eee scilla  всички ни изпревари, но мисля че за 7ми спетември ще можем да се избием от темички

Мило мишленце рататуйче ето дойде време и за твоята темичка! Ти си ми една от любимите булки тук и много ще се радвам да ни споделиш последният месец от твоетео важно събитие!

Честита темичка, ratatui !!!
Да е пълна с много емоции, усмивки и  !!!

Рататуй,честита сватбена тема!
Пожелавам ти да я изпълниш с безброй много разкази ,изпълнени с любов и хубави моменти около подготовката,а и след това

Благодаря на всички ви!
Тези месеци всички вие ми давахте много кураж и сили, тук намерих много разбиране и подкрепа, за което ви благодаря безкрайно!
Имам малко време да ви кажа, че да ние сме ученическата си любов. Даже в университета записахме заедно едни и същи специалности. Вече завършихме едната, остават 2 държавни да завършим и втората.
За сватба мислим и говорим отдавна. Тъй като аз съм много импулсивна и искам всичко да става сега и веднага малко му пилих няколко месеца, той ме поизмъчи, но пък предложението беше един от най-вълнуващите, да не кажа най-вълнуващия в моя живот до сега.
2. Предложението
Случи се на 27.11.2012. Той искал да е на 31.13, ама яз нали съм напориста.... Както казва майка ми от време на време "Ей,  голям зор да го вземеш тоя Георги!"  Еми, да голям е! Обичам го и нямам търпение да му стана съпруга!
Та предложението, което аз все си мислех, че ще усетя момента и му повтарях, че няма как да ме изненада, защото го очаквам с нетърпение, е беше си огромна изненада за мен!
Аз имах ваучер за подстригване и къдрене и понеже нямаше къде да ходим той ми казваше "е, какво ще се накъдриш и ще си стоим в къщи ли?" и аз "ми да". След фризьора той ме чакаше да отидем да си вземем билетите от театъра. Точно до ТБА е един от любимите ми ресторанти Фенси. Взехме билетите и тръгнахме на разходка, а на входа той ме дърпа за ръката и ми вика хайде да хапнем тук на обяд. Влезнахме ядохме и вече почти ще си ходим почти, а той прекъсва разговора ни с изречението "Остана да ти задам най-важния въпрос..." и ми отваря кутийката с пръстен. От там почти нищо не помня, освен че се разтреперих и му казах "Сега ще се разплача", а той ми каза "Ами, плачи де!".
След това ходех като надрусана по улиците- ухилена до ушите и цъфтяща от щастие!

роси,честито за темичката,прочетох запознанството и предложението на един дъх

честита темичка и мен

Аууу че нечестно Бях се приготвила за сряда в 12 вечерта...Честита тема ratatui пожелавам ти най-страхотния месец на вълнения с идеален завршек - сватбата

Ооо колко хубаво предложение! Много забавно ги раказваш, нямам търпение да видя какви красоти си сътворила, слънчогледите са ми любимите цветя от дете

Ти си една от булките, които запомних още в самото начало тук и нямам търпение да следя и твоите последни трепети преди щастливия ти ден! С твоята огнена натура, се обзалагам, че историята не е за изпускане

Благодаря и здравейте petq1989, pavletutka, eleni4ka и malkabulka!
Сега ще ви разкажа как казахме на моите родители, което от днешна гледна точка е забавно, но от тогавашна гледна точка  .
3. Съобщаването та родителите
Тъй като искахме да съобщим на всички лично изчакахме до събота, когато отидохме при моите родители в Банкя, бяхме взели от любимото уиски на тате и някакви бонбони за мама. Отидохме още сутринта и решихме на обяд да им кажем. Седнахме да обядваме, но думите не излизат... С патето само се държим за ръце под масата, ама нищо не можахме да кажем и 3 часовия обяд приключи.
Решихме, че след това докато гледаме нещо в хола, но майка си легна и го оставихме за вечеря. На вечеря накарах нашите да запалим камината в барбекюто и да вечеряме там. Този път реших да си дам кураж с домашното червено вино, ама не ми се получи, изобщо не ме хващаше и не ме успокои. След дългата вечеря, през която 1000 пъти и двамата тръгваме да казваме нещо, но сякаш думите ти остават в гърлото и не желаят да излязат от устата, майка ми към 23 каза "аз си лягам", тате скочи да дигаме масата и тогава думите ми сами излязоха "Чакайте имаме да ви кажем нещо", те наостриха уши като добермани и добре че патето продължи, защото аз не можех. Каза им, че тази седмица ме е попитал дали искам да се омъжа за него и съм приела, и ги попита дали са съгласни.
След това донесе бонбоните и уискито, седнахме и за първи видях майка ми да остане безмълвна! Баща ми на 7мото небе.
Сега като се сетя пак ми се свива всичко, а вече всички знаят 

Хаха, момента с родителите винаги ми се струва "най-страшен" 
Някак да им кажеш в очите "мамо, тате, вашето момиченце вече е жена и ще се омъжва" 
Все няма подходящи думи! А какво им е на мъжете, като искат момичето за булка 
Направо като се сетя и ми се свива стомаха 

Роси, спомням си, че преди време се чудеше за слънчогледите дали да са те за декорация или нещо по-нежно /дано не бъркам  /. Днес попаднах на една малко винтидж декорация със слънчогледи и рози, много нежно изглежда. Слънчогледите са само акцент. Ето една снимчица и линк към целия албум



https://www.facebook.com/media/set/?set=a.541293162574751.1073741851.141607605876644&type=3

Така си, мила Машка! Да кажеш на хората, които са те родили и отгледали, че е време да отлетиш и да създадеш свое семейство е като, че ли най-трудния и един от най-емоционалните моменти в живота.
А за декорацията, как добре помниш, точно така беше. И аз искам слънчогледите да са като акцент тук там, а не да са навсякъде където се обърнеш. в петък имам среща с едно момиче, което прави декорации и ще обсъдим визията по-подробно. Дано да се получи!
А аз си поръчах от салфетките, които беше показала, жълти разбира се и са много хубави! Благодаря ти!

Тази декорация и аз я гледах днес във ФБ. Тази агенциия има страхотни украси, следя ги от известно време.

Предложението е било много сладко! 
Съобщаването на родителите е било много интересно.
Аз като нямах проблем с казването на майка ми, на следващия ден ѝ се обадих по тел. и съобщих новината.

Ах, девойки, отварям днес форума, че ме нямаше известно време и гледам сватбата на Рататуй и се учудих и почвам да мисля коя дата сме днес и че съм закъсняла.. А то каква била работата
Любима булка си ни е.. това е!
Миличка, честита темичка и от мен! Пожелавам ти последните приготовления да са изпълнени с много много любов, спокойствие и незабравима емоция!
Прочетох всичко на един дъх и нямам търпение да ставам още част от твоята емоция, като ни разказваш
А за съобщаването на родителите... ами, след като мина еуфорията звъннах на нашите по телефона (нямах търпение да им кажа) и ги питах дали им се ходи на сватба и мама оттам "Ама да не би да ти е предложил? Ама с пръстен ли? Ама наистина ли?" и се почна един радостен смях, обяснения в любов и т.н. Нормални родителски емоции. А пък на следващия ден ме иска вкъщи и там беше пълен екшън.. само като се сетя и прихвам отново
Пожелавам ти и много слънчогледови емоции

Много яки разказчета, нямам търпение за повече подробности около организацията! Споделям и аз опита ти с детската любов и съм много съпричастна. Още повече моето момче ми предложи 2 дни преди твоето, така че с голям интерес чета историите ти!

Да, родителските емоции са нещо необяснимо . Аз си спомням, че когато казах на майка ми, тя се разплака, а баща ми каза че и принц да му доведа, пак няма да го хареса . Ама аз си имах коз, знаех, че те подписали и чак след това съобщили на двата чифта родители, та просто нямаше къде да мърдат.
Елате да видите обаче вълнение, когато синът ми ми каза.....На първи януари, малко след зарята и речта на Президента ми звънна на мобилния: "Имам добра новина - предложих на М.!" То си беше нещо съвсем очаквано, защото от 7 години живееха заедно, но толкова се стреснах, че изобщо не попитах, дали тя е казала "да", нито пък се сетих да им честитя. Казах само "добре" и бутнах телефона в ръцете на мъжа ми, който пък започна да му честити Нова Година с дълги изречение и пожелания. Доста е стряскащо, когато децата се заженят .