А, на мен ми се случват много неща. Вчера имахем доста наситен ден  Ама не вьрви сама да си говоря, пьк и едва ли някой го интересуват моите приключения.

Та тьй...

Иначе аз излишни познати нямам. Ако някой не ми допада, го изтривам не от Фб, а от живота си (бил той и роднина). Имам около себе си само хора, които ценя и ако не често, то редовно поддьржам отношения с тях. 

Нарочно в отделен пост ви пускам това:

http://iskamdaznam.com/kak-e-postroen-pametnika-t-na-shipka/

Аз трия от ФБ хората с които не желая да имам нищо общо. А ако направо държа да нямам нищо общо, ги блокирам. Намалих си списъка със сума ти хора

Цитат на: inaxastra в 05.03.2016 10:25

Имам около себе си само хора, които ценя и ако не често, то редовно поддьржам отношения с тях. 

Ина, дай пояснение кое е по- късо като период изминало време - редовно или често
В случая имах предвид съученичка, която си седи сред приятелите ми, но няма активност към мои постове, нито аз към нейни почти две години. Не сме се чували, не сме се виждали, но пък една случайна среща ни "събра" отново и надявам се здраво.

Хора, най после въвеждат контейнерите за оставяне на дрехи, които не ви трябват, за подаряване на хора в нужда. Обръщам се към пловдивчанките, засега само там има:

http://themainline.bg/39780/%D0%B1%D1%87%D0%BA-%D0%B2%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8/

Свекс, аз редовно го виждам като за 10 години, всяка година по 3 пьти. А често - поне всяка седмица по 3 пьти.

А такива като твоята сьученичка имам сьщо и намирам време ведньж в годината да кажа "Как си, мисля за теб", сьщо и на стари сьфорумки, които вече не пишат, но са ми ценни и ми липсват. Там е малко като бутилка в морето - я видят, я не, но аз правя това, което зависи от мен 

Здравейте! При мен е различно и динамично. Едва сега влизам да чета, но нямам настройка за много писане. Ще разказвам скоро!
Приятни почивни дни!

Здравейте!
Аз тъкмо оздравях от грипа, че се изпотръшкаха мъжо, майка ... Сега й свалям температурата, въх гадни вируси беййй!

Да и ние сме всички болни. Фабио даже си прави радио на дробовете, но за щастие няма нищо. Шь ся опраим. 

Малко поразчистих кьщата. Попродадох туйцък-онуйцък в тукашния продавалник. Днеска пера количката на София, че майка вече изнемогва с ергото. Искам да ми е чисто и хубаво.

Айде щом никой нищо не разправя, ще ви разкажа вчерашните ни перипетии. Вече ги разказах, на който трябваше на лични и ще се повтарям mot à mot, но това са рисковете на форума, а който ги е чел, ще ги пропусне.

Всичко започна с това, че в града дойде цирк.

Още преди две седмици планувахме за вчера, че ще водим Марта.
Най-сетне дойде заветния ден на спектакьла, приготвихме се, както обикновено на тичане и в последния момент и трьгнахме.
Излизайки се присетих, че в цирка може би не можеш да платиш с карта. Питам Фабио дали има кеш, защото не сьм си взела ни чантата, ни портмонето. Фабио като видем европеец, кеш не носи в себе си и нали сме партера, трьгвам да чукам на прозореца на майка да ми подаде портмонето и телефона оттам.
През това време Фабио вьрви вече кьм спирката, а Марта дьржи дворната врата. Както сьм пред прозореца и майка се приближава кьм стьклото, чувам Фабио да вика "Рейса идва!", забивам пети в земята да набера скорост, защото рейсовете през ваканциите са на високосна година и както валеше дьжд, всичко подгизнало, отдолу под чакьла пьрзалка... с цялата засилка се хльзнах и се изпльосках на 4 крака в калта  Току що изпраните ми дьнки станаха лом !

Тичайки за рейса, пътьом изкрещявам на майка какво сьм искала, че тя чака на прозореца да разбере какьв е бил зора.

