29.11.2015 03:37
Лично аз съм доволна от моят лекар и стажанктката му. Само да не бяха ходили на тоя пуст семинар
та и аз като раждам бързо, не успях да ги дочакам, изтърсих го там, екипът дето се случи беше
абе да са живи и здрави ама да вземе дежурния лекар да си навре дипломата барабар със дългия стаж в някой шкаф и хич да не го поглежда
ако ли шкафовете са й пълни, да си я навре в някоя подходяща част на тялото, която по спомени беше толкова голяма, че можеше спокойно да ги побере не само тия неща, но и машинката й за измерване на тонове, заедно с изтощените батерии. Имах шанса лекарите ми да ме прегледат в следващите минути
Меко казано побесняха. Оправиха й бакиите незабавно без дори да усетя колко са сериозни нещата, как реагираха толкова бързо, как си събраха екипа, как се организираха не знам. Страхотно впечатление ми направи факта, че буквално си шепнеха - дали за да не ме смущават или стряскат още не съм разбрала макар че стажантката ми е много добра позната да не кажа приятелка... Всичко това в обстановка, която спокойно може да се мери с тризвезден да не кажа и четиризвезден хотел. Все още не мога да повярвам, че това е същата малка провинциална болница, в която раждах преди 7 г. И персонала се държа чудесно през времето на престоя ни там, то и нямаше как иначе. Още докато стажантката оглеждаше всичко щателно и следеше състоянието ми лично лекаря ми и началник на отделението беснееше, фучеше и виеше из отделението като някоя хала. За 1-ви път виждам в БГ лекар, който да не си прикрива колегите - гарван гарвану око не вади си важи масово из лечебните заведения! Де да знам, аз ли съм от друго тесто или бира, ама не бих предпочела в точно този момент да ми е баш като по филмите, таткото да ме държи за ръка, да имам камера навряна в лицето, синя панделка в косата, че и Хепи Бъртдей да ми пеят, малко ми граничи с нагълтване с райски газ. Стига ми това, че до главата ми неотлъчно имаше хора в критичните няколко часа - говорехме си глупости и се смеехме. С екипа, който ми довърши раждането бих родила още 5 деца. Забравих да кажа, че не са ми взели и стотинка, въпреки че ми бяха на главата поне 7-8 човека, 3 от които лекари.
Никога няма да забравя как докато водехме сина ми да го показваме за първи път на баща му и сестра му, лекаря ми се провикна от края на коридора: Къде сте го помъкнали това бебе-момче, дами? Придружено с 24 каратова усмивка. Тогава за 1-ви път, а го познавам от 4-5 г., забелязах, че той бил симпатяга и чаровен.
Ех, отнесох се отново! Извинете! Лека ви нощ!
та и аз като раждам бързо, не успях да ги дочакам, изтърсих го там, екипът дето се случи беше
абе да са живи и здрави ама да вземе дежурния лекар да си навре дипломата барабар със дългия стаж в някой шкаф и хич да не го поглежда
ако ли шкафовете са й пълни, да си я навре в някоя подходяща част на тялото, която по спомени беше толкова голяма, че можеше спокойно да ги побере не само тия неща, но и машинката й за измерване на тонове, заедно с изтощените батерии. Имах шанса лекарите ми да ме прегледат в следващите минути
Меко казано побесняха. Оправиха й бакиите незабавно без дори да усетя колко са сериозни нещата, как реагираха толкова бързо, как си събраха екипа, как се организираха не знам. Страхотно впечатление ми направи факта, че буквално си шепнеха - дали за да не ме смущават или стряскат още не съм разбрала макар че стажантката ми е много добра позната да не кажа приятелка... Всичко това в обстановка, която спокойно може да се мери с тризвезден да не кажа и четиризвезден хотел. Все още не мога да повярвам, че това е същата малка провинциална болница, в която раждах преди 7 г. И персонала се държа чудесно през времето на престоя ни там, то и нямаше как иначе. Още докато стажантката оглеждаше всичко щателно и следеше състоянието ми лично лекаря ми и началник на отделението беснееше, фучеше и виеше из отделението като някоя хала. За 1-ви път виждам в БГ лекар, който да не си прикрива колегите - гарван гарвану око не вади си важи масово из лечебните заведения! Де да знам, аз ли съм от друго тесто или бира, ама не бих предпочела в точно този момент да ми е баш като по филмите, таткото да ме държи за ръка, да имам камера навряна в лицето, синя панделка в косата, че и Хепи Бъртдей да ми пеят, малко ми граничи с нагълтване с райски газ. Стига ми това, че до главата ми неотлъчно имаше хора в критичните няколко часа - говорехме си глупости и се смеехме. С екипа, който ми довърши раждането бих родила още 5 деца. Забравих да кажа, че не са ми взели и стотинка, въпреки че ми бяха на главата поне 7-8 човека, 3 от които лекари.Никога няма да забравя как докато водехме сина ми да го показваме за първи път на баща му и сестра му, лекаря ми се провикна от края на коридора: Къде сте го помъкнали това бебе-момче, дами? Придружено с 24 каратова усмивка. Тогава за 1-ви път, а го познавам от 4-5 г., забелязах, че той бил симпатяга и чаровен.
Ех, отнесох се отново! Извинете! Лека ви нощ!
. Хванах майка ми да си събира храната в найлоново пликче и после да я изхвърля през терасата. Да купувам аз скъпа риба "Треска", да я приготвям с киноа, а тя да я зяносва зад гърба ми. Иначе изяде филия хляб, половин шоколад, донесен и от леля ми /също тайно/...Остави другото, ама да хвърля от терасата на улицата, щото "иначе ще разбереш и ще ми се караш", вече ми дойде в повече. 

Просто нямам проблем, всичко е точно. Разбрахме се да яде колкото яде, другото да оставя в чинията и аз да не се карам. Накрая дълбокомислено отсече: "Ми то си е казано, по- умният трябва да отстъпи!" Само дето не ми стана ясно кой е по- умен от двете, но реших да не задълбавам. 


Бързо оздравяване..
Тотално ми падна в очите вече.. Чухме се и ми вика.. Той съжалява.. Обидена съм, но знае какво обичам, я екскурзия, я някакъв подарък.. ВЕче ще прави, каквото аз искам, ще гледам себе си и тн
Той не поглежда детето ти, държи се с родителите ти като с парцал, с тебе се държи като с прислужница и ти ще си щастлива от някаква милостиня, под формата на подаръци и екскурзии


