25.11.2015 13:03
Нат, умрели животни по краката може, пък по ръцете не

Аз мразя чадъри! Имам няколко просто защото нямах никакви и баба ми реши да ми накупи преди време. Ползвам ги, ако наистина дави вън от дъжд. Нямам мераци за скъпи чадъри. Като ги брулне вятър и ги обърне, поне да не ме е яд. И аз предпочитам малки, че тия големите като картечници ми стоят
Подарих на ММ един, че и той нямаше. Сега го държи в колата. ![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Мениянт, аз пък намеря ли удобна обувка, купувам от почти всички цветове, ако мога да си го позволя. Обожавам светли обувки, боти, ботуши. Не са практични, ама ако наистина са удобни, все се намира къде да ги сложа. Както Чери каза - от колата до вратата и от вратата до колата.
Днес е доста хладно и е крайно време да си подредя гардероба на 100%, да си наизвадя по-топлите дрехи и боти, че ми измръзнаха краката с полуотворени обувки.
Понеже Мари писа за плетене и шиене - баба ми има приятелка, която шиеха дрехи. От доста години вече шият само мъжки костюми, но преди време ми даваха платове. Леле, как съм се радвала. От големите парчета майка измисляше невероятни неща. Шиеше на старата Сингер. От малките парцалки се чудех какво да шия. На ръка си правех дрехи на барбитата. Това ми беше любима игра. С дни съм се занимавала.
Баба не е майстор по плетките, но прабаба ми беше. Оттам и майка прихвана. Едно от любимите неща ми е потник и чанта със същите мотиви. Трябва да ги снимам. За майтапа си намерих перфектните дръжки за чантата и все едно не е домашно правено.

Аз мразя чадъри! Имам няколко просто защото нямах никакви и баба ми реши да ми накупи преди време. Ползвам ги, ако наистина дави вън от дъжд. Нямам мераци за скъпи чадъри. Като ги брулне вятър и ги обърне, поне да не ме е яд. И аз предпочитам малки, че тия големите като картечници ми стоят
Подарих на ММ един, че и той нямаше. Сега го държи в колата. ![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Мениянт, аз пък намеря ли удобна обувка, купувам от почти всички цветове, ако мога да си го позволя. Обожавам светли обувки, боти, ботуши. Не са практични, ама ако наистина са удобни, все се намира къде да ги сложа. Както Чери каза - от колата до вратата и от вратата до колата.
Днес е доста хладно и е крайно време да си подредя гардероба на 100%, да си наизвадя по-топлите дрехи и боти, че ми измръзнаха краката с полуотворени обувки.
Понеже Мари писа за плетене и шиене - баба ми има приятелка, която шиеха дрехи. От доста години вече шият само мъжки костюми, но преди време ми даваха платове. Леле, как съм се радвала. От големите парчета майка измисляше невероятни неща. Шиеше на старата Сингер. От малките парцалки се чудех какво да шия. На ръка си правех дрехи на барбитата. Това ми беше любима игра. С дни съм се занимавала.
Баба не е майстор по плетките, но прабаба ми беше. Оттам и майка прихвана. Едно от любимите неща ми е потник и чанта със същите мотиви. Трябва да ги снимам. За майтапа си намерих перфектните дръжки за чантата и все едно не е домашно правено.


)
По спомени носех едни на майка, че тя имаше два чифта. Иначе съм с плетени. Прабаба ми зимата я прибирахме тук и тя се чудеше жената какво да прави по цяла зима вкъщи. Като е свикнал човек на работа... Тогава я карах да ми плете ръкавици във всевъзможни цветове. Имам и няколко чифта велурени без пръсти. Много ми бяха удобни с малко бебе 




. Купувам 3-4 чифта черни, трикотажни еднакви и ми стигат за зимата. За фасон имам бели плетени с бял шал, подходящо за коженото палто. Така си и стоят в една памучна торба...Кожени чанти не искам, защото после не мога да се отърва от тях, надживяват си модата, че даже и мен ще надживее една, останала от майка ми. Едно време имаше приказка "...това е от преди Девети " /09.09.44/, като еталон за качество, та и чантата така.

