Пънки, зло да те забрави мила.. Беше изчезнала и не пишеш, та напълно бях изключила... Много сте порастнали и красивиии    Браво за голямото момиче на мама 

Много сте сладки! Мале, много голям ми се вижда Вики,  цял мъж станал. Ако върви така едър после ще се изравнят.  Наистина са различни, но и двамата са прекрасни . Много се радвам, че няма ревност от страна на Алекс. И при нас досега е така. Но да видиш пък малкият Йоан колко е ревнив. Да знаеш, понякога те удря съдбата, където не очакваш.
Как пък не се засякохме цяло лято, поне 10 пъти идвахме до Тракия. 
Разкажи какви ги говори каката.

Хехе, всички пораснали, мама се стопила...

Пънки, как сте? Не ни навестяваш вече 

Ох наистина не пиша напоследък. То й като гледам темичката няма голяма посещаемост, та може би заради това. Определено не е от липса на време.
Но да се отчетем...
Вики за миналия месец не беше наддал и грам, но за сметка на това вече е 69 см. Не знам дали е гладен, защото няма признаците на гладно дете, освен липсата на наддаване. Предпочетох да не му давам АМ за сега, е просто ще го захраня малко по-бързо. В чочента вече си хапваме зеленчукови пюрета и то с голям мерак. Даже не се маже толкова и доста бързо схава как се хапва с лъжица. Вече е опитал повечето зеленчуци. Остана му грах и фасул, но мисля да ги дам малко по късно. За момента няма нещо, което да не му харесва, но май спанака не му е любим. Хапва си по 200 грама на ядене и след това си досуква. И Алекс беше така, че даже тя хапваше повече пюре. За момента няма зъби и няма изледи да се показват скоро. Единственото, което не ми харсва за Вики е, че не спи. През деня спи има няма 2 часа за цял ден, а вечер се буди минимум 3 пъти да яде. Просто аз на такова безсъние на съм била подлагана и идва много нагоре.
Алекс не спира да говори, всеки ден откриваме нови и нови думи и прави по-дълги изречения с тях. Много лъже Беше болничка миналата седмица, та за първи път в живота си пи антибиотик. Но май в яслата е така. Поне за момента няма нещо по сериозно от кашлица, сополи и температура. Иначе пък в яслата много й харесва и ходи с голямо желание. Даже докато беше болна беше тъжна, че остава в къщи.
Аз съм уморена, но пък се радвам, на голямо семейство. Чудя се дали кърмата ми е малко и дали да дохранвам дребния или да си продължим така. Корема ми още не се е прибрал
Та това е от нас за сега...
Другата седмица сме на ортопед, та стискайте палци ставите на Вики да са ок, понеже напоследък сам си седи седнал!

Радвам се, че писа. Браво на децата и мама. Сигурна съм,  че имаш кърма, при условие че кърмиш 3 пъти на нощ.  Вероятно Дечко е подвижен. Помня, че и каката беше много активна. Искаме снимки и интересни разкази за отношението кака-бебе.

Цитат на: Roxanne_ в 17.10.2015 16:44

Искаме снимки и интересни разкази за отношението кака-бебе.

Миленка, пиши, аз чета, но не винаги се разписвам, за да не ставам банална
И аз мисля, че кърмата ти  му стига, щом яде поне по 3 пъти нощем. А защо се буди - от глад, за игра, за биберон? Сигурно си пробвала с вода. И Дани имаше един такъв период, в който се събуждаше в 2 посред нощ за игра, но като видя, че не му минава номера и бързо се отказа
Много бърза да порасне момчето, хапва пюренца, че и седнал иска вече малкия хитрец Стискам палци за прегледа при ортопеда - дано всичко да е наред и да нямате повече притеснения
Еййй, много се радвам, че на Алекс й харесва на яслата Оттам ли й тръгна многото дърдорене? Виждаш ли промяна в поведението й, откакто е на ясла - нови умения, нови песни, игри, по-скойна/нервна ли е?
Предполагам колко си уморена, имам няколко приятелки с по още едно и с малка разлика между двете - направо се скриха от хоризонта и имат същите оплаквания като теб ... Дано този период приключи по-бързо, че е много гадно да си недоспал толкова дълго време. Коремчето не го ли стягаш с коремни преси? Грейпфрутите сутрин на гладно също помагат за стопяване на коремчето и не само, както и топла вода сутрин на гладно без ядене и пиене след това поне половин час
Целувки от нас и ви чакаме с отчет от ортопеда и снимков материал