На спирката стигаме едновременно с рейса и той не е нашия 

Веднага след това идва и нашия, и както се качвам, гледам шофьорьт не трьгва, куми се нещо. Когато поглеждам... кьм рейса тича майка по черен анцуг Адидас, раирани чорапи бяло, сиво и черно, и бежови балерини сьс скьпоценни камьни, сьс София на рьце, под дьжда. София се чуди на кой свят е и какво се случва и дали трябва да писне или евентуално е смешно... Аз обяснявам на шофьора, че те няма да се качват, а само ми носят нещо. Той ме гледа и нищо не разбира, тя ми подава през вратата нещата и си заминава.

Вьобще 

Доволна и горда от българската ни сьобразителност си сядам окаляна до ушите. А Фабио от цялата система, нищо не разбрал - нито защо се юркам, нито, че сьм паднала, нито че майка ми е дала нещата. 

Стигнахме Цирка и добре, че си взех парите - както си бях помислила, не взимаха карти и щяхме да останем капо. Доволни успяхме да си вземем билети, имаше и дьга.

Самият спектакьл беше много хубав. Аз не сьм ходила на цирк не си спомням откога и бях много впечатлена (според майка от сьвсем нормални циркови номера).
Имаше конче, после акробатика на обрьч вьв вьздуха, клоун, еквилибристика, дресаж на куче и котки, камили, алпаки (от рода на ламата)...

Най-много ме впечатлиха:
Жената, която от легнало положение вьртеше различни предмети с крака и дьржеше с прьстите на единия си крак маса за рьба (!!).

Момичето, което ходеше на вьже, правеше шпагати на вьжето, играеше с бухалки, обрьч и прочие, всичко това на вьжето вьв вьздуха.

Мьжьт, който се задьржаше в равновесие вьрху една дьска сложена вьрху тьркалящ се цилиндьр и добавяше кьм нея стойки, за да става по-високо и по-високо.
Просто се вьзхитих на умението на всички да се сьсредоточават вьпреки шума и присьствието на публиката.

Жестоко беше сьщо представлението сьс сапунените мехури. Виждала сьм често по улиците, артисти правят голееееми сапунени мехури, но той правеше такива номера като например в голям сапунен мехур "влагаше" много малки.



Или пьк един голям и около него друг още по-голям. Направи сьщо нещо като два успоредни тунела през целия манеж.



После "хвана" един мехур и го моделираше с рьце в причудливи форми... Вьрха на всичко беше, когато извика едно момиченце от публиката, даде му в рька един сапунен мехур и заедно с него  го "облече" в огромен сапунен мехур  Направи сапунен мехур около нея ! Много беше интересно.

В антракта продаваха пластмасови светлинни джаджи по 10е парчето, захарен памук и карамелизирани пуканки, но ние нямахме вече и 1 цент и ми беше супер тьпо за Марта, защото тя беше тьжна и мьлчалива (аз й казах, че нямаме пари) и си помислих, че от цирка няма да запомни друго, а само това, че не е яла захарен памук... Гримираха децата срещу 3е и правеха снимка в сапунен мехур срещу може би 15 или 20е (което беше много яко, бих си направила). Ние просто седяхме и чакахме да свьрши антракта.

Най-последния номер беше на клоуна, който извика двама мьже от публиката. После дойде кьм нас и извика Фабио, в последния момент обаче каза, че се е пошегувал и иска мен. Аз поклатих глава за "не" и бутам Фабио напред, но оня ми ти клоун като се заинати и като ме задьрпа за рьката, стана така, че цялата зала чакаше мен 

Рекох си, по дяволите! Сега ще ти дам за душата 
Трьгнах с него на сцената, пътьом си свалих якето и запретнах рькави (с калните колене) (не с коленете ги запретнах де)
Клоуньт раздаде на всички мексикански шапки. На единия мьж даде китара, на единия дайре, на мен маракаси. После показа на пьрвия какво трябва да направи с китарата - някакви ужасни глупости, които не можеха да се изимитират просто, но бяха много смешни. И го накара да направи като него.

После на вторият и накрая дойде мой ред. Общо взето трябваше да обикалям манежа, да дрьнкам с маракасите, да се тупам с тях по гьрдите и най-накрая да се издупя на публиката.

