Е баш такова си беше де, Али. 3-ти курс студентка изведнъж се оказа, че не могат да издържат  и мен и сестра ми и от зор дето се вика станах независима. Иначе и аз от 14 годишна съм била по квартири и общежития, но там много много не си рязвявах кобилата както си искам.
Как е дребната?

Фани, то пак опираме до това дали са можели или не да те издържат, а не до това дали са искали или не.
Ето горе-долу историята с кандидатстването за гимназията. В началото на учебната година на 7-ми клас се реши, че ще се въвежда общообразователен тест от 100 въпроса. Най-много въпроси имаше по български и математика. Въпроси нямаше единствено по рисуване, музика и физкултура, както и СИП-ове. Започва учебната година, всяка гимназия трябваше да определи как да се влиза - с какви изпити. Дали с тест, дали с тест плюс математика или тест плюс български, как ще се определят балообразуването. Децентрализираха приемът. Всички родители бяха в потрес. Една колежка на майка попита - Е, сега по всички предмети ли трябва да наемаме частни учители? Майка нали е устата - Е, то твоят син на училище не ходи ли, че частни учители ще наемаш? Нашите нямаха възможност да ми осигурят частни учители, затова накупихме де що книжки с примерни тестове имаше.
Дойде време за изпитите. Проведе се примерен тест, който да определи дали учениците ще се справят. Това беше само тренировка, нямаше значение каква оценка ще изкараш. Дойдоха същинските изпити. На теста аз имах втората възможна оценка. След пълно 6, втората беше нещо от сорта на 5,95. Всичко друго ми беше 6-ци като балообразуващи оценки. Дотук супер! По български изкарах сравнително висока оценка. По математика целият изпит се провали, защото се оказа, че има грешки в задачите. Имаше написани оценки просто за да не пропадне цялата система, която и без това се заклатушка.
Дойдоха класиранията. От децентрализирането на всички училища се оказа, че едни и същи кандидатстващи заемат 90% от всички гимназии и специалности. С други думи, изчакахме първото класиране, за да се наместят тези 30-тина души и да се види какво ще става на второ класиране. Второто класиране пак беше същата ситуация. Едни и същи заемаха отново 90% от местата в елитните гимназии. Тук вече цялата държава гръмна, защото положението беше едно и също във всички големи градове. Не знам по кое време министърът подаде оставка. Хаос и половина!
Тогава директорът на математическата тук в града създаде система. В края на града са Английската и бившата Руска гимназия. Там беше раздадена по една класна стая на всяко училище. Така всички имаха представителство.
Целият град се изсипа там. Нямаше още много мобилни телефони и всяко дете беше с поне двама съпровождащи, за да има човек на едното и на другото място и се търчеше за нова информация. Един вестоносец да се появи и към 100тина човека го накачулваха, за да разберат как върви балът. Излишно е да обяснявам, че това беше едно от най-горещите лета. През час започнаха да се свикват събрания на всички училища и да се зачертават имената на вече записалите се. Аз с висок бал се класирах на ентия час. Приеха ме в Търговската. Тогава казах, че не искам да чакам други места. Това ще е!
Няма да забравя, когато влязох да се записвам. Бяха директорката, зам.-директорката, една колежка на татко, която беше учител в гимназията. Казах, че искам "Митническа дейност". Зам.-директорката ме изгледа и каза НЕ! Аз Каза, че дъщеря й кандидатствала и тя си подбирала съучениците. Каза, че излизам от стаята и тя ме прехвърля в класа с най-висок бал и най-елитна като цяло специалност (по това време). И аз какво да кажа - казах ОК,  да ме записва, където прецени.
После трябваше да направим медицински. Висяхме цял ден в поликлиниката с мои съученички. Извадихме медицински, ама кой да каже, че трябва да се заверят на регистратура. на следващият ден - 1 юли - влизаха джипитата. Отиваме за заверка - не можело. Трябвало при джипито. То пък вика - това е от вчера, не мога да го заверя. На регистратурата вече нямаха нужния печат. Параграф 22.
После ще продължа...

Али  аз що си мислех,че си някъде мой набор,а при нас вече не беше така. Със сигурност и предните две години преди моето кандидастване  вече беше установен реда,ама много е интересно. Вероятно тогава на участващите в този хаос не им е било толкова приятно.