Рокси, определено е активен.
Разкази за кака и бебе....то е едно и също общо взето. Явно наистина с по-малка разлика децата си растът заедно. Алекс като се прибере от ясла, няма мама, няма тати....Гики! Отива и почве да ги гушка и целува. Като цяло все гледа да е около него. Завива го, носи му вода, хвърля памперси. Като вечер плавим упраженията на Вики за ставите и Алекс се нарежда и на нея да ги правим. Сега като се захранваме и пюрето й е много интересно и вкусно.
Лошото е, че не се усеща и го натиска обляга се на него. Дава му 5, ама си замахва със сила. Та все й се караме, колкото и да не ни се иска. Всичко го прави с любов, ама ... А Вики, той така й се радва. Постоянно й се сме и колкото и да го тероризира, пак му е забавно и не го зарплаква. Много са смешки как Алекс го гали по главата /не че й даваме, но вижда нас и повтаря/ "О-о, О-о, Гики" И му бърка в очите, той й се хили.
Като си играят има едно постоянно движение на играчки от ръцете на Алекс към Вики и обратно. Странното е, че и Вики почна да отмъква от Алекс
Муунче коремчето не е проблема в мускулите и сланинките, то просто си е меко още и даже се усеща една дупра по-средата като го стегна. Заради секциото чаках да минах 6 месеца и малко по-малко ще почна да спортувам, ако малкия ми остави време де!
Щях да питам, вке какво правихте на пишлетата, на малките. Някой забелвал ли е? Кога, как, с какъв резултат?

Пънки, много сложен и спорен въпрос е това за забелването...Ако си има проблеми по рождение, не играе ли ножът, няма спасение  . Има ли зачервявания? Обикновено на консултации им хвърлят по един поглед и казват дали нещата са наред. С малкия беше достатъчно да проверя един път седмично по време на баня дали се заголва лесно, при големия - ежедневно се мъчех безрезултатно. Уж го "оправиха" в хирургически кабинет два пъти /на 3м. и на 9м./, на 7 години се наложи операция и се свърши сагата.
Хехе, значи е Гиги, трудна е тази пуста буква "В". 

Да ъпдейтнем малко темата....
Първо ще съм благодарна, ако още някой пише за забелването на пишлето. Иначе, Свеки, не му се зачервява. Аз за сега само дърпам кожичката докъдето може и почиствам с водичка, като се къпем.
Другото ново около Вики е, че се захранваме. От две седмици хапва пюренца. За сега май само спанака не му харесва. Другото си го яде. Хапва едни конски дози по 250-300 грама. Другото е, че след ортопедичния преглед още на са се оформили ядрата на ставите и пак ще носим гащи. Поне ще е само вечер, като спим.
А Алекс от два дена е болна. Оказа се гнойна ангина с ужасно висока температура. Та сме си вкъщи тая седмица. Пак се оказахме на антибиотик
Ама като гледам как всички са болни в това време, какво ли се учудвам, че й Алексче не е добре.
Та в тази връзка от два дни Вики спи сам в детската, а Алекс при нас. Обмислям да ги пробвам как се осъвместяват заедно тези дни и ако не си пречат ще ги оставим заедно.
Ако мамите с две деца изкажат мнение по този въпрос също ще съм благодарна. Кога ги сложихте да спят заедно?

Браво на Вики за папането! 
За спането отделно - няма как да разбереш преди да пробваш.
На братовчедката си спят отделно от много малки едва ли не новородени - 3,5 г. им е разликата. Имат бебефон и ако се налага ходят да ги наглеждат. А моя приятелка се опитва да ги свикне за сега без резултат да спят сами - на 3 и 6 години са. На етървата също са с малка разлика, без да те отчайвам чаааак към 6 и 8 г. свикнаха самички. При нас Кари постоянно търси баща си под различни предтекстове - студено ми е, скучно ми е и т.н. Добре, че е само докато заспи. Заспи ли веднъж не се буди. Мисля да преместя Кико чак към 2 -3 години.
Лично на мен ми се струват малки да спят сами, но ако имаш бебефон и мислиш, че уместно пробвай!
После пиши как им се е отразило. Успех! 

Да драснем някой ред и в нашата тема. Алекс вече е добре. Но още си е вкъщи, поне да съм сигурна, че я пускам здрава. Малко множко ми идват двамата тези дни, най вече заради смяната на времето и режима. Но май го преодоляхме този момент.
Каката е вманиечена да яде на Вики храната и от няколко дни готвя неща, които приличат на пюре, че да яде и тя "пюре". Вики вече яде и оризова каша. Силно казано яде, понеже не му харсва. Но я тъпчем някак си. А каквото не натъпчем, Алекс изяжда.
Определено двамата се търсят и си играят.
Ще дописвам друг път, че ме зовът.

