22.03.2016 14:02
Някъде втори- трети курс всеки студент има представа къде би могъл да кандидатства за работа и какви са условията там, ако естествено не го мързи и не се оставя на случайността. За чуждестранните студенти е съвсем различно, те търсят работодател, който освен всичко друго е съгласен да плати и обработи документите им за работна виза и да рискува, че този човек ще бъде изтеглен на лотариен принцип, за да има право да работи в Щатите.
През летните ваканции студентите могат да взимат допълнителни класове /естествено със заплащане/ или да работят някъде за пари. Американските, другите нямат право на работа. И на родители, и на студенти е ясно, че работа като сервитьор, дори и да е добре платена, не носи полза, ако примерно искаш да работиш като финансов анализатор и отидеш на безплатен стаж в някоя фирма, където учиш нещо и създаваш връзки. За всички стажове се кандидатства и минава през интервюта, дори фирмата да е на баща ти. Единственото ти предимство в случая е, че няма как да не те допуснат до интервю
. Даже може да е от вреда, защото на много места роднинските връзки не се толерират във фирмената култура.
Та така, родителите дават основата /и то много стабилна основа/, децата надграждат. Няма начин ако си завършил престижен университет, с добър успех, да не си намериш работа. Дърпат те колеги състуденти, преподаватели и контакти, които си създал. Усилията на родата е до "вкарването" във висшето учебно заведение, защото е много важно как и къде си бил подготвен и мотивиран за това.
Завършилите имат доживотна връзка с университета. По целия свят и по всяко време могат да разчитат на безплатна академична помощ, нужна им за различни житейски или кариерни решения. Настоящите студенти също търсят връзки с тях, без да ги познават, за препоръки и информация, за възлагане на проекти или дарения /най- често/.
В България и Европа всичко е много различно, може и по тази причина да ни се вижда неразбираемо и неприемливо. Опитваме се да прилагаме само някои неща, ама не става...
За бедните, но кадърни деца, чиито родители нямат средства или не са образовани, има стипендии, пълни или частични, отпускани от университетите. Има и държавни институции, само да искаш да постигнеш нещо. Номерът с късмета го има /навсякъде е така
/, но там май го хващаш по- лесно, или поне ти е ясно къде да го търсиш.
Миме, стискам палци за момичето. Все си мисля, че е добре да знаем за нещастията на близки хора и че някак е възможно да им даваме сила дори и със страданието си за тях
През летните ваканции студентите могат да взимат допълнителни класове /естествено със заплащане/ или да работят някъде за пари. Американските, другите нямат право на работа. И на родители, и на студенти е ясно, че работа като сервитьор, дори и да е добре платена, не носи полза, ако примерно искаш да работиш като финансов анализатор и отидеш на безплатен стаж в някоя фирма, където учиш нещо и създаваш връзки. За всички стажове се кандидатства и минава през интервюта, дори фирмата да е на баща ти. Единственото ти предимство в случая е, че няма как да не те допуснат до интервю
. Даже може да е от вреда, защото на много места роднинските връзки не се толерират във фирмената култура. Та така, родителите дават основата /и то много стабилна основа/, децата надграждат. Няма начин ако си завършил престижен университет, с добър успех, да не си намериш работа. Дърпат те колеги състуденти, преподаватели и контакти, които си създал. Усилията на родата е до "вкарването" във висшето учебно заведение, защото е много важно как и къде си бил подготвен и мотивиран за това.
Завършилите имат доживотна връзка с университета. По целия свят и по всяко време могат да разчитат на безплатна академична помощ, нужна им за различни житейски или кариерни решения. Настоящите студенти също търсят връзки с тях, без да ги познават, за препоръки и информация, за възлагане на проекти или дарения /най- често/.
В България и Европа всичко е много различно, може и по тази причина да ни се вижда неразбираемо и неприемливо. Опитваме се да прилагаме само някои неща, ама не става...
За бедните, но кадърни деца, чиито родители нямат средства или не са образовани, има стипендии, пълни или частични, отпускани от университетите. Има и държавни институции, само да искаш да постигнеш нещо. Номерът с късмета го има /навсякъде е така
/, но там май го хващаш по- лесно, или поне ти е ясно къде да го търсиш.Миме, стискам палци за момичето. Все си мисля, че е добре да знаем за нещастията на близки хора и че някак е възможно да им даваме сила дори и със страданието си за тях

Благодаря ти за толкова подробното обрисуване на американската действителност...определено има какво да научим от тях, но не знам кога и да колко ще бъде приложимо, предвид народо-психологията ни ![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Какво става с този свят?!
. Вчера измъкнах едни изсъхнали увивни растения от купчина боклук в парка и ще се опитам да направя венеца - заек. 




отивам да изкарам гЪзелата вътре в мен!!!

