Тони, аз бях на челното място, но от другата страна
Фери, я виж ти, светът е малък

Това е най-старата ми приятелка в живота!
kmilewa, в механата, където бяхме първо имаше две ергенски, а после в бара имаше две момински... сватбарски сезон, какво да правиш.
Свекърва, позна ме, мислех, че никой няма да се досети

Не са ни това момците, нашите са по-хубави от тези!
Да поразкажа малко значи: Вечерта ни започна в битова механа, имахме си и тема на партито - всичко българко, народно. Кумата много, ама наистина много се беше постарала. Аз отначало се смущавах малко, имах чувството, че трябва постоянно с всички да говоря, но притеснението ми бързо мина, като започна музиката. Имаше много поздрави за "бъдещата булка" и изведнъж се сетих, че "бъдещата булка" съм аз! Почувствах се специална

Кумата ни беше ушила гривни с надписи, и венчетата са ни от нея също.

Аз пък нанизах на всички момичета едни гривнички, тематични за сватбата - в златно и тъмно-зелено.

Вечерта протичаше страхотно и весело. По едно време в механата дойде и ансамбъл, с който имахме поръчан танц. Аз много се шашнах и изненадах!
По принцип играя хора, бях и в местния ни ансамбъл за 4-5 години, но сега с високите токове... Ама, справих се колкото можах, по снимките не личи

Изпяха и любимата ми песен (отново изненада от моите момичета), която пра-баба ми ми пееше - "Притури са планината". Бях много трогната. Наистина са положили внимание към детайлите.
Не се мина и без материални подаръци

Получих точилка с надпис, чаша "Mrs. always right" и подложка за мишка - ръка с годежен пръстен


Към полунощ се преместихме в бара, където ни чакаха нашите момци

Кумата се сети, че сме забравили тортата още в механата... Обаче за добро я било явно, защото си я хапнахме заедно с момчетата и така стана по-весело и импровизирано.

Това е любимият ми бар, пускат страшно хубава музика, много танцувална, има латино, ретро, абе супер е за вкуса ми! Там се раздадох до край. Мисля, че и другите доста се забавляваха. Танцувах си с момичетата, танцувах и с моето момче. През цялото време си мислех - Боже, ще се женя!
Първоначално се опасявах, че може да е малко по-сконфузно, че ще съберем партитата - моминското и ергенското - в края на вечерта. Но напротив, получи се супер. Така всички бяха по-спокойни, а и щастливи, че са с половинките си.
Въпреки, че не съм по този род забави (бързо ми се доспива, а и уютът на дома...), останах много доволна. Прибрахме се към 3-4 часа, което е най-големият ми рекорд!
Безкрайно съм благодарна на кумовете за цялото внимание и старание!