Мари, когато ходих в едно немско семейство (бях след 8-ми клас, лятото). По-големият син беше на 18 и майката и бащата буквално го бяха изгонили отвкъщи.. Братовчедите им пък, плащаха на родителите си наем, за да живеят в къщата си.. На запад това, са си съвсем резонни неща, колкото и невероятно да ни звучат на нас 

Иначе, за ефективността... При мен ще трябва да е 100% имам да още 2 месеца и съм готова с наличните ми папки... В понеделник ми остават за другата седмица само, октомври, ноември и декември 

Здравейте,

Мари, аз също съм чувала за много такива случаи в чужбина и мен не ме изненадва.

Али, Забелязала съм, че в отработващите се дни винаги шефовете измислят задачи за отмятане, все едно ще е последния работен ден.
За мен е голяма глупост това отработване , ама хайде.Всеки чака да ги пуснат и се чуди как да се скатаят.
Преди като работех към разни общини, в министервствата винаги ги пускаха да не се преработят , а на нас ни се обаждаха 15 мин преди края на раб.ден.!Човек ако е съвестен, ще си свърши работата винаги, и обратното.

Свекс, твоите сватове са много "приятни" хорица.Навремето брат ми като се жени и стигнаха до ритуала за вратата и пълненето на обувката.Майката на булката се обжда в този момент " натискайте, натискайте, че аз толкова години съм я гледала"  леле как ми прикипя, викам ами ние да не сме го намерили на улицата .
Много мразя такива изказвания.След 10 години брат ми се разведе и казваше, незнам на майка ми колко им е излезнала сватбата, ама развода ми е сигурно колкото нея.

Аз нямам брак и нещо не ме влече.Ако някога се реша, ще е в много изключителен тесен кръг само с приятели и майките и бащите ни, на някое място, което харесваме без излишни глупости.Не мисля,че искам да минавам през всичките такива нерви и стресови ситуация заради един ден.Мисля,че може да мине кротко с най-близките и така.

А, то и на голяма, и на малка сватба простотия винаги може да има. Гаранции няма!
Точно, че в такива отработващи дни най-непривични неща те карат да вършиш. Ние с клиенти няма да работим. Кой знае какво ще мисли нашият шеф?! Държавните предприятия по обяд ако не официално със заповед, то на практика всички са се изнизали.
Мда, аз съм от странните - може да се мотам и до последно, ама седна ли си свършвам работата. Понякога си е свършвам по-рао и после се мотам. Ама цял ден да дремя над една екселска таблица, че уж върша нещо.... Или както се казва - от разнасяне на тоя празен лист, направи вече цяла папка.

Свекърва, благодаря за споделеното.  По-скоро ми беше интересно някой да сподели нещо от "личен" опит.

Точно снощи свекърва ми разказваше как, когато тръгнали да омъжват щерката, родителите на зетя ходели така с една тетрадка. Ама не само да си записват разходите, а държали всичко да е точно на две разделено между двете семейства. 

И ние сме си писали всичко - разходите по сватбата, сега и по ремонта, но това е с цел да си калкулираме всичко, което сме похарчили и да си направим сметката. Нормални неща са си това.

Вероника, стискам палци за интервюто. 
Страхотен е този люляк. 

Мари, не знам дали да се изненадвам, но определено ми е странно това. 
В университета един преподавател ни обясняваше, че в Америка, ако не се лъжа, като станеш на 18г, родителите те изпращят по живо, по здраво да се оправяш. Жилище, работа, разходи...всичко. Не е като тук при нас, да си дундуркаш децата до 30 г.

Това със западните практики ние не го разбираме, ама според мен си е съвсем нормално И аз знам за такива случаи, но е добре пак да направим уточнението, че говорим за различни действителности, доходи, възможност за резлизация и тн...И все пак и в България съм чувала за такива "пазарни отношения", като пример мога да дам семейството на единият ми приятел, да, живеят заедно (отскоро, че иначе бяха в различните краища на България и света), но всичко се търгува, ама всичко! Ако на някой не му трябва нещо го продава на друг, ако се купува нещо за ядене/пиене се разделят парите, за наем не знам да плащат, ама и това идва в повече за нашата действителност

Повечето ми колеги, пък и аз, си се издържаха сами (е аз все пак живеех при родителите ми) и сами си платиха образованието (висшето), та на мен не ми е толкова фрапиращо 

