Пънки, Моника беше така като Вики.Тя тежеше мързеше я и нямаше интерес да се движи много.Пропълзя късно, ставаше и ходеше по мебелите когато пропълзя.Аз се бях ошашкала, че не ще да пълзи, но мина и през този етап.И тя беше където я оставиш там ще я намериш.Започна активно да се върти към 9-ти месец, преди това беше зор.Седеше седнала стабилно и играеше с играчките около нея.По-точно хвърляше ги.

Браво на каката, как се развива и пораства

Гледам, че темата не се радва на особен интерес съдейки по последните постове, но така и така не съм писала скоро, поне да си допълня архива.
Първо Вики. Вече има 4 зъба. Вади ги трудно, но бързо. Изправя се вече сам. Може да сяда и от легнало положение и от обърнато по корем. За мое учудване пропълзя. Последната седмица се светна и почна да обикаля. Вече открива света. Като гледам темпа на развитие на Сами на Мари и се радвам, че Викито не назадва, понеже сравнен с Алекс си е доста по бавен. Лошото е, че изкара едни бронхит покрай на кака вирусите от яслата. От вчера пак кашля лошо и днес сме на доктор. Надявам се да не е пневмония.
Ще допиша после, че се събуди...

punk_girl123, добре ти се развива детето, не се тревожи. Искам обаче да спомена, че за нашето забавяне вина имам аз, защото в края на 6-тия месец сложих Сами в проходилка и му наруших естественият процес на развитие. Може да се каже, че "рестартирахме" в 10-тия месец, та затова е така.

Стискам палци да няма усложния с кашлицата. Пиши как е минало при лекаря.


П.П Активността по темичката зависи от теб, ако ти пишеш и другите ще пишат

Пънки, не си писала дали махнахте каишите изцяло. Не се притеснявай - много бързо ще навакса.
Върлува ужасен грип. Дано бързо се оправи

Пънк, дано скоро се оправи малкия и да оздравее.. Стискам палци да не е пневмония 

Дано всичко е наред с малчо 

Marry аз за това не ги харесвам много проходилките и даже не си помислям за такава. Но като цяло и да не искам си го сравнявам с кака му. То не че можеш да промениш нещо, ама поне за сверка на часовника.
Али, махнахме ги. Не съм писала, ама още на следващия месец всичко си беше ок. Имахме си образувани ядърца. Доктора обясни, че е характерно за децата, които ще са по-високи да им се образуват по-късно ставите, но все пак носихме гащи да се застраховаме.
Днес след рентгенова снимка се оказа, че сме с с бронхиелит /или нещо такова/. За сега сме си в къщи и разминахме болница, че хич не ми се седи там да едни инхалации. В тази връзка си поръчахме инхалатор на омрон. Похвалиха ни го, та да видим. Аз съм сигурна, че ще се оправи бързо и то вкъщи. Като знам системата хич не ми се ходи по болници.
Направихме първата инхалация днес. Малко поразсипахме лекарството, ама ... Ще ги изтърпим.
Кофтито е, че утре съм на изпит и нито съм чела, нито съм спала. В събота също...да се надявяме по-бързо да се оправи малчо, че да поспим и той и ние.
Много са интересни взаимоотношенията брат сестра, но ще пиша като имам малко повече време и сили!

Пънки, дано бързо ви мине, чак се учудвам че не са ви вкарали в болница, защото от тук много бързо правят  пневмонии ако не се лекува бързо и както трябва.Дано се оправи малчо бързо.

Маги и абсолютно права Остави изпитите, в момента детенцето е по- важно. Включвай родата, все пак майка ти и сестра ти са медицински работници, да помагат с каквото могат. Дано му се размине болницата, щом вкъщи ще си по- спокойна

Маги, размина ни се болницата понеже майка ми е лекар и като зяло сме на мнение, че може да си плавим процедурите и в къщи. На практика и така се получава. Викито седи мирно по време на инхалациите и се повлиява добре за сега. Надявам се скоро да има по значително подобрение, че сега е все още рисково. Но й да се влоши в болница ще идем само в краен случай, ако е само един антибиотик да му бият, ще го водя, но не виждам смисъл да седим цял ден в една стая за една инжекция на ден.
Да се похвяля, че все пак си взех изпита. Не съм доволна защото преподавателката даде въпрос, който е разгледала само на лекции, за да пише 6ци на присъствалите, а не е честно спрямо останалите, които са положили същите усилия да научат.
Малко да разкажа и за взаимоотношенията на дребните. Първо има ревност, малко но я има. Определено поотмина след като Алекс седя в къщи 3 седмици и се гледахме. Беше лепната за мен, но сега определено е по-добре. Върна се на ясла без особени проблеми, само да е здрава се надявам.
Викито много свикна с нея и сега му е терсене сам. Сутрин ще му се откъсне врата да гледа дали кака я няма. Определено си намират техни си игри. Оставяла съм ги сами в стаята и никога не е имало проблем. Е хвърлям по едно око, но не им се бъркам. Алекс както дърпа всичко от Вики и вика "мойто", така в определени моменти му носи всичко или пък разменят.Доста често го гушка и ме дразни, че майка ми й се кара, че то тормозила. Тя и отгоре да му скочи, той пак ще е щастлив, че е кака. Но мисля, че не е редно да й се прави забележка освен ако наистина не му прави нещо по-опасно. Естествено Вики вече е усъвършенствал приземяването от супрексите, които кака му прилага от любов. Не е умрял от това, пък и като ревне, тя го пуска. Като казах ревне, та се сетих, че сега е на мода, че Вики плаче за нея. Научи го покрай стоенето в къщи, че като трямва да свърша нещо пък дребния мрънка я пращам при него да си играят и той млъква. И така и аз доволна и те доволни. Открих комунизъма. Като цяло са ми добри децата и не мога да се оплача. Отделно и бабите удрят по едно рамо, като ми дойде много на нагоре.