Честита пролет! Дано е ароматна,свежа и вдъхновяваща за всички ни!

Мисълта ми беше, че нашите сами ме оставиха да реша какво да уча. Даваха насока, мнение, но не беше тяхно решението. Същото и за висшето.
Ние с братовчед ми имаме 2 години разлика, ама не си бяхме на баловете. Завършихме едновременно! Не сме изоставали. Просто експериментално въведоха 13-ти клас. За мен не беше задължителен и от нашия випуск го караха само тези, които никъде не ги приеха. За братовчед ми обаче го въведоха задължително, защото така директорката им си осигури ученици. Преместила им основни предмети в този измислен клас и те нямаха правоспособност, ако не го завършат. Той си влачи средното образование до 20 години! Не можеше да започне свястна работа, защото нямаше време. Трябваше да работи, защото баща му почина много млад, леля нямаше никакви права като млада вдовица... Така че и да искаше братовчед ми самостоятелност - нямаше как.
Разместваха ни програмите в училищата, "ще има-няма да има матури" беше вече повече от смешен въпрос, не учихме бизнес английски, както беше по план, учихме глупости за ЕС, съучениците ми ги сбъркаха от това дали ще има казарма или не, с кандидатстването за висше пак въртяха нови и нови схеми. Същите административни щуротии имаше и в СУ... Набор с набор нямаха общо, всичко беше ново и нищо не беше отработено като схема. Такъв сървайвър беше за нашите набори, че сега подигравката от работодателите идва вече свръх!
Адиктед, аз съм `87, ама тръгнах от 6 годишна на училище и вървях с `86.
Сега да се похваля - ММ ми купи за първа пролет цветарник С 12 места за саксии!!! На всичкото отгоре ми изчисти и колата! Абе мъж за пример!
Честита пролет на всички! Заредете се със свежи мисли и настроение! Чакам да наслагате красиви картинки и да пълня очите

Бях решила да не нахалствам и днес да пиша по-късно, ама на, четох поезия и хоп, реших с това да ви събудя:
Пак ухае на цвят, пак на пролет ухаe

Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае.
Здрасти, свят-необят, сбран във малката стая!
Здрасти, кипнал, студен, умен, тъп и безумен!
Днеска целия ден ще те правя на думи.
Нощес цялата нощ пак над теб ще се блъскам –
От ръждив, грозен, лош – нов дано те излъскам.
Дано пак заблестиш чист, какъвто си всъщност –
Меч, излят от мечти, погрознял само външно.
Пак ухае на цвят, на живот пак ухае!
Добро утро, крилат, мигновен и безкраен
Ден под синия свод! Ден голям, добро утро!
Пък дано с теб, Живот, си го кажем и утре.

Дамян Дамянов

Нека седмичката ни бъде слънчева, зелена и цветна!!!!

Привет, привет!
Както изписах за Америка и се гътна.  
Али, помня го това чудо...За 88 вече беше нормално и се върнаха старите порядки /отчасти/
Хубава седмица и ползотворен ден на всички.
Като преглътна как за секунда ми отиде труд от 15 минути писане, ще започна отново
Фани, то хубаво зелена, ама и ние зеленясахме... На пазара само спанак има и вече трети ден го включвам в различни манджи, та съвсем се изхабих откъм идеи.

МММММмммм, освен да го комбинираш с броколи, хихихи, на село има свежа копривичка, сега ще правим супичка. Ама баш си е хубаво да си независима, бе, Али. Идва ин-лоу, на село я били коментирали защо била идвала да помага, снахата /демек аз/ не съм ли можела сама да си гледам детето. Не издържам аз веднага рекнах: Ако не ти се идва си кажи, гледачки с пари - бол!

Хихи, то и ние минахме през коприва, лапад и киселец. Днес ще готвя червена леща, малко за цвят Ама като и сложа къри и куркума, пак на зелено я избива.
Остави ги тези от село, няма какво да си говорят, та затова пускат фитили. Няма интересни сериали, работа в двора се отваря много и сигурно и завиждат, че отива в града, при млади хора и внуци.
Али, как е куклата днес? Племенникът го кара това с температура и нищо преди да хване шарката. Около седмица се мъчи детенцето и май с АБ беше.