Рони, успех 
Марта, идея си нямах, че не си омъжена

Работните съботи в нашата фирма са абсолютна загуба на време и ресурс, предвид факта, че всички срокове и задачи се приключват до петък, кой каквото работил, работил...в събота се побутваме...преди ни правиха някакви тийм билдинги, ама ентусиазираността не е над очакваната предвид, че е 6-ти работен ден, та явно затова са решили, че ще им излезе по-евтино да ги обявят за неработни и от тази година сме така 

Миме, то по- лично как да ти го обясня - одържат ти от заплатата, ако не си женен 5% до 30 години. Аз започнах и след месец се омъжих, та не е било продължително, а мъжът не е плащал, че вече бяхме женени. После, като навършихме 25 години, отново, до раждането на детето ни одържаха пак по 5%. Спомням си, че чифт памучни гащета струваха 0.75лв., хляб "Добруджа" - 0.26лв., наемът ни /1 стая от гарсониера и общи сервизни/ беше 25лв. Но пък даваха младоженски заем с ниска лихва от 2000лв., който имаше срок на погасяване до 30 години. Платеното майчинство за първо дете беше 6 месеца болничен лист, после до 3 години неплатено, със зачитане на трудов стаж и детски добавки от 25лв. Имаше едни бебешки обувки с цип, те струваха 8лв., тензухена пелена 90х90 беше 0.70лв., първата ни пералня - 550лв., хладилникът - 340, спалнята "Приста" 430, секциите с гардероб - 700лв. Голям зор беше, ама и това мина. Някак се приемаше по- лесно, защото почти всички бяхме така.
Колкото за изритването на децата, тук още си ги къткаме, но и разчитаме, че някой ще ни гледа на старини. Защото е невъзможно да плащаш 800 - 900лв., ако си само на пенсия за пансион. Както е тръгнало младите да се отделят и да не помагат на родителите, като нищо да си продадеш жилището или да си искаш парите, вложени за образование.
Не пиша кое колко струва, мъча се да помня и си правя сметката с колко разполагам в настоящия момент. Както казваше баба ми, сметките ги има, ама парите ги няма . Виж от ремонти пазя фактури, ама защото ми трябват за застраховки или като доказателство, че не сме крали или злоупотребявали с обществено положение /съпругът малко шеф си пада/ . За разделяне по равно в рамките на година става, но както моите с със 7 години разлика, просто е безсмислено да се прави сметка без кръчмар. Майка ми дава по 100лв. за Коледа и за рожден ден на внуците /включва и снахата/. Сега остава брат ми да рита за правда, като при мен идват пари за трима, а при него за един, ли?

Това за парите не е зле от една страна. Майка ми разправяше за едни нейни познати, които имали 2 дъщери. И какво направили хората - в една тетрадка се записва за кое дете колко се харчи. Говорим не за храна и т.н., а за покупки. И най- накрая се тегли чертата и с разликата се взима нещо нан другото.

А като поотраснали директно си ги викали, и им казват - за тебе тая година така и така, за сестра ти, толкова. С разликата какво правим и съответно детето си казва - примерно - искам чанта...

Защо го правели - защото не искали някой ден като си отидат, децата им да се карат за пари от рода на - на тебе нашите ти купуваха повече неща или по- хубави неща и т.н. И като знам колко хора се карат за това...не ми се вижда зле.

А почти навсякъде родителите смятат, че след като си станал на 18 и си завършил, може да се оправяш сам. Такива са им разбиранията. Ние тук сме различни.

Пък и от друга страна - аз колко съм се наслушала на неща от рода на - ако не бях аз да ви спонсорирам, нищо нямаше да успеете да направите...та в зависимост от хората, това са си супер отношения в някой случай

Даже наскоро гледах това предаване "С дъщеря ми сме бременни" и едната майка, чиято 14 годишна щерка беше забременяла, коментираше - чудя се какво да правя, да я изхвърлям ли...аз няма да се занимавам с нейните отговорности.