От много време не съм писала, но гледам, че стари съфорумки се появяват, та защо не и аз.
Първо Вики вчера стана на годинка. Кога отлетя така и не се усетих. Рождения ден мина супер. Направихме си фотосесия, кръстихме го и се почерпихме по повода. Радвам се, че времето беше с нас и успяхме да направим снимките на открито. Нямам търпение да ги видя.
За едната си годинка Вики още не ходи. Крачи, изправя се, придвижва се прав по мебелите, но не е стабилен и не се пуска. Вчера за първи път се качи на спалнята сам. Почва да прескача неща. Страшно е възприемчив. Види ли нещо веднъж и го помни и повтаря. Освен "дай", вече казва "бабу" "топ-топ/топка" "тати". Опитва се да продумва и други неща, но е толкова изразителен, че и без думи разбираш какво иска. Махнахме бибата преди няколко седмици, а от една спят заедно с кака в детската. Все още се спи по цяла нощ и това направо ме довършва, но живея с мисълта, че някой ден ще пораснат и ще се наспя.
Като цяло малките много си играят. Естествено има бутане, дърпана и каране за играчки, но за мен това е в реда на нещата и даже се опитвам да ги оставям да се оправят сами и да не взимам страна.
Все още сме с 4 зъби, но горните 2 са почти пробили, а май и долните почват да прозират, та е нервен тези дни.
Алекс вече е на 3 и от вторника е на градинка. Мисля, че се справя добре. Лелите казват, че спи и си играе, а даже иска и допълнителни порции храна. Малко поревава сутрин, но май просто пробва дали ще й мине номера.
От средата на април я отписах от яслата. Имаше лека кашлица и изведнаж като почна да дига температура. Сменихме 2 антибиотика и не помогнаха, накрая почна и повръщане с разтройство. И резултата е, че след 1 седмица всекидневно кибичене пред лекарския кабинет и рентгенова снимка, която не показа нищо, Алекс е имала пневмония и върху нея и се е лепнал и някакъв вирус. Направо беше станала на трупче мъничката. А за капак ни върнаха от спешното на Пълмед, защото си било добре детето. Слава богу накрая попаднахме на добри лекари и я оправиха. Сега ща не ща давам изопринозин и на двамата, че много им се насъбра, та да укрепим малко имунитета. Същия вирус го налепихме и на Вики и на бабите и на тати. Само мама е пич и я подмина. Вики не стигна до повръщане, но от разтройството и антибиотиците му се получиха гъбички на дупето. И там падна едно притеснение, какво е, от къде е, но се махнаха да чукна на дърво. За рождените дни и двамата бяха здрави. Даже тук е момента да похваля Алекс, че една седмица беше с абокат, нито го чеса, нито го дърпа, даже не се и запуши. Изтърпя си примерно лечението и наистина се оправи бързо.
Сега само си повтарям, да са ми живи и здрави пък другото майната му. Че за капак преди да ни приемат в болница, ударихме колата. За късмет части няма, само оригинални с поръчка от чужбина, но поне Алексче не се стресира от катастрофата.
А бе забавно е в нашата къща. Странното е, че на всички тея простотии килограмите ми си седят! Ама да не се оплаквам!

Леле, много сте изпатили...Да смятаме, че след рождените дни няма да има повече болести
Гледах Алекс на клипче, голям образ е
Новата ли кола пострада? Карай, вие да сте живи и здрави!
Сигурно каката ръси големи бисери, тъкмо сега и е времето. Записвай ги и ние да се посмеем малко, иначе се забравя.

О, Свеки, каката кърти миФки с лафове. Ама пусто не ми остава време и акъл да се сетя да ги запиша.
Вчера, понеже имаме една позната в градината, та отива да я види и я пита как е. Отговора: " И аз съм гладна и тати е гладен!" Лелите и се чудят защо за тати реве, повечето плачели за мама.
Миналата седмица в колата след поредица от въпроси "защо?" ми вика " мамо, ти много знаеш" щях да падна от смях.
На рождения и ден и казваме, че тя е принцеса, Вики принц. Отговора "Вики, не принц, Вики моя Вики"

Пънки, винаги е интересно като разказваш за малките. Минавай по-често, винаги когато имаш време  
Честит рожден ден на Вики, с малко закъснение. Да е жив и здрав, да ви радва, да ви слушка и да ви кара да се гордеете с него! Ако имаш желание сподели снимчици да видим, от тази фотосесия  

Браво, че вече сте здрави, дано всички болести са зад вас и да се радвате на спокойно лято и само положителни емоции  

Честит Рожден Ден на Вики с мъничко закъснение! От кога ви чакам да се завърнете! И тук да си кажа, направо си за медал Пънки. Как се справяш не знам. Аз със 7 г. разлика на моменти откачам, а като си спомня какво чудо бяхме на 2-3 г. направо не ми се мисли  Отново браво! Да са ти живи и здрави дечицата! Наистина здравето си е най-важно... Искам снимки