Добро утро!
изказала съм се по темата с работата и учението пак кратко, надявам се да сте схванали замисъла за баланса, ако ли не питайте, provoke me! както се вика.
Днес е петАк, радвайтИ сА, кафето, моля!!! сервирам го със замах като някоя сервит-рка /нямам р малък/, недоволна от шефа и изкарваща си го на клиента:

КарайтИ весело да става!

Добро утро! Хем е петък, хем е слънчево, ама какво от това
Фани, ти що се слагаш пак в отделна категория? Все едно някой дебел, или мършав, или нисък, или висок да си го сложи като ограничение за работа, където точно това няма значение . 
Май всеки преминава нещо като изпитание през професионалната си кариера. Едни имат проблеми, независещи от тях самите за образование, други за започване на работа, трети /като мен/ някъде по пътя, други - съвсем в края. На нито един етап не е лесно, но се преживява, просто е трябвало да израснем и да ни се напомни, че не всичко е подчинено на нашия контрол. Уравнението "положени усилия и желание = резултат" не е валидно винаги, вероятно и за да можем да разберем хората около нас, които в момента преживяват криза.
Жалко, че никой не гледа "Звездни стажанти" Вчера попаднах в група на млади хора, с добра реализация в момента, които бяха на 180 от моето мнение относно изгонването на Венета. Както знаете, преди 6 години завърших втора магистратура "Управление на човешките ресурси", та за приятелите ми от този кръг става въпрос. То вярно, че имахме малко преподаватели на ниво, но как пък никой не беше запомнил важни неща, нужни за постигането на успех в екип и за мотивацията на членовете му. И тези мои приятели правят подбор в престижни фирми. Еми....няма как тогава да не става всичко с връзки, особено за добри позиции.
Та така, приятен и ползотворен ден, петък е!
Внимание - 2 нови отговора бяха публикувани докато ти пишеше.
То няма и как, пиша го от 3 часа с прекъсване

Добро утро!

Днес ми е влюбено... ...8 месеца от сватбата ни...
Това ми е вдъхновението днес.

 


Фани, аз не се чувствах отчаяна. На моменти нервна, но не и отчаяна. По принцип вярвам много в съдбата и ВЯРВАМ, че всичко, което ми се случва, е за добро. Макар и по-труден начин (без бебчето), нещата се случват. Така е още по-сладко.  

Киви  

Свекърва  

Гледате ли "Бригада нов дом"? Изпуснах първия епизод, но снощи гледахме. Стана ми много мъчно за децата.

Хубав петъчен ден!

Добро утро!
Свеки, аз гледах поне малко от стажантите, но дамския отбор беше избран така, че да се провали. Просто според мен няма как да се стиковат тези кокошчици. Иначе, за Венета съм съгласна, макар и Камелия да беше пътник
Имам триста задачи преди да тръгна по любоФ. За да не ми е голословен поста, ето ви едно цветно кафенце


always_and_forever, честита мини годишнинааа

Миме, честитоооо! Още 1000000000 х 8 месеца все така да бъдете влюбени романтици - бебета!   не се сърди, толкова сте ми малки и сладки, направо "бебета", хихихих
Свекс, когато кандидатстваш за работа в държавния сектор вкл. и в образователната сфера ако за дадена позиция има да речем 10 кандидата и само ти си от малцинствата, някак си не знам точно как се получава, но не взимат теб   изпитано и доказано от мен. Но пък знам поне 1 език в повече, което се оказа голям + за мен през годините. Пропуснала съм да спомена нещо много важно - LLL /Life-long learning/ или трябва да учим цял живот. Във всяка професия е така, напр. не мога да си позволя учениците ми да знаят повече от мен, а за жалост забелязвам тая тенденция в някои колеги напоследък. Съгласна съм, че не всичко е както трябва в страната, НО имаме право на избор, като не ти харесва - Терминал 2. И какво очакваме всъщност от политиците? ББ няма да дойде да изчисти пред нашия блок или в нашия вход. Няма да ме хване за ръчичка и да ми намери работа. Кой ми е виновен, че си хвърлям боклиците от терасата? Отивам на родителска. Председателката на родителския комитет чупи ръце как да поиска по 1 лв за нещо си. И извинявай никой родител не извади парички без да му се заяви в прав текст и да му се поиска. Накрая не издържах и им рекнах: Това са пари за едно кафе! Да съберем по 3 лв поне! А за някои съм убедена, че оставят поне по 100 като идат на пИвица!
Кога ги дават тия стажанти? И другото за дома кога е? Пък нашия майстор се контузил и няма да може да работи няколко дена.

Добро утро!

