И аз съм така.. НЕ мога да се върна във Враца, дано никога не ми се наложи за постоянно.. Или поне, нека е след като навърша 60г, тогава сигурно ще искам спокойствие.. Направо се побърквам от 3-те кафета, от които 1 става, в него са едни и същи тъпи физиономии.. Всичките ми познати се махнаха и се събираме само по празници, то пак няма къде да отидеш

Тук по улицата да се разхождам пак гледам някакви свелтлини, някакви хора.. Във Враца нищо нормално не се случва, освен побоища и мерене на кой има повече пари, а те всичките до един тъпи селяндури, откраднали оттук-оттам или наследили по нещо, откраднато предварително.. Не, че в големите градове ги няма тези, ама са се смесили с другите читавите, за които не е най-важно да те видят колко точно пари имаш и коя година ти е мерцедеса
Прави ми впечатление обаче, че градът е пълен с млади хора с бебчета, бутащи колички за по 2-3хил лв, което няма лошо, ама нали все реват, че няма работа и региона е най-бедния в Европа..

Не мога да не споделя за вчерашното ми интервю..
Вчерашното ми интервю.. Момиче родено 1990г., сиреч набор ми е, а сме вече на достолепния четвърт век, та си викам сериозна ще е.. Трябваше да дойде в 10;30, аз дойдох в 10, за всеки случахм, да не подрани, пък да ме няма

Чаках я до 11 без 10 и звъня, питам я къде се намира и тн, а тя ми казва.. "Тъкмо съм в таксито..Ще закъснения с 15-тина минутки", аз я поправих, че тя ВЕЧЕ е закъсняла с 20, та колко точно още трябва да я чакам в почивния си ден, за да я интервюирам.. И тя понеже усети, колко ме е издразнила, реши да ми излезе с това, че не е от София и не е знаела колко време ще й отнеме.. Ами и аз майка му стара не съм от София, и аз в началото не преценявах разстоянията, ама не ми пречеше да тръгвам 2 часа по-рано за интервю и да чакам в най-големия студ пред сградата, където трябваше да отида, да хващам ангини на всеки 5минути, дето се казва

Обадих й се в 11 и 10ч. да я попитам, къде се намира таксито й, защото нямам повече време за губене и тя ми казва още малко, е как преценяваш колко малко, като не знаеш къде се намираш? Казах й, че оставям св-то на колегите, че условията и подробностите ще разбере друг ден, след като преценим първо дали изобщо става за работата.. Дошла в 11:35

В крайна сметка, стояла е 2 часа, колегите шоколадиери казаха, че схващала бързо и може и да се научи, ама много се чудя, може ли въобще да се разчита на такъв човек..Искаш да дадеш работа, ама народа е смотан, несериозен и го мързи.. Аз после цял ден бях със свит от яд стомах, как може бе, нали нямате пари

Защо сте толкова смотани, мързеливи и несериозни.. Аз ли съм ненормална.. Май да, защото аз се ядосвам за глупости и си го слагам
