Това май е изключително труден въпрос...
Съществува варианта - по име..

ехаа супер още разходки

По въпроса със свекървата и аз се мъча с това. на мен ме е много срам и майко не казвам, а и тя сама изяви че не иска, тъпо ми е по име да и викам, лельо още по-зле  и сега чакам да се обърне към мен да кажа нещо . ако не те е срам питай си я направо ще си решиш проблема много бързо и няма да се притесняваш. Че аз май ще го карам на " ей ", а и имам една колежка женена от  5 години и още кара на "ей"

Добре дошла, Р 
Много се радвам, че сте си изкарали добре и че продължава почивката за вас 

Ние обръщенията още преди сватбата ги решихме - на всички по име! Моята свекърва и без това не харесвала никакви обръщения - и децата й й казват по име, и внучката й й казва по име, така, че за мен беше много лесно - направо по име. Мъжът ми и той се обръща към моите родители по име 

И да си изкарате много хубаво в Турция!

Ахахха, мариолка, колежката ти много ме разсмя с това "ей" 
Аз, май ще карам без обръщение за сега, направо ще й говоря, а ако не е наблизо отивам до нея и почвам да й говоря.
Не искам да я питам как да й казвам, за да не стане като с кумата ми, тя питала свекърва си и тя й казала "Ами, по принцип трябва да ми викаш майко!"
Благодаря ти, Машка!

Добре дошла, Р

Радвам се, че си си изкарала супер

А за обръщенията - ами аз си имам майка, така че няма да и казвам майко. Най-често казвам "ей" или по име. Но понякога мъжа ми като почне "Маме това", "Маме онова" и казвам Мамето. Лошото е че аз го казвам иронично, а пък тя май се кефи

Виж, на мен към свекъра ми е по-трудно, защото  много ми е смешно името му, така че там ще си остане "ей" със сигурност,

Хм, това с обръщенията и при мен е проблем. Никак не им викам, но когато говоря за тях пред самите тях ги споменавам по име. Иначе ми е тъпо да се обръщам по име и говоря достатъчно изразително, за да стане ясно, че на тях говоря

Момичета, поне се успокоих, че не само аз съм в подобна ситуация.
Панди, моето виждане за нещата е същото- аз си имам прекрасна майка и не желая на никого другиго да давам подобна титла. Все едно да казвам на някой друг пате, малко ми е все едно изневерявам.
Сега се сетих за една от последните тъпи ситуации с участието на свекървата. Когато заминавахме за Испания, тя ни закара до летището /нашите не бяха в Б-я/ и понеже тя беше болна, а цяла седмица слушам как у тях всички са много зле и колко са болни, когато тя тръгна да ме прегръща за довиждане и да ме целува, аз се дръпнах /по принцип ми е некомфортно от подобна близост с хора, които не са ми много много близки, просто обичам личното си пространство и не искам всеки в него/, като й обясних че не искам да си прекарам медения месец болна. Отговора беше "Оф, вие с .../кумата ми/ станахте големи хипохондрички!". Мислех си да й отговоря, понеже тя е нон-стоп болна, ама ми беше толкова хубаво, че най-накрая с любимия ми отиваме на нашия меден месец, че просто се обърнах и отидохме да си чекираме багажа.

рататуйче и аз нз как ще се обръщам защото до преди да се сгодим лельо съм и викала ама немога по име да се изкревя, а бащатата на моя се казва като хахах и малко тъпо ще се обръщат и двамата а пък и те са по възрастни и струвами се тъпо д аим викам по име ииии примерно кат трябва да им акже нещо направо се обръщам според зависи от ситуациата и нз след сватбата пък как ще е .... а майка ми и баща ми каза на моя след като ми предложи по име (тва е идея на майка ми защото явно не иска да се чувства баба, а баща ми е лице и вика както искаш (вътрешно ми се струва че си иска дядо да му казва ама не си го признава)))
Та така навсякъде ги има тези ситуации ще измислиш нещо

Ах, ах.. май вечният проблем... Ами, ние с милото имахме този спор още, докато бяхме гаджета, защото той не казваше на нашите "лельо, чичо", а по име и това ме изкарваше от равновесие, а пък аз на техните си казвах и много се чудех защо прави така, докато веднъж не казах на баща му "чичо" и той се развика и каза че не е някакъв старец (а той е) и иска по име... Тогава РАЗБРАХ защо моят се държи така..
А пък да си кажа честно до преди сватбата винаги съм твърдяла, че имам само една майка и един баща и никога няма да кажа тези обръщения на друг. Обаче аз невероятно много уважавам майка му. Тя е един невероятен човек и прилича по характер и на моята майка, така че още докато ходехме по пробите на сватбената рокля ми беше приятно да казвам, че си имам две майки. Видимо на нея й ставаше много приятно. След сватбата баща му отсече да му казвам "дядо", а майка му абсолютно нищо не каза жената. От самосебе си започнах да й казвам "маме", а на баща му нищо. А пък моят по никакъв начин не се обръща към нашите, като ми е супер тъпо, а живеем с тях, не е като да са на 300 км от нас... Баща му непрекъснато му повтаря да не им вика с обръщения и т.н., защото е изтъкан от комплекси и ги прехвърля на милото.. Много тежка тема.. Ето на, оплаках ви се.. Извинявай, Рататуйче, че ти разводних темичката 

