28.08.2013 18:18
Да ви кажа имаше още много, много прекрасни и спиращи дъха моменти, през цялото тържество, но просто всичко ми е като на сън, единственото което помня са чувствата, които изпитвах, как преливах от любов и от щастие, цялата тази емоции, още ми навлажнява очите като се сетя.
Вечерта, когато поприключихме седнахме в градината на ресторанта с най-близките ни приятели и се повеселихме още. Те останаха, а ние се качихме в стаята, да ме съблича патето. Започна се едно разплитане на връзки, 20мин. до никъде не можем да стигнем с тая рокля, на патето му писна и ми вика "Оф, чакай малко да ми попеят и се връщам", излиза на терасата и казва на един приятел "В..., попей ми" и той почва. Съблече ме с триста зора, а докато той събличаше аз развалях прическата, че имах арматура в главата да 1 блок, но пък прическата и грима не мръднаха, изобщо не трепнаха след толкова танци, малко дъжд, короните в църквата, воала и т.н.
Той съблече мен, а аз него. Наистина краката ми бяха черни
. интервал от време, за който няма да разказвам. След като най-накрая бях без грим и прическа, къпана и с пижамка, си легнахме и взехме да четем картички и да разглеждаме подаръци. Имаше страшно мили пожелания, но много хора или не си бяха направили труда изобщо да сложат картичка или ако имаше не беше надписана. Съжалявам, но за мен е малко тъпо, какво значение има колко пари си дал, никого не сме канили за това.
Легнахме си към 5 и сутринта се събудих в 9и30, като нова!
Събрахме си багажа и го докарахме в къщата при нашите, където всички ме посрещнаха с Г-жо Накова, още ми е малко странно, но вече свиквам и съм горда да нося тази фамилия и с радост ще я нося до края на живота ми.
После се върнахме в ресторанта, където гостите почнаха да се будят и закусвахме с тях. Прибрахме си останалия алкохол и тортата и 8те куверта, които така и не дойдоха /ако помните приятеля на баща ми, за който се нервирах някога/.
Всичко беше перфектно, сега чак ми е малко мъчно, че свърши, но пък сега започват още по-хубавите моменти. Някой ме пита за медения месец- на 7.09 заминаваме за Испания, Коста дел Сол. С нетърение очаквам пътешествието ни, да сме само ние двамата, да се разхождаме по залез хванати за ръце, да пием вино и да празнуваме любовта ни, която не знам дали си въобразявам, но имам чувството че след като мина стреса от преди сватбата и се успокоихме, от сватбата насам имам чувството, че любовта ни расте всеки миг, а с нея и приятелството и привързаността.
Вечерта, когато поприключихме седнахме в градината на ресторанта с най-близките ни приятели и се повеселихме още. Те останаха, а ние се качихме в стаята, да ме съблича патето. Започна се едно разплитане на връзки, 20мин. до никъде не можем да стигнем с тая рокля, на патето му писна и ми вика "Оф, чакай малко да ми попеят и се връщам", излиза на терасата и казва на един приятел "В..., попей ми" и той почва. Съблече ме с триста зора, а докато той събличаше аз развалях прическата, че имах арматура в главата да 1 блок, но пък прическата и грима не мръднаха, изобщо не трепнаха след толкова танци, малко дъжд, короните в църквата, воала и т.н.
Той съблече мен, а аз него. Наистина краката ми бяха черни
. интервал от време, за който няма да разказвам. След като най-накрая бях без грим и прическа, къпана и с пижамка, си легнахме и взехме да четем картички и да разглеждаме подаръци. Имаше страшно мили пожелания, но много хора или не си бяха направили труда изобщо да сложат картичка или ако имаше не беше надписана. Съжалявам, но за мен е малко тъпо, какво значение има колко пари си дал, никого не сме канили за това.Легнахме си към 5 и сутринта се събудих в 9и30, като нова!
Събрахме си багажа и го докарахме в къщата при нашите, където всички ме посрещнаха с Г-жо Накова, още ми е малко странно, но вече свиквам и съм горда да нося тази фамилия и с радост ще я нося до края на живота ми.
После се върнахме в ресторанта, където гостите почнаха да се будят и закусвахме с тях. Прибрахме си останалия алкохол и тортата и 8те куверта, които така и не дойдоха /ако помните приятеля на баща ми, за който се нервирах някога/.
Всичко беше перфектно, сега чак ми е малко мъчно, че свърши, но пък сега започват още по-хубавите моменти. Някой ме пита