Ние снощи се прибрахме към 3 от гостито. Домакинята бая вино ми сипваше и едвам станах,ама ни беше хубаво. Смяхме се, говорихме за сватбата (жената е гримьорка и тя ще ме прави) и тя обясняваше как след време ще ходим заедно на море с децата.Много мечтателно ми стана като си представих тази картинка.

Много тежки теми сте захванали петъчно,бе! Всеки си има своята истина и тъй като аз сигурно съм отчаяната,дето й звучи на Фани,няма да размишлявам.
Вместо това  ви черпя една вдъхновяваща мисъл:

Много малко сте писали, ама напълних очи с картинките. Какви цветове само
Върнахме се от лекарката... Чакам майка да поеме щафетата и отивам на работа. В това време изпитвам огромно желание да си гледам аз детето.... Трайно!
И аз съм от отчаяните. Вишото ми седи в шкафа непотребно. Вадя пари със средно-специалното ми в момента. Не виждам как ще се промени това. Не съм вързана в тая фирма. Още днес мога да вдигна гълъбите. Ама накъде!? Трябва ми определена работа. Имам си изисквания, сори за критиците. Имам и семейство, пред което да отговарям за действията си.
Свекърва, идея си нямам къде са отишли тези хора! За себе си нямам отговор...

Привет и от мен  

Тук е много слънчево, поне така изглежда отвътре  
От сутринта търся една снимка, но не я откривам, затова ви слагам друга на едно много цветно и вкусно място  



Откакто съм вкъщи, само се чудя какво да си хапна, добре че налитам основно на плодове и зеленчуци.
Хубав петък  

Ma6ka <3, радвам се че си тук!

Аз ям спагети с риба тон и спанак 

Здравейте  

Аз какво да ви кажа за образование и кариера. Много ми беше хубаво студентските години, защото ми беше интересно. Ама сега не ми се работи в тая сфера. Сега ми е много интересно на работа, ама няма как вечно да съм на тая работа, даже съсем малко остава. Така 11г след 12 клас все още не знам каква кариера искам. За сега ще съм мама известно време, после ще видим.

Благодаря, Еми 

Панди, ти до кога си планувала да работиш? Не ти ли започна 45-дневния?

За работа има време, млади сме още 

почта преди 10 дена 45дневния ми, ама аз докато мога ще работя. че съм голям мързел и само ще лежа пред лаптопа и ще има да не боли кръст и глава. за сега съм казала до 1ви април, после ще видим

Здравейте, вчера имах кофти вечер, поскарахме се с милото, а скоро не ни се беше случвало. И то за някакви дреболии, ама аз съм така - от мухата слон. Днес вече ми е минало и ми се струва страшно тъпо, даже признавам, че имах вина.

Някак си в България няма естествен преход от университет към работа. Разказваха ни, че в Япония, още докато си студент те надушва някоя фирма, поема ти разходите по образованието и след това 5 години си длъжен да работиш за нея. Ами, това си е супер според мен!

Миме, честита ви годишнина! Много, много да се обичате още дълги, дълги години 

ma6ka, така да ми се прияде грозде от твоята снимка...

Петъчно ми е, ще забравя всички грижи 

Кой каза Япония? За всички про-източно ориентирани и всички, които НЕ я пожелаха : Любов за Хиляда години /или нещо такова в превод / 
https://www.youtube.com/watch?v=5fTrPL5b4Lg
Страхотно любовна петъчна вечер ви желая!

Разказваха ни, че в Япония, още докато си студент те надушва някоя фирма, поема ти разходите по образованието и след това 5 години си длъжен да работиш за нея. Ами, това си е супер според мен!
[/quote
Това ние мнооого преди японците сме го правили Шегувам се, просто е имало идея да се взаимства, но сме си я побългарили и са цъфнали неприятните страни.
Значи, едно време можеше да се кандидатства за стипендия към даден завод, училище, организация след първата година и после се сключваше договор за задължителна работа три до пет години там. Ако не отидеш, плащаш доста стабилна сума - стипендията за всичките години и лихва. Какво обаче се получаваше - стипендиите се грабваха съвсем не по успех или там каквото и да е друго, а по решение на партийната и синдикална организация в предприятието. Е, имаше и случаи когато някое бедно дете можеше да се вреди, ама наистина трябваше да е от най- по най - бедно или поне да е сирак. Та си беше въпрос на връзки. Няколко мои приятелки имаха сключени договори с Карловските машиностроителни заводи, защото родителите им имаха връзки там. Получаваха си те паричките и като дойде време да отидат от Пловдив чааак в Карлово, веднага родителите пак се задействаха и ги освободиха от договора .
Хайде, после ще разказвам, че нещо ми се скапа нета, два пъти прекъсва.