Мила, как ще си ми разводнила темата, нали е за това- да си споделяме.
А що се отнася до говоренето на имена и аз го правя с много от приятелите на моите родители, които чувствам близки, но нея като че ли не мога да я допусна до себе си и не мисля, че изобщо някога ще я допусна и ще я почувствам толкова близка.
За сега мисля да карам на лельо, а ако тя нещо изрази недоволство ще й кажа, че може да минем на малко име, но не и на нещо повече, както каза Панди- аз майка си имам и за мен никой друг не е достоен да носи тази титла /по отношение на мен/.
А иначе и моето пате си казва лельо и чичо на наще и те са си ок с това като гледам.

Е, моят мъж и баща ми си казваха дълги години "колега". То верно баща ми му беше преподавател в университета, но версията за пред хората беше, че и двамата имат змии за жени.
Аз казвах на свекърва си майко по настояване на моята майка. Не съжалявам, защото и на мъжа ми и на свекърва ми им беше много драго. Свекърва ми пък се обръщаше към мен със "синче", което в онзи край е признак на обич. 
Хубаво е, ако се прави годеж, тогава някой от родителите да повдигне въпроса какви ще бъдат обръщенията след сватбата. Аз съм казвала и в съответната тема - добър вариант е да се нарича чуждата майка пр. майка Петя. Просто пред името се слага нещо, което звучи мило. Лично аз бих се радвала. Не ми е приятно снаха ми да ми казва по име, но кой ме пита....От друга страна, най- близката ми приятелка открито заявила пред снаха си и родителите и, че никога няма да и е като майка и че си има собствена дъщеря. Момичето се разплакало, а родителите и гледали като втрещени, защото са от малко населено място, където такива изявления се приемат като обида. Разни хора, разни идеали . Направо е късмет, ако двете страни имат еднакви виждания. Иначе едните трябва да отстъпят. От мен съвет: както и да се обръщате, винаги ще се стягате, независимо дали е на вашето, или на нейното. След  раждането на децата ви, гарантирам, нещата ще се променят. Всяка една от нас минава по този път...първо презимето, после обръщението, после името на децата. Просто едно след друго губиш частици от собственото си АЗ. Но си струва да "направиш сърце" на някого, защото животът е толкова тежък в някои моменти, че доставянето на радост, радва самия теб.

ще кажа само ЕВАЛА




страхотен пост, без думи съм

Свекърва, много добре казано, ти в един пост обобщи всичко важно казано до тук!
Ако имах свекърва като теб, може би бих си пречупила езика да кажа "майко", но случаят не е такъв.
А аз точно, защото имам чувството че нещата ще се променят адски много когато някой ден имаме деца и ми се ще от сега да избегна тъпите ситуации.
А, сега като спомена за имената и се сетих на сватбата как, вече на края на вечерта бяхме седнали с няколко приятели на масите в градината на ресторанта, а свекървата си чакаше таксито и беше до нас, тогава едно от момчета се обърна с обръщението "г-жо Накова", а другата кандидат-снаха си умря после, как освен мен и тя се била обърнала. А след развода тя вече не носи тази фамилия.
Благодаря ти СВЕКЪРВА! Ти си просто свекървата на свекървите! Дано да успея да намеря златната среда в отношенията с моята, така че никоя от двете страни да не й призлява когато се обръщаме една към друга. ожелавам същото и на останалите млади булки, които са в същата ситуация.

Свекърва, напълни ми душата!   

Срам, не срам и аз се включвам във вашия клуб 
За сега съм на фазата със "ей', хаха, т.е. без обръщение, просто почвам да говоря. Знам, че не е правилно, но много ми е сложно... Родителите на моя човек са страхотни, особено майка му! Много модерна жена, със съвременни разбирания, все едно сядам на маса с приятелка на моя възраст, а не с родител. Искам да кажа, че се харесваме, както аз нея, така и тя мен. Никога няма да ѝ кажа "мамо/майко". Имам една майка, която се е грижила и е давала (и все още дава) всичко за мен и мисля, че дори да се насиля да кажа на друга жена така, ще е неуважително спрямо моята майка. Преди младото семейство след брака са се местили да вижеят при родителите на младоженеца, т.е. все едно те са взимали под покрива си още едно дете. Тогава обръщението е било адекватно, но сега... смятам че е отживелица.
Иначе момента с обръщенията вече го обсъдихме. Беше ми казано " Аааа, никакви такива мамо, бабо, свеки и подобни. По име!" 
Сега момента е да се очупя и да го направя, защото аз съм свикнала на хората по-големи от мен да ми е неудобно да им викам по малко име все едно сме набори Скоро ще стане, като всяко нещо първите няколко пъти странно, а после съвсем естествено