Мила ratatui, очаквах с нетърпение да дойде времето да направя и твоята темичка, не само за да върна жеста, а защото наистина нямам търпение да ни разказваш за твоята подготовка, за твоите вълнения, за твоите терзания!

Чакаме разкошната слънчогледова сватба с трепет!

Честита темичка, Рататуй! Пожелавам ти да я напълниш с много положителни емоции около подготовката за сватбата. Ще следим с интерес как вървят нещата

Честита темичка и от мен 
Започвай да разказваш - знаем, че си поръчала рокля, че младоженеца е облечен 
Какво още сте направили, какво още ви остава?

И една натурална слънчогледова торта 

Да ви върви по мед и слънчогледово масло подготовката!

Страшно ви благодаря за милите думи, разчуствахте ме 
scilla, на теб специални благодарности за темата ми!
Не мога да повярвам, че вече имам тема, което значи че остава толкова малко време до сватбата. Преди няколко месеца само си мечтаех за момента, в който и аз ще имам тема и четях с огромен интерес темите на момичетата, а сега...
Довечера ще пробвам да започна разказа ми, че сега трябва да излизам.
До скоро, милички! 

Ее scilla, играеш нечестно - два дена по-рано  но важното е, че мишлето си има тема 

Мила, успех с подготовката Чакаме подробности

Честита темичка, Рататуй!
Бързо да я напълниш с хубави емоции, а ние ще ги споделим с теб 

Честита тема, Рататуй! Всички очакваме да разказваш и показваш прекрасните детайли от предстоящия Голям ден!

Цитат на: pandapanda в 23.07.2013 12:48

Ее scilla, играеш нечестно - два дена по-рано  но важното е, че мишлето си има тема 

Мила, успех с подготовката Чакаме подробности

Хаха, ти не ме ли хвана от вчера с темата на Мрявчето... откакто Mucka<3 успя да ме изпревари с темата на milenuity, вече не си поплювам  Нямаше как да не направя темичката на ratatui, все пак тя направи моята навремето

Стахотно. Ето, че дойде времето за темичка на другата ни слънчева булка . Честита темичка!!! Нямам търпение да чуя твоята история

честита темичка! чакаме разказ, нямам търпение!

Момичета, всички булки през август са ни толкова любими, че ще се изтрепем кой да пусне темата 
ratatui, ти си една от най-любимите ми форумски булки и от теб черпех толкова много енергия и помощ в подготовката на моята сватба, че нямах търпение да ти направя темичка, но scilla ме изпревари 
Пожелавам ти един невероятен последен предсватбен месец и нямам търпение да ни направиш съпричастни с вашата история и организацията на най-специалния ден.
И от сърце един слънчогледов букет за нашата слънчогледова булка 

Йееее и твоето време дойде 
Пожелавам ти спокоен месец и подготовката да върви леко и накрая всичко да се получи така, както си го представяш. 

Ето ме, тук съм! 
Здравейте на всички!
Започвам да разказвам за това как стигнахме до тук, а после ще ви кажа и за сватбата до къде съм с подготовката.

1. Запознанството
С мойто пате сме от един квартал. Бях на 8, когато тате дойде в София, на следващата година дойде и мама, а мен ме домъкнаха на 3та година. На 10год. и не познавах никой, не излизах, защото не знаех къде живея  В моя блок живееха двама братя единият на мойте години, с него в началото не знам защо се мразехме, после той ми стана най-добрият приятел. Той от своя страна беше в една компания с моето момче.
Бяхме се запознали случайно една вечер през пролетта на 2004, когато те отиваха да ритат, но само толкова и повече не го видях. И повече не го видях до зимата, не помня вече как започнахме да излизаме в една компания, но той първоначално не излизаше с нас. Аз само питах брат му /близнаци са/, "къде е брат? Защо не излиза с нас?", а той ми не го знам.
И така ноември-декември, почна да излиза малко по малко с нас, само да кажа че те бяха компания само от момчета и не се интересуваха от момичета много много. Мойто пате го играеше недостъпен и чак с ирония гледаше на възможността да му стана приятелка. Което пък мен ме амбицира още повече, нали съм лъв- гоня плячката до край! Започнахме да обсъждаме Нова година да я празнуваме заедно с групата и се събрахме в апартамента на едноот момчетата, техните ги нямаше. Аз и една приятелка си предложихме услугите да помогнем за вечерята, но мойто пате ми каза "Ние ще готвим, там жени нямат място!".
Така дойде и 31.12.2004, беше страшен купон. Много яко си изкарахме. Там с патето си говорихме почти цяла нощ. Следващите дни от зимната ваканция бяхми на разделни и така на 7. януари той най-накрая се реши да ме целуне!
Забравих да кажа, че тогава той беше на 17, а аз на 16.
Стана дълго и отгчително, ама това е нашата история 
Сега изчезвам пак, че отивам на очен лекар да си взема лещи, за да виждам на сватбата 

Хихи, вие сте си детска любов  сладури