Пънки, ти не го изживя с Алекс, ама сега ти е двойно. Аз бях в такава дупка, когато наближаваше краят на майчинството ми. Много ми беше тежко! Имах същите неизвестни- работа, пари, тичане, бързане... Цялата тази нервност се отрази и на Мария в някаква степен. Тогава много се жалвах тук, а и не само.
Последните дни чувствам блаженство едно защото съм по-добре физически с тази бременност, друго, че имам яснота за по-дълъг период от време. Мога да си разпределям времето според моите нужди. А вечер не съм психически рухнала и имаме пълноценно време за мен и Мария заедно.
Живот и здраве след това майчинство няма да се върна там на работа. Ще направя всичко, за да не се хващам пак за спасителния пояс, че ми е уж сигурно мястото. Давам си сметка отсега, че няма да е лесно. Давам си сметка и че едно дете никога няма вина за подобни неща. Затова съм се настроила максимално да се наслаждавам на времето за семейството ми. Така приемам майчинството.
Само мога да ти пожелая скоро да намериш баланс за себе си! Дано са здрави и децата, за да си спокойна поне в това отношение.

Али на мен мъката ми е, че искам да пусна Вики на градина, а не на ясла. Ако имам шанс да го направя пролетта, няма да имам притеснения и дертове. В крайна сметка работата не е заек, та да избяга. Но проблема с гледането на Вики ми тежи.
Като цяло е много оправен, но е лепнат за мен. Някой път реве като му се загубя от погледа и не може да ме намери. Имай предвид, че ако излизам някъде винаги се обаждам, не съм фен на измъкването и пак реве. Та в този ред на мисли, предполагам, че на работа ще си отпочина от него. Просто трябва да го приемат на градина - това е!
П.С. Гледа в бебешката тема, че Мари трето чакат! Как са се решили! Аз не бих... Още едно със сигурност ще ме вкара в лудница! 

Ох, тази ясла и на мен не ми е по вкуса като институция, но нямах избор. Ти беше казвала, че на Алекс много й допада градината. Още ли ходи с желание?
Не съм в час с новите правила за градината, та не мога да коментирам. Дано се случат нещата по най-добрия начин. То и да се ядосваш е ясно, че няма полза.
Като ти се помрънка, влизай тук и отпускай душата

Тъкмо днес си говорихме с половинката,  че Сами е изключително емоционален,  припрян и писклив и ако Симеон беше такъв,  за второ нямаше да си помисля.  Чудихме се обаче за трето как се навихте при това положение и стигнахме до извода,  че човек по тези теми в определени моменти не мисли рационално.....
Шегувам се разбира се,  но ще се полудява,  това е сигурно и съвсем не е смешно.

П.П И при нас е същото с залепването,  но съм се въоръжила с търпение и така,  чакам да порасне.
Но пък като гледам Симеон,  времето лети толкова бързо,  че по-добре да им се радваме,  отколкото да им се ядосваме.
Но,  да,  битовизмите определено вгорчават ежедневието понякога.

Али на Алекс и чудно в градината. Стърчи с половин глава над връстниците си, но пък ходи с желание. Там имат занимания, учат ги на нови неща. С две думи - градират! В яслата освен, че на нищо не ги учат и се държат с децата ужасно. Просто след отношението към Алекс го приемам като много краен и отчаян вариант.
Али аз не пиша понеже няма голям интерес към темата ни и не ми се редят само мои постове. Но ако се разпишете и аз ще почна по редовно да разказвам. Сега определено е време пълно с истории!
Мари аз за себе си просто не намирам сили за трето. Може би като пораснат малко и не са толкова вързани за мен може да размисля, но за мен определено вашето решение е смело, като се има предвид, че и помощ не получаваш от никъде!