Добто утро  Мноооого сте изписали прези уикенда 

Али, как е Мария? Изчетох ти одисеята покрай кандидатстването, чак не ми се вярва! При нас, пък и тези малко преди нас (89,8 май вече беше относително организирано и не сме имали такива приключения 

Мързи ме да пиша много, много, главно ще ви чета 

Черпя ви една торта, в събота нашето семейство стана на половин година 

Сериозни теми сте обсъждали през уикенда.

Али, явно сме кандидатствали в една година с теб - беше пълен кошмар. Учиш, стараеш се, поставяш си цели, имаш хубав бал и 2 месеца ад. Всяка седмица обикаляне по училищата и след 3 класирания в целия град бяха приети 100 човека    Родителите се чудеха как да ни успокояват, от къде да търсят информация, контакти и бяха толкова безпомощни, защото никой нищо не знаеше и не казваше. При нас централизираха 4 и 5 класиране и така се приключи 
Как е Мария? По-добре ли е?

Фери, честита ви половин година 

Честита Пролет и от мен 

Здравейте

И аз съм '86 ама не съм изживявала така драматично кандидатстванията. Аз много се кефех на този тест, за мен беше много по-лесен от изпит по математика и винаги си го смятам, че имах късмет да го променят за мен. Вярно, че го имаше тога, че навсякъде бяха приели едни и същи, на първо класиране бях по второ желание,а на второ ме записаха по първо. Може би защото Враца е по-малък град и не ми се стори голяма работа. Сестра ми е '89 и според мен беше по-прецакана, защото бяха първите с матури и то матурите им бяха след бала, та се чудеха за бал ли да се готвят или да четат. Нея май още я е яд, че заради матурите нейната диплома е 5.98, а моята 6.00. Все едно някой го интересуват оценки от гимназията.

А набор '88 не бяха ли първите с тестове с УНСС. ММ там се е издънил нещо и затова е учил КСТ в Техническия (не че му е зле).

Честита ви пролет!

Фери, честито! 
Пък Инж. според мен бяха най-прецакани за висшето - отделно класиране за не и отслужили. Голяма резачка при неотслужилите, не му стигнал бала за компютри, много го било яд, ама сега се благодари, че е машинен. Аз бях с приемен за ПМГ по биология ми се падна Заек, още го помня...

Добър ден!
Емоциите покрай кандидатстване и особено след 7 клас са незабравими независимо дали системата е уредена или не Няма да забравя учителката ми на уроците по математика как ме съветваше да не се стряскам като кажат темата по литература или като видя тип задача,която знам,че ми е трудно да реша.Да си кажа,че темата/задачата е най-добрата за мен щом ми се е паднала.И така майка ми ме пита предната вечер преди изпита по литература кое искам да ми се падне-изреждам,кое не искам-изреждам. Падна ми се произведение,което бях пропуснала да кажа и не бях зачислила към някоя от групите.Майка изпаднала в паника,че аз не го знам,докато ме чакала да изляза.Реално това произведение ме вкара в мечтаната гимназия.И досега като ми се случи нещо гадно си казвам,че сигурно е най-доброто,щом така е станало.
В тази насока ми е поздравът днес. Надявам се Мария на Али да е по-добре и денят на всички да е пролетно свеж.

Хехе, едва сега посядам и ви чета.
Днес шефът нямаше да иска да идвам, ако беше разбрал стартът на деня. Нямахме асансьор и с торбите и Дребосъчка препускахме по стълбите. Метнахме се по изключение да я карам с колата. Пред яслата места нямаше. Спрях на едно кьоше като по учебник как не се прави. Газ към работа, ест. задръствания... Тук пък нет нямах!!!
Днес съм с отровно зелена блуза, за да ми имат уважението
Дребната е ОК. Да стискам палци вече да нямам такива емоции в близките седмици, че ми дойдоха в повече.
По въпроса с наборите! ММ е казал, че '88 е златният набор. Нямаха матури, нямаха и казарма! Единственото нещо константно по наше време беше реформата. Оксиморон, ама факт! Всеки набор нямаше общо с предишния и със следващия. Доста разбъзикаха образованието като цяло. Този тест беше поредната добра идея с лошо изпълнение.
Фери, честито!
Прияде ми се ориз със спанак, ама сега нали не готвя. ММ вече е с двуцифрен резултат. Има смисъл от диетата.