От много време се каня да пиша и да кача снимки, ама все не се наканвам.
Алекс тя е бърборана. Почва вече да се заиграва с Вики и определено изпитва хубавич чувства към него, а не завист и ревност. Е сигурно и тях ги има, но не вземет превес. Ходи на ясла. Определено нещата са лесни като има комуникация. Надявам се да изкараме леко зимата, без много болести и подобни. Става много сладка и самостоятелна. Понякога чек ме е жал, че не е с мен по често.
Вики расте. Почна уж да си прави някакъв режим. Дано да остане така. Продължава да ме буди вечер по 100 пъти и мисля да почна да го лъжа с вода вместо да го храня. от няколко дни имаме нова мода да си събуваме чорапите и да си лапаме караката. Много е усмихнат и комуникативен. Толкова е различен от Алекс. Много е старнно, че хем си приличат, хем нямат нищо общо. От другия месец мисля да го захраня. Готов е според мен. Брои лъжичите като ядем, става му интересно. Ще го пробвам пък дано му хареса. Мисля да го захраня с картофче първо и постепенно да въвеждам другите. Даже ще ходя тези дни да си купя зеленчуци и да му правя домашни пюрета. Хернийката е намаляла и мисля, че ще се затвори и ще разминем операции и простотии. Надявам се като идем и ставичките да са наред. Има лек шум на сърцето, но тове не ме плаши понеже в нашата рода всички сме така, пък баба да е жива и здрава до 86 години откара откара. Но все пак ще го заведем и на кардиолог.
Ето снимка на мама със съкровищата