Неусетно мина
първата ни годинка като семейство - празнуваме си я на 17 септември, когато беше и подписът ни, но и на 24 ще отбележим, празници да има!
За това време, което е и хем кратко, хем ужасно дълго, научих много за живота в брака. Обичам да съм омъжена! Положението на семейна жена ми носи някак си... завършеност и щастие.
Самата сватбата беше
идеална и със своите вълшебни моменти се превърна в една
приказка. Направи ни екип и ни помогна да встъпим в следващия етап от живота си като такъв. Беше ни необходимо подобно събитие, за да пораснем и да поставим поредния стълб в своя път.
Но има и друго, което осъзнах -
любовта не бива да се превъзнася, не бива да бъде суетна, не бива да бъде показна. Трябва да е такава каквато е - не винаги перфектна, не обременена с безброй очаквания за безоблачното бъдеще, не качена на пиедестал, само заради самата идея.
Любовта трябва да бъде наша си!Пожелавам си, така както пораснахме заедно, и да остареем заедно!
Един до друг, по пътя към безкрая... и отвъд!






