Точно си мислех, че Алекс вече прилича на теб, а Вики повече на баща си.А преди беше обратното.

За хапването, дразненето и боя, какво да ти кажа същото е и при нас.Много си играят, но и много се карат, спорят.
Ива е хапала брат си, така че му остана цяла седмица синьо.

Вики е още малък, но скоро ще се отдели от теб и ние бяхме така.
Още малко и ще стане по-лесно за едни неща, по- трудно за други, 

Мен по скоро ме притеснява, че се хапят много силно. И при нас белезите стоят дълго. Иначе за боя споровете, това е в реда на нещата. Даже се опитвам да не им се меся, ако нещата не загрубеят.
На мен сега ми е болка пускането на ясла. Не че ми е трудно да се разделим, но след нещата, които преживях с Алекс, съм силно негативно настроена към този тип заведения. Бях се насочила към градина, но както се оказа /бях в общината да питам/ приема на деца след две години е толкова проформа, че няма накъде повече. И само се ядосах и разочаровах още повече. Пък и служителката се държа доста, как да кажа, неотзивчиво ли. Не мога да намеря точната дума, но беше абсолютно без всякакво желание да съдейства. А същата тая /понеже майка като работеше имаше още връзки/ като и звъннаха отгоре по 3 пъти на ден звънеше да види какво става! Но сега не е опция.
И ми е едно много раздвоено. Хем не искам да го пускам на ясла, хем ще изкукам още година и половина вкъщи с него. То сигурно и той ще изкука. Та сега чакам да наближи края на март и ще ида при шефката да я питам ще се връщам ли, ще ме съкращава ли. Пък като имам яснота поне мога да си направя някаква сметка. Та ако имам опция да почна работа поне ще имам утеха, че ще ни се подобри финансовото положение поне малко.
Много ми е кофти в тая ситуация, ама ще гледам да не го мисля и така.