекна на душата. Чувствах се влюбена!
https://www.youtube.com/watch?v=RD3WwM6l1J0 - това е мелодията.

Голяма грешка беше да се опитвам да ям след като цял ден не бях (а и много малко предните дни), та набързо се отказах и реших, че ще карам на батерии - колкото сила ми е останала, всичко ще дам.

Мисля, че гостите се забавляваха, дансинга винаги беше пълен. Обожавам как се въртеше роклята ми. На едната песен, просто се завъртях, хората ме наобиколиха и започнаха да пляскат. Въртях се най-малко минута, с всичка сила, а тя се беше разперила  Не знам как точно е изглеждало отстрани, но аз се чувствах все едно летя!

От питката аз отчупих доста по-голямо парче, но като питаха кума, той каза - не, младоженецът държи повече, така че DJ отсъди за него, все пак на кума хатър не се чупи!

С тортата стана много забавно. Бяхме се разбрали да не се мажем и моя прекрасен съпруг ми даде съвсем внимателно. Обаче аз не се сдържах и го цапнах  Дадохме чудесен старт и останалите двойки, които повикахме поеха щафетата 

Имахме игра с гостите, от всяка маса да се излъчи двойка, която ще танцува на различни стилове. Най- забавното нещо, на което съм присъствала! От някой маси имаше по двама мъже  Танцуваха танго, валс, рок, метъл, казачок! Избрахме най-добрите пет и те бяха наградени с цветя, домашно сладко, домашна лютеница и домашна ракия.

Вечерта отиваше към своя край и аз чувствах... облекчение. Всичко мина прекрасно.
(Е, имам няколко забележки, ама те съвсем не могат да помрачат деня - бяха объркали едно вегетарианско меню, имаше две малки момиченца, които докато се кротнат все идваха да ме подръпват, DJ не пусна всички 30 песни, които бяхме посочили за задължителни.)

Беше весело, беше романтично, беше изморително и беше идеално! Ама, не бих се женила пак, веднъж ми стигна за цял живот!

Bube, 
Дано това е началото от безброй прекрасни дни в съвместния ви живот 

Наистина е много трогателно да се венчаеш в църквата, където си кръстена и където от толкова време не е правено това
Щастие и късмет в семейния живот и търпение до получаване на снимки и видео! 

marry_me, Свекърва, 

Вчера събрахме младежите на "Честито". Не знам дали навсякъде има такъв обичай, първоначалната му идея е да се съберат младите веднага след сватбата, да доядат храната, да си поприказват на спокойствие. Но в днешно време е приспособено и се ходи някъде на ресторант. След толкова много италиански пици, решихме да си ходим в нашата любима в Самоков  Мина добре, бяхме подготвили и подаръчета - пънчетата от сватбата, украсени с борови клонки, шишарки и гъбки, опаковани заедно със свещичка - да си имат нещо за спомен хората.

Като вече ми се поуталагат емоциите от сватбата искам специално да похваля професионалистите, които избрахме:

Ресторантът беше на много високо ниво, обслужването беше перфектно, в последния момент поръчахме две менюта, сменяхме други с вегетариански, а не сме имали никакви грижи и притеснения. Сервираха и отсервираха на време и лично аз не забелязвах кога успяват с всичко  Така че, въпреки че имахме проблеми в един момент, с това, че трябвало да резервираме и хотел при тях, след това не сме имали никакви главоболия. Заключението ми е, че ресторант Лион е чудесен за сватба!

За фотото, вече знаех от годежната фотосесия, че Гого Кехайов е истински творец. Беше много експедитивен, вдъхновен, абе, личи си, че си обича работата и се надявам и този път снимките да са станали хубави. Лошото е само, че ще се наложи доста да поизчакаме докато ги видим, ама няма как.

За видеото съм много приятно изненадана - съвсем ненатрапчив, не съм се притеснявала от камерата, съгласи се да се качи със собствената си кола офроуд, за да ни спести време при фотосесията - надявам се и резултатът после да е добър, защото и тук, както и за снимките трябва да се въоръжим с търпение.

Бубе, страхотен разказ, пожелавам ви още веднъж винаги да сте така щастливи!
Вашата сватба се покрива напълно с моите представи за сватба - романтично и свързано с младоженците! Поздравявам ви за всичко изпипани детайли и идеи, голямо удоволствие ми достави да чета разказа ти за вашия сватбен ден!
Аз също намирам за прекрасно да се омъжиш в църквата, в която са те кръщавали

Не знаех за това "Честито", но много ми хареса идеята!

Благодаря ти, Алексия, много ме ласкаеш 

Ето и една папарашка снимка, селфи по точно, че по-лесно да дочакаме професионалните 

Бубе, прекрасна си!
Всичко е било прекрасно и най-важното- вие с младоженеца сте доволни и винаги ще си спомняте с прекрасни емоции този ден.
На мен ми стана много интересно да видя някоя снимка от фото-сесията и от църквата, звучи много приказно всичко

Леле какви красиви момичета!