И за мен беше странно и тъпо - всички правят грешки и да - някои са за цял живот, ама такова отношение...Но все пак - разни хора, разни идеали

О, ама направо ме изненадахте с тия тетрадки...за пръв път чувам за подобни практики  Ние с ММ почти на нищо не водим отчетност, беше започнал да записва разходите по ремонта ама то толкова много и дребни неща изникват в движение, че го занемарихме...единствената отчетност ми беше за сватбата и сега за бременността си водя, обмислям и за бебешките покупки  Иначе общо взето на месец си имаме бюджет и гледаме да се вместваме в него, но не всичко записваме..хареса ми мисълта на бабата на Свекс  

Относно разходите за децата...струват ми се много логични тия тетрадки, защото аз още помня как купиха на брат ми колело, а на мен не, въпреки че със сигурност за мен е имало нещо друго, но пусто колело още го помня 

Хехе, Скай, дрехите на малкия, като нестандартен, от 12 годишен са поне три пъти по- скъпи от на големия. Да не говорим, че заради активното спортуване и маратонки, чорапи, тениски и екипи късаше по- често, перях ги по- често, пък и ядеше повече. Ако трябваше да го изравнявам с големия, до никъде нямаше да я докараме...
Специално за Америка, понеже имам поглед, макар и не пряк, сравнение просто е немислимо да се прави. Нито образованието, нито неговото значение при намиране на работа и заплащане имат нещо общо с нашето.
Тези майки и дъщери и аз ги хващам, но майките я са омъжени, я - не, или пък децата са от различни бракове, но все са под средно ниво като интелект и имотност. То и гаранция няма, че всичко е 100% истина. Една от приятелките на снаха ми е в телевизионерския бранш, та зная, че това са творчески пресътворени случки, нещо като нашите сериали за София ден и нощ.
Ще ви видя аз след време, лесно е от страни да изравняваш. И аз намирах кусури на родителите ни, ама като родих две, друга песен пея. Та и снахите ще пискат /ако са пискливи/, пък ще видят, че няма такава пропорционалност "обич към материален или какъвто и да е друг разход". Пази, Боже, де! Ние и двамата с нашите братя проблем нямаме, случихме и на жените им да не ги навиват. Надяваме се да сме пример за синовете.

Здравейте..

За тези тетрадки и аз не съм чула, но според мен така е по добре.. Пито – платено..
За нашата сватба, финансова помощ получихме от майка ми и малко от свекърите ( които после си ги взеха, по един или друг начин ). Не удобрявам това родителите да взимат пари от децата си или да им натякват какво са направили за тях.. В крайна сметка за какво си създал това дете, ако не му помагаш, да го тормозиш ли.? 

Свърши ни курса за езика, не сме научили кои знае какво, но пак е нещо.. Евентуално ще почвам работа от юни, но още не е сигурно.. Така съм се ядосвала, една патица ми загуби времето 3 часа да ми говори глупости и накрая ми вика ‘еми ще ти дам договор за 3 месеца’ идеше ми да я хвана за гушата.. Надявам се към края на месеца да ме извикат от други места, на които си поддадох документи.

Гледам всеки ден да излизам с кучето да се разходим и да глътнем малко чист въздух.. Отивам да направиме една обиколка на селото..

Да ви покажа новите домашни любимци на мама  едно малко пате и една малка гъска

Хубав ден от мен..

Да ви се включа по темите:
Не са ми странни на Мари, просто са различни. Предпочитам така отколкото имам примери в обкръжението случаи родители си дондуркат децата цял живот. Например имат семеен бизнес хората, майката работи на държавна работа, а синовете, единия от които семеен с 2 деца в семейния бизнес, но събота и неделя ходят кой на лов, кой на кушии, кой на дискотека, а майката ги замества в семейния бизнес, на практика почивен ден няма жената  
Лично аз съм върнала парите на нашите за бригадата, защото бяха заем, купила съм им някои неща за кухнята и при мъжа ми виждам, че има някакво делене на разходи, примерно когато правят суджук си поделят парите за месото м/у брата ма мъжо, свекъра и ние.
Свекс и при по малка разлика на мъжо и брат му е 2 г. пак не е ефективно с тетрадка - не че съм го казвала на свекитата, но просто за протокола отбелязвам - сватбата на брата беше 2004 г. и там и на нашата сватба 2007 г. са дали една и съща сума като подарък. Убий ме не си спомням колко точно да речем че 2-3 хил. лв. Да ама на брата апартамента струваше 9 хил., а нашия 58. Та си спомням, че едвам бяха стигнали за такси и прехвърляне тия пари. Да са ни живи и здрави родителите, не омаломажавам какво са ни дали и направили за нас,обаче и жилищата са си наши, сами сме си ги купували, та сега като ми дойдат от няма значение коя страна си знаят мястото - просто гости с преспиване. А и инж. пита всеки път майка си има ли пари като ходи да пазарува или като си тръгва от вкъщи да си ходи на село. Не е лош човек тя, само дето ми е малко "drama queen". Давам пресен пример: Ако Кик не е заспал навреме като снощи не може да накара Кари да се изкъпе или ляга навреме и само се оправдава с "казах й, че не съм съгласна" Какво ти разбира от такива увещания дете на 7 години?

