Уф, то много назидателно стана, ама няма да трия, да пълним страници, пък вие прескачайте.
Вчера, като си навъртах километрите в парка, за да изтласкам грижите, се замислих за смеха /по принцип/. Направо е щастие, че го има този форум и вие се смеете, вместо да ми бъбрите на главата поучителни мисли. Моят мъж нищо смешно не намери в случката, а аз още се хиля на простотията си в детайлите.
Значи, стигнах до извода, че имам проблем с намиране на подходящи думи за викане в кризисни ситуации.

. Преди време, когато Царят дойде за първи път в България май отчитам началото. Бях с една голяма група белгийци по програма ФАР, като преводач. Все сериозни, мастити финансисти, с посребрени коси. Вървим ние из Пловдив и около Тунела се чуват сирени, изскачат полицаи и после минава отворена кола, в която Царят седи прав и се усмихва както той си знае. Аз не бях виждала в такава близост видна особа и в изблик на силно вълнение, взех да викам "Урааа!", колкото ми глас държи и да махам като на първи приятел с ръка. На белгийците им виснаха ченетата от изненада, все пак културна го раздавам уж. После шефът им тихичко ми каза, че "когато минава царска особа, само се свежда глава и се застава мирно".

Вчера първо се чудех как за викам за помощ, ама и после, когато трябваше да докажа истинността на обаждането, видях зор. Момчето набра номера, обърна мобилния към мен и аз от петия етаж изкрещях почти беблейските думи: "Лазарей, аз съм!". Като Христос, ама той благо казал: "Лазаре, стани!" и чудото станало. Представям си, как е изглеждало отстрани - фучаща и замръзнала жена в ролята на Сина Господен
Нели, ЧРД! Миналата година имаше много хубава веган торта, как ще празнувате сега?