Хехе, моята количка (зимната) беше в бордо и бяло. Всичко от кожа естествено. Беше на село в един от килерите дълги години. После баба я продаде на някаква жена от село - да си вози багажи за пазара
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Лятната ми количка беше интересен малинов цвят - кадифе. Помня я много добре, защото и аз я ползвах. Возех кучетата на село. Не се смейте! Съвсем сериозно! Нашата хубавица се беше окучила - 11 бройки. 3 броя ги гледахме около 2-3 месеца, а после оставихме едното и дадохме другите две. Така си имах жива играчка. Слагах кучето седнало, връзвах коланите да не бяга и дий на количката
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Иначе тези с ретровизията и на мен ми харесват. Не са маневрени и това ме отказва. Когато се загледах за количка за моето дете, сама си поставих финансовите ограничения. Няма да забравя, че тогава свекърът ми каза "Аз я плащам!". Казах му, че на количката най- държа и искам нещо наистина хубаво. Не, беше категоричен! Не ми е поставял лимити. Исках да не е евтино, ама да не е и с цена на една кола. Имайте предвид, че средните и високите класове колички са с различни материи на платовете. Не задържат вода, петна, не избеляват с такава бясна сила, като евтините варианти.
Бях харесала една количка на CAM, можехме и с отстъпка да я вземем: http://www.simonovi-bgshop.com/tsetska/catalog/popup_image.php/pID/40283 Бяла е

, с камъчета (нали съм сврака

), обаче с тия малки колела

Пък и много бързо се разскърцват тия. Нямам идея защо е толкова скъпа марка. Нищо хубаво не съм чула за тях.
Ако сега ми се налага да купувам количка, бих си взела пак на Хаук, пак Малибу, ама XL. Нямаше го по времето, когато раждах
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Особено светлия цвят като на Миленка ми е

Панде, X-lander ме впечатляват като количка с помпащи гуми.

За Стоукито - комшийката хич не е доволна. В смисъл те живеят в Англия и там им е повече от добре. За нашите условия обаче не им е удобна
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
То с кое ли е удобно да минаваш 1 педя бордюр или ако има скосение да прелиташ през спряла на аварийки кола точно там.

Предизвикахте ме

Свекърва, хареса ми изразът "като "ходя по любов", нищо по- добро не ми обръща внимание вече

"

Аз да се оплача накрая - пак съм в изходна позиция. Днес на разходката Дребната пак изгуби обеца. ММ специално в петък ходи да й купува медицински. Яд ме е не за 5-те лева, а затова, че ходим на майната си да ги търся. Около нас никъде не намерих да се продават