Е сега...това с тетрадката беше просто пример, че и у нашите гИУграФски ширини се случва така. Просто хората явно са си патили по тази тема и така им е на тях добре

Ние за сватбата по тази причина не взимахме пари от никой, сами си я плащахме, за да няма разправии и простотии. Просто защото си знаем едната стока. Другата пък се сърдеше, че една майка ако не си изучела и омъжела детето, не била направила нищо...та тя го взе в началото малко като обида. После обаче като видя какви простотии ни сътвори свекървата, и стана ясно защо сме избрали така и чак ми се извиняваше

Аз съм само дете и не са ми ясни тия взаимоотношения, но просто имам много примери от роднини и приятели за какво иде реч. За това понякога такива мерки са си напълно нормални.

То ясно, че не става от самото начало - сега, 7 години разлика едва ли някой е водел отчет за разходите, че после да може да каже - мами, гледай сега на батко ти/ кака ти преди 10 години какво сме изхарчила и сега и за теб толкова...То и врмената се менят в крайна сметка, цени, всичко.

Говорим за принципа, че като станат гУспоЙци и едната е хартила за поли и токчета, а другата не (когато имат по- малка ралика), няма лошо тая с по- малкия гардероб да си купи кило книги примерно или да я запишат на курс...да си купи каквото иска

Свекърва, благодаря! Доста подробно си описала, както винаги.  За пореден път се чудя как може да помниш нещата с такива подробности. Ако някой сега ме попита каква марка ми е хладилника - ами няма да знам.  Такива неща не се старая да помня.
За Америка, само като пример го дадох. Дори не се сещам защо ни го разказаха това. Ясно е, че сравнение грам не може да се направи.

Това с деленето по равно за двете деца за мен е абсолютно безумно. Чак такова издребняване не ми е нужно. Да речем, че става въпрос всеки път да се купува само на едното или да се помага само на едното, а за другото нищо, да, съгласна съм. Все едно сега нашите да отделят за бала на брат ми, точно толкова, колкото и за мен преди 6 години. Или за ученето, или за сватбата, или....
Може би, ако виждам, че на него му дават и дават, а за мене нищо, тогава ще е много по-различно.

Фери, ние искаме да разберем в крайна сметка колко ще ни излезе ремонта. Ако не си водя някъде отчет или не си пазя някакви бележки, не виждам как ще стане. Нали в крайна сметка трябва да се знае за какво сме ги дали тия пари. 

Джоси, тези патенца ми напомнят за село, когато бях малка и си гледахме такива сладури. 
И аз се дразня на такива родители, които все натякват какво са направила, какво са дали и т.н.

За големи покупки и ние сме правили списъци. Сватбата, ремонтът, новото жилище... И двете семейства са давали по нещо отгоре и не сме издребнявали. За сватбата свекър ми каза, че мъжът води музикантите. Това била тяхна работа. В същото време моето обличане им струваше повече пари отколкото обличането на ММ от моите родители. За раждането нашите ми го платиха, свекърите пък купиха количката и куп други неща. Чак стотинката на две никога не са цепили.
Тони ми даде страхотна идея. Имам стъклена капка, ръчно направена, от майка ми е подарък. Беше ходила в Англия в такава фирма за... как се казва, уж за ръчна изработка, ама с уста издухвано стъкло. Ако не й купим сешоар за рожденния ден, ще й взема такова стъклено бижу.
Има шанс да си ходя по-рано!!! Пфу, само 1доставчик го чакам. Дадох им зор по телефона.

Аз си правя списъци за мен, за да знам аз колко пари съм си похарчила.. След сватбата свекърва ми като каза, да съм и написала, кои колко пари е дал    ей идеше ми да я убия  Нищо не и написах, под предлог, че не помня какво е било когато съм отваряла пликовете