При теб е съвсем друго. Децата ти са с много малка разлика. Аз самата виждам колко по-лесно ми беше с втората бременност, когато имах дете на 4 години и сега, когато имам дете на 2...
С малка разлика е много трудно, докато са малки. Аз нямам време да чакам, а и искам да го приключвам този въпрос като етап от живота си(бременности и раждания имам в предвид).
От майки с опит(тук са в двете крайности или имат по три или нямат изобщо) знам, че твоят най-труден период е към краят си.
Така че кураж!

П.П Знам, че не е редно да се съди, но наистина поработи по въпросът с изнервянето и децата, сега бера плодовете на един мой много труден период, когато Симеон беше малък и аз също нямах нерви.

Пънки, пиши! Аз поне редовно чета детските теми. Освен всичко друго като ги прочета след време, откривам нови неща. Много от сладките приказки се забравят и си ги припомням чрез нашата тема.
Имай предвид, че форумът е малко рехав последно време 

Мари, не е въпрос на съдене! Аз също не се харесвам, ама не знам какво да правя!  Отворена съм към съвети по темата! Просто характерът ми е такъв, кибритлия съм и лесно паля. Потискам го колкото мога, но има моменти когато гневът взема превес и пак се спирам до един шамар, че като припаля и изключвам.
Али и аз от време на време си чета и си спомням, но пък е хубаво и други да пишат не само аз. Така като пиша само аз и става като дневник, не като тема от форум. Но ще споделям по някоя друга история, пък дано да ви разсмея!

О, аз съм ти също редовен читател Толкова от сърце се сърдиш, ядосваш и радваш, че няма как да те пропусна. Отбивай се и в месечната, там има нови попълнения, но определено ни липсва твърда ръка, дето да ни сложи на място
Тръгването на работа е начинът да се измъкнеш от ежедневието. Покрай служебни дертове човек изключва за кратко домашните писъци и дърпаници, пък като се върнеш изморена и нямаш сили да се караш и ядосваш за дреболии. 
Майка ти като е пенсионерка, не работи ли съвсем? Не познавам медицинско лице, дето да си седне на д- то до преклонна възраст, все си намират начин да печелят пари.
За по- ранното тръгване на градина май са само приказки. Мои бивши колежки не могат да си устроят децата, макар в населеното място да няма изобщо ясла Мъкнат ги до града, в близост до работата им.
Каквото и да се случи, наистина големият зор скоро ще ти падне от главата. Година- две и малкото няма да е залепено толкова за теб. Иначе ситуации за бой ще имаш в изобилие, ама те бягат бързо и трудно им се надвива Викането и крещенето преминава в тих и безпомощен рев и злобни погледи към съпружието, заседнало в тоалетната с вестник в ръка

Съвети трудно се дават, защото всеки има своя индивидуалност, както и неговите деца, обобщения не могат да се правят.
Това, което знам със сигурност е, че няма как една жена да бъде добра майка, ако самата тя няма спокойствие и не в мир със себе си, с една дума не е щастлива.
Всяко едно нещо, което в ежедневието ни изкарва от равновесие се отразява на децата и комуникацията ни с тях, защото сме първо човешки същества и после майки.
Затова нещото, върху което трябва да се работи е да постигнеш повече душевен комфорт за себе си.
Лесно е да се каже и трудно да се постигне, защото освен чисто практичната страна на въпросът(някой да бъде с децата, докато ти правиш нещо друго) има и финансова.
Почти всяка жена знае какво да направи, за да се почувства добре, но малко са тези, които могат да си го позволят във всеки един план, включително финансов.

Помисли по този въпрос.

Свеки аз съм повече от готова да тръгна на работа. До толкова ми е дотегнало гледането на деца и домакинстването, че няколко часа вечер за момента ще са ми напълно достатъчни. Просто няма кой да гледа Викито.
Майка не работи- така й се стекоха нещата, че иска но няма точно това, което иска.
За градината не са само приказки, но общината така направиха нещата, че просто да стане невъзможно. От всички градини в града само една "отговаря" на някакви изисквания. Тя на кънда мънда дивия и дори и кандидатствам съм с малко точки и нямам шанс. А бе ходене на богородица по мъките е.
Днес бях до общината, но жената дето отговаря за това имаше среща и не можах да я дочакам. Ще провам друг път пък дано да измислим нещо.
За боя да ти кажа нищо, че годините се трупат още съм си пъргава, та не им се разминава по тая тангента за сега. А като тръгна на работа ще се кротна малко надявам се!
Не съм върл противник на някой шамар от време на време, не с цел причиняван не физическа болка, а по скоро респектиращ, но това ми се случва рядко. Дори по рядко си изпускам нервите и то обикновено около цикъл. Но на мен ми е криво след това.
Мари определено ми липсва душевен мир. Не мога да кажа, че не съм щастлива, но определено има неща които искам да правя, но ми липсва освен свободно време и финанси. То ако имаш пари имаш и варианти, но две деца, ипотечен кредит и 340 лв майчинство не могат да се компенсират със заплатата на ММ. То не е за разправяне, ама износвам на сестра ми стари дрехи и те вече овехтяха. От може би 2 години насам единственото ново нещо е една рокля, която си купих за коледното парти на ММ. И даже се бях засилила да я връщам понеже Алекс се разболя и като влезна в аптека по 50 лв. не оставям. Та имаш право с разсъжденията си, но няма как да се променят нещата, докато не почна работа.

От доста време не съм качвала снимки. Ето една моя любима.
Виктор си лежи и кученцето легна до него. Реших да го снимам и докато се усетя Алекс се намърда и избута животинчето. Едва успях да ги хвана в крачка и тримата.

Много са пораснали Така като ги гледам, направо са ангелчета с къдрици от едновремешни картички
Кажи ни за приказките и щуротиите им

Аз ги гледам с интерес, че страшно много си приличат, а са с омесени твои и на мъжа ти черти.
Бях забравила, че беше споменавала за куче в картинката.

Ох, наистина бързо растат!
Първо да се похваля днес случайно видях, че имаме нов кътник. Не цял но все пак пробил. Остават още 3! Но пък втория прозира, та скоро ще са 2!
Свеки номера колкото искаш. Като искат нещо и двамата " Може ли едикаквоси, само мъъъъничко?" с един миловиден поглед и тънък гласец. Ако не мина номера, добавят и моля.

Алекс: Вики къде си! Виктор изскача от някъде "Ето ме" и тича при кака си.
Като го пришамари веднага пристига да порти къде го ударила или ухапала кака.
А като стана на въпрос това с хапането е ужасно! Едно дете от на Алекс групата хапеше, тя го прехвърли на Вики и сега като се скарат вместо шамари се хапят. Обяснявах, говорих, даже ги хапах, нищо не помага!

Виктор откакто има свобода да си слиза сам от леглото си изгради навик, като му стане горещо или се сети за някой играчка излиза си и заспива на пода. Така ми е вадил акъла! Даже почнах да му постилам одеала на земята, че да не умре от студ.
Хубавото е, че си спят заедно в стаята и не си пречат. Голям зор е приспиването, но пък майка ми му откри цаката.
Алекс се буди от време на време идва да я гушна, става, отива си в леглото, завива се и заспива. Само дето ме буди!
Много са ми смешни. Имаме аквариум с рибки. Вики като каже "иба" понеже му е рано да казва хубаво р, Алекс отива до него и го поправя, че е "риба". И така 15 минути риба - иба, вески убеден във правота та си. Това става и с други думи, но това ми се е набило.
Вики се е научил да дразни. Алекс като го обиди нещо и той повтаря "ти си /каквото му е казала/". и се почва ти си..., не ти си...Направо я вади извън нерви.
Али има една апликация snapchat. Там има опция да им се разменят лицата. Наистина странно, но много си приличат. А в същото време са толкова различни. Но определено Алекс вече не е копие на тати.
П.П. Али кученцето е на сестра ми, не е наше.