честито госпожа честито на младото семейство  Бъдете винаги влюбени и щастливи заедно 
чакаме те да разказваш как е минал един от най - важните дни в живота ви 

Видях ти снимките във ФБ - прекрасна си

Момичета, тук съм и съм по-щастлива от всякога!
Не искам да звучи нескромно, но имахме най-перфектната, най-страхотната, забавна и т.н., и т.н най-най сватба на света!
Всичко беше вълшебно, надмина и най-смелете ми мечти, нищо не се обърка, имаше 1-2 напрегнати момента, но сега са ми толкова смешни и забавни, точно от моментите, които ще помним до края на живота ни и ще се смеем и на старини как мама, толкова не ме даваше, че ми забрави личната карта в къщи и летя да я вземе, а жената в общината като разбра, че чакаме да ми я донесат ми каза "Ама, вие идвахте толкова пъти, ние знаем колко искате да се ожените, не биваше да пращате някой да я донесе" и така и не ми я поискаха.
Скоро ще седна да разкажа с подробности за този вълшебен ден!
Момичета, искам да ви кажа на тези, които сами си организирате сватбите- всичко може да бъде перфектно, че дори и повече! Аз съм много щастлива и всички ме поздравиха, че успяхме аз и патето да организираме и да направим всичко толкова перфектно и толкова красиво и невероятно за нас и нашите гости!
Очаквайте подробен разказ съвсем скоро!

Много се радвам за теб  Чакам с нетърпение и по-подробно разказче

браво. чакаме историйка и снимки аз нямам фейсбук да те видя

Съпругът, ме смени с домашните задължения и почвам разказа.
Както някой от вас знаят, аз бях почти готова седмицата преди сватбата, така че ми беше доста спокойно от сряда натам- маникюри, педикюри и други такива.
В петък пренесохме всичко, което трупах като хамстер от вкъщи от 8 месец, до Банкя при мама и тате. Събота беше денят на почистването и последните довършителни дейности у нас и в ресторанта. Вечерта ми отпадна 1 гост, а други двама се наложи да ги местя, ама все тая. След като патето си замина, като ми стана тъжно, у нас имаше 100 човека, страшна лудница, нямаше място където да останеш сам и вече бях на предела на силите си и ужасно нервна. Баща ми каза, да се усамотя и да си приготвя пликовете за църквата, ритуалната и ресторанта. Отидохме и закарахме алкохола в ресторанта, където още ме изнервиха, че си правили размествания на гостите както те искат, но оправихме нещата.

Дойде дългоочакваният ден!
Успях да се нася, не много спокойно, но ми беше достатъчно.
Станах, изкъпах се и взех да доразчиствам у нас. Украсих вратата и двора на къщата, сложих си бележката на вратата. Мама толкова се беше шашнала, че се поскарахме малко, но както винаги тате ни укроти. После се разбрахме, извинихме се една на друга и тя за пореден път ме удиви, защото винаги е ужасно спокойна и приема леко нещата, гушна ме и ми каза "Извинявай за одеве, ама никак не ми е лесно да те дам. Да отидеш в друго семейство и вече няма да си наша", от там малко рев, и сега като се сетих и пак  .
Вече беше към 10и30 и беше време Слав да дойде, но го нямаше /първо уговорката беше за 11, ама вечерта преди сватбата се разбрахме за 10и30/, към 11 без 10 дойде и се почна- първо мама, а аз реших още един студен душ да си взема. Мама стана страхотна, тя о принцип си е най-хубавата мама, ама сега вече беше...
Направи и мен, стана много по-хубаво от пробата /пробата, на мен лично ми беше доста полезна, защото като ме направи и се видях знаех какво искам да променя/, в деня му казах и стана страхотно, грима, косата бяха перфектни и не трепнаха цял ден и нощ, даже и от малкото дъжд, който ме наваля.
Дойдоха и първите ми гости- те минаха и през ресторанта да ми донесат букета, бутониерите и поставката за халки. Дойде ред и на обличането на роклята- мама и двете ми приятелки трябваше да ме облекат. Точно скочих в роклята и се чуха тъпани, майка извика "Идват! Георги идва!" и взе да тича из къщата да види идва ли някой, аз погледнах часовника и като видях, че е 13и30-40 казах че има още време, ама кой ли слуша. А то се оказа че чичо ми си пускат някакви песни и от там се чува тъпана. 
Облякоха ме след още 20тина минути и Слав дойде да ми сложи булото, ама то не ще да влиза. Сложи го, мръднах и взе да пада, сложи го пак и този път вече не мръдна.
Седнах и зачаках моя принц

Бях строила момичетата за обувките и когато чух клаксоните, сърцето ми заби със скоростта на светлината. Чух гласа на кумата и как слиза по стълбите. В момента, в който погледите ни се срещнаха и не издържах и се разплаках. Гушнахме се и тя взе да ме успокоява, даже виц ми разказа. Сълзите спряха, тя ме забули и седнах да чакам, да видя очите на любимото същество. Чувам, пак стъпки о стълбите и си викам трябва да е той, ама не- майка му. При нас вече имаше хора, не бяхме само ние с кумата, като в началото.
Няколко минути по-късно вече чух смеха на кума и най-хубавият звук- НЕГОВИЯ глас! Най-накрая, слезе по стълбите...и ... го видях, очите му, усмивката му- беше неотразим, прекрасен!
Аз станах, а той ме гледаше и сякаш загуби и звук и картина, а аз вече изгарям от нетърпение да го целуна и му казах "айде, де вдигни ми булото". Дигна го и ме целуна. Тогава се почувствах толкова спокойна.
Излезнаха и почнаха хорото в двора. Аз започнах да закичвам бутониери, ама всички се бяха разбягали и докато ги намеря...
Излезнах и аз на хорото, малко снимки у нас и поведох едно хоро по стълбите, за да тръгваме към ритуалната.

страхотно ( пс. чакам още) но много се радвам че е минало перфекто всичко, а ти си била прекрасна булка, роклята ти е уникална 

Честито и от мен Рататуйче! Желая ви много щастие, любов и дълъг съвместен живот! Надявам се, че ще качиш да видим някоя снимчица!

Казахме си "ДА!"
След 5 минути бяхме на паркинга на ритуалната. Изчакахме хората да се съберат и изведнъж /не помня кой ми каза и как разбрах/, но разбрах че мама ми е забравила личната карта в къщи и разбира се шок и ужас  , а защо стана така?!? Събота, аз разнасях торбичката с халките и се чудех кой да ми носи л.к., извадих я от чантата на братовчедка ми /шаферката, която вършеше черната работа на сватбата/ и я сложих при халките, с мисълта "няма как да забравим халките, а като ми е там л.к. и нея", е да ама не! Мама, взела халките, но не с торбичката, а само 2те кутийки и решила, че онова на дъното са сертификатите и оставила л.к.
В общината всички вече се бяха подредили и чакаха да започнем. Ние с кумовете бяхме пред залата под строй и чакаме. Дойдоха жената от общината и служителката, която извършва ритуала и ни питат готови ли сте да започваме, а аз "Не!", те попитаха какво става и аз им обяснявам как са ми забравили л.к. и чакам да ми я донесат. Жената от общината, при която ходих 100 пъти, за последно на 22.08 само да попитам дали акта за граж. брак е готов и всичко е наред, ми казва "Ама, защо сте пратили някой да Ви донесе картата, Вие специално толкова пъти идвахте, ние Ви познаваме и знаем, че искате да се ожените." А жената за ритуала ни пита чакаме ли някой, а кума "Чакаме! Без тъщата не може да почнем!". Дойде мама, и от бързане изобщо не ми и видяха л.к.
Започнахме, жената произнесе страхотна реч, не беше от най-комерсиалните или поне на мен речта много ми хареса. Дойде момента на подписването на акта и за мой ужас първи викнаха патето за автограф, а после мен. Но аз не бях забравила за настъпването и щом се върнах на място веднага посегнах, обаче и той тръгна да посяга и като почна една игра на настъпванка, 2-3 мин. не можем да се настъпим  , накрая се предаде и го настъпех, но чакаме видеото, за да сме сигурни. Като се подписа патето, някой изрева от зад "Айде, изгоря!!!"
Жената, която ни ожени тръгна да ни връчва акта и аз като го видях и се засилих да го взимам, а тя ми прави знак да изчакам, всички много се смяха на церемонията.

Всичко ззвучи невероятно Продължавай да разказваш, нямам търпение за остатъка

Честито и от мен!Много хубаво е бил , четейки разказа си!Бъдете много щастливи!

и аз пуснах няколко съзли за думите на твойта мама и моята така викаше ....

Ох, редставям си те Много сладко разказваш всичко и чакам още! А колко си била хубава само