Благодаря ви

Денят мина неусетно, точно като на сън

Ние с родителите ми пристигнахме в Ахтопол още на 16 септември. Ходихме си на плаж, разходихме се, не можех да повярвам, че се женя на другия ден!
На сутринта на 17 бях вече така нервна и аз не знам защо. Станах още в 7 часа и реших да се поразходя. Долу срещнах хазяйката ни (първата нощ не спахме в хотела, а в една къща за гости) и се заговорихме. Тя доста ме поуспокои

Оплаках ѝ се, че си нямаме ресторант за довечера, защото сезонът е приключил и почти няма отворени. И тя вика - чакай, ей сега ще те заведа аз. Ако щете вярвайте, вечерта 10 човека ядохме 4 степенно меню, пихме вино, бира, безалкохолни - общо за... 90 лв!!
Отидохме на сутрешен плаж, морето беше така хубаво! Времето топло, водата кристална и прохлаждаща. По плажа имаше двайсетина човека (повече отколкото си мислех, че може да има по това време на годината). Беше много спокойно и тихо. Все едно сме се върнали назад във времето, още сме юли, ама някой му е изключил звука.
Към 13:00 пристигна моят годеник, бъдещите свекъри и кумовете. И се започна тичането! От тук всичко ми е един миг - организиране на менюто в ресторанта, намиране на ново място за церемонията (риболовен сезон е и на кея имаше над 50 мрежи чакащи в готовност 17:00, за да бъдат пуснати), моето приготвяне... Тук е мястото да вметна, че доста се уплаших, че няма да се справим. Забавихме се с украсата, забавих се и с обличането. Милото беше до мен и съм му много благодарна, че се грижеше и въпреки нервите, все ми повтаряше, че ме обича
Кумата също запази хладнокръвие (тя ми правеше прическата) - вика, споко, ти ще си най-хубавата булка в Ахтопол днес!
Стана 16:30 - аз още не съм готова, а баща ми ми звъни, че фотографката дошла, арката и украсата били готови, длъжностното лице било там затова да сме били идвали! Реших повече да не вдигам телефона

В 17:10 тръгнахме към кея. Мястото, което бяхме избрали е много интересно. Към него се слиза по едни стълби отгоре на хълма, чак до морето. Всички ни чакаха и се усмихваха. Досега нямаше време да се сетя, че ще се женя! Изведнъж това ме стресна много! Чак ми се разтрепериха краката...
Слизаме по стълбите. Ще се женим!! Под звуците на https://www.youtube.com/watch?v=QgaTQ5-XfMM стигнахме до арката и церемонията започна. Приплака ми се, жената говори много хубаво! Каза, че морето не е само фон, не е само саундтрак

Много ми хареса как ни попита дали се взимаме -
Вие, Любов, намерихте ли голямата си любов, сродната си душа, в лицето на Ивайло? 
Казахме си "ДА!", подписахме се и ни обявиха за съпруг и съпруга! (аз още не съм го осъзнала)
С шампанското се олях 3 пъти! Не знам как, но явно не мога да пия от чаша. Първата ми мисъл беше - отиде си роклята, защото бяхме взели Розе. Много ми се смяха, викат, няма страшно, не капна върху роклята
Всичко беше един миг, чак ми стана тъжно. Мечтата ми вече се беше случила, да споделя живота си с най-прекрасното момче, което познавам. Но всъщност сватбата е само един ден и е началото на пътя
към безкрая и отвъд , така че няма време за печал