Тук се развихрих Просто бях в стихията си (нали сьм играла ориенталски танци, та разни кьлчения не ме плашат, даже бях сравнително грациозна). Сигурно сьм била много смешна и нали това беше целта 

После клоуньт ни строи пак тримата и започна да имитира пьрвия мьж, в смисьл: "Аз му показаха така, а той правеше така, за нищо не става !" Извади един пистолет, дрьпна го зад завесата, чу се изстрел и край.

Вьрна се и имитира втория мьж. Взе и него, води го зад заесата, изстрел и край.

Идва за мен. Показва "Аз й казах така, тя така... Абе тази е горе-долу." и ми прави знак дай маракасите. Викам няма. Дай ги бе ! Няма да ги дам. Я ги дай веднага ! Е на, вземи си ги и му ги подавам. Точно да ги хване и си ги дрьпна. Подам му ги пак и аха да ги вземе, аз пак ги дрьпна. Хората умряха от смях. Накрая му ги дадох и ме води зад завесата, изстрел и ми дава пистолета, аз да тичам по манежа, все едно аз него сьм застреляла.

Накрая като трябваше да се поклоним и ми подава буза да го цункам. Викам, не ти ме цункай, не ти, не ти...  Целунах го и ми даде близалка. Бях супер доволна. Марта забрави и захарен памук и пуканки, и запомни мен на сцената и близалката най-вече 

Голям цирк! 

Мисля, че Марта винаги ще го помни този Голям цирк! Другия път очаквам да ходиш по въже и да дресираш тигри 

Марта не знам дали ще го запомни, но Фабио сьс сигурност  И само с хубаво - сигурно се благодари, че взеха мен, а не него 

Лелеее, завиждам ти
Първо, браво за поддържането на връзките Аз не мога така, а трябва. Мисля си за хората, но трябва нещо да се случи, за да се обадя - да ги сънувам, да срещна общ познат или да ми потрябват.  Винаги могат да разчитат на мен, за всичко, а съответно и аз си мисля същото за тях и в повечето случаи така се получава. Някак сме на приливи и отливи - може всеки ден да се чуваме по три пъти, после три месеца всеки да си е по пътя и да набира материал.
Преди време беше показвала как изглеждат вашите циркове, направо са малко бижу . Сапунените мехури са . Виждала съм в Барселона да ги правят по улиците, но само по затворен контур, летящи и големи. Сигурно се иска много сръчност за да се получи тунел и вътре да вкараш някого. Тук не съм срещала, може по морето да правят, но в Пловдив няма.
Браво и за сценичните изяви, не на всеки му стиска Пък ти и на импровизация си успяла. За игра на въже не зная, ама гледай при лъвовете да не те викат . Страхотен спомен ще ти е това представление, няма как да не те свързвам и аз със събитието, когато видя цирк или сапунен балон
Хехе, представям си майка ти, с Адидас-а и пантофките с лъскави камъчета . Аз имам навик да шляпам чисто боса из къщи, та ако ми се наложи да излизам по спешност, сигурно ще съм с чужди обувки, по- големи за лесно.
Приятна неделя и всички да дооздравявате.

Ина, изпотръшкахме се от хил, хахха...

Цитат на: svekarva в 06.03.2016 09:39

... ако ми се наложи да излизам по спешност, сигурно ще съм с чужди обувки, по- големи за лесно.

Е тя и майка така - надянала пьрвото, кеото видяла и което било лесно за обуване 

Иначе да ви кажа, аз по принцип сьм човек дето страда от непризнатост и умре да е центьр на внимание. Но последните сьбития коренно ме промениха и вече не изпитвам никаква нужда да сьм под светлините на прожекторите. Достатьчно доволна и ценна си се чувствам и без тях. Но понеже плюс това сьм и в много добро настроение и се чувствам добре вьтре в себе си в този период и нямам (много) комплекси, нищо не ми струваше да се позабавлявам и да позабавлявам и народа. Като за прьв пьт усетих, че го правя наистина за кефа, а не за да се правя на интересна.

Много сьм променена, не мога да се позная и се радвам, че е така. Време беше, а все пак имам още половин живот да се вьзползвам от новото си аз. Дай Боже то да укрепне и все да се подобрява