Все се каня да драсна няколко реда и все не ми остава време.
Парво за Вики..........Вече е голям. На консултазията беше 7700 и 70 см. Хапва си детето, има апетит. Днес мисля да му дам каша с бисквити и да въведем и глутена. От зеленчуците ни е останал само зеления фасул. Хапваме и млечни каши. Малкия почна да сяда и то доста добре се справя. Аз гледам да не го оставям много, но той си иска и се набира. Надявам се да нямаме проблем със ставите заради сядането.  За момента се кърмим и все още ядем 3 пъти през нощта. Даже някой дни име мерак и за повече, но на мен вече ми се струва прекалено. Заместено ядене може да се каже, че има, но като си изяде дозата /300 гр пюре/ си досуква. Така е и с кашите. Чудя се да почна да му давам нещо за вечеря, не само мляко, от типа на зеленчукова каша или пюре. Днес бяхма на ваксинация, понеже  отложихме ваксината защото имахме висока температура. Няколко дни вдигаме до 39 и спада. Беше трудно да ми набутаме лекарства, но май и на него му хванах цаката. Иначе е много игриво, занимателно и усмехнато дете. Само дето не спи. От понеделник с него сме студенти. Ходим на лекции и да видим до къде ще го докараме. Лошото е, че не мога да присъствам на всички лекции, понеже ме търси и реве като заклан, ако не ме види. Та спастряме по час и половина на ден. В тази връзка, доста ме тревожи тази привързаност към мен. Иска ми се да е малко по-самостоятелен.
В събота сме сватбари. За Вики има ризка с папионка, а Алекс ще е с рокля на цветя. Искаха да я обличат като шаферка, но аз не съм навита да носи рокли на непознати хора. Не че съм против дрехите втора ръка, но според мен като ще е шаферче, редно е роклята да си е нейна. И така ни отпадна шаферството. Пък и май от сватбата ще видим само път и нарви, че е в Хасково, ама пък и ще е разнообразие.
Ще кача снимки, ако имаме...
Алекс става все по-бъбрива. Сега е на вълна песнички в youtube. Та от компютъре все се чува някоя песен. За момента сме здрави. Надявам се да се задържим така по-дълго! Вчера ни искара акъла. Тати е шляпна по дупето, че започна да го рита. Тя като равна и в един момент посиня и се свлече на земята. Никаква реакция... Няма такъв ужас за една майка, повярвайте ми. Днес като говорих с педиатърката, каза че понякога малките деца получавали такива пристъпи от някакъв стрес. Та се надявам да е това, че не ми се мисли какви други алтернативи има.
Хайде аз пак бягам, че ме зовът...

При вас не е скучно!
Представям си какво ти е било с тази случка. И аз бих се притеснила и предположила хиляди варианти....
Не знам ще те успокои ли,  но и при нас е така с привързаността. Аз не го оставям сам и не знам как би реагирал,  но денонощно е до мен,  по възможност гушнат. С баткото никога не е било така и никога не ме е търсил толкова.
Надявам се като се нагушкаме сега,  по-късно нещата малко да се променят.
Със спането същата история- не спи,  особено сам,  нито пък в количката.

Гледам, че минал месец от последния ми пост, та да ъпдейтна малко информация.
Вики вече е на 7. За моя радост ставите ни вече са 6 с 70годишна гаранция! Тежи 8700 и е 71 см. Определено много ми тежи и гледам да не го нося, хем да не свиква. Седи много устойчиво. Като нещо му е далече се подпира с една ръка и се протяга да го стигне. Няма желание да пълзи и това е. Прякора му е “тежък камък“. Където го оставиш там го намираш. Може да се върти но не желае, освен ако е по корем да се врътне по гръб. Слагаме го на бънжи гащи и много му харесва. Придобива добра опора на крачетата, но не се сеща да се дръпне и да се изправи.
Хапва си всичко и то с охота. Вече имаме 4 заместени хранения. Закусва попара(и кус кус пробва и му хареса), обядва зеленчуково пюре, през ден с месо. За следобедна закуска каша и вечеря половин бурканче от обедното пюре. Вече не му се суче много. Всичко му е интересно и цицата не му задържа интереса. Въпреки това се буди поне веднъж, най-често 2 пъти да суче вечер. И през деня се опитвам да му пробутам, но цоква малко и спира.
Алекс говори все повече и повече. Не е правила припадаци от последния път, но и ние си променихме малко подхода към нея. Определено яслата е променя. Става по нервна, забелязвам в нея насадени страхове от кучета, паяци, крокодили и т.н. Редовно е ударена, къде надрана, къде посинена. Но положителното е, че махнахме следобедния памперс. Мога и вечерния да махна, ама не ми се пере толкова. Тя го напикава сутрин като стане, понеже знае, че не се мокри, но за сега ми е по лесно така.
Почна да пее песнички. Това не е от яслата, ами с тате докато мама кърми Ики слушат в youtube и тя ги помни.
Отношениета им с Ики са много забавни. Определено се вбебенясва покрай него, но винаги е внимателна. Няма агресия, почна да разбира като спи и пази тихо. Играят си заедно. Може да е безотговорно, но понякога ги оставям сами за малко, гласувам и доверие, че няма да направи нещо лошо и тя винаги го оправдава. Даже като си е в къщи Ики търси нея да си играят и ме оставя на мира. Има лека ревност, но ние не й даваме поводи и рядко се усеща.
За Коледа ще получи рибки. Аквариума вече е купен и има 2 сомчета. Голяма радост е значи. И Ики се радва, ама той повече на лампичките и на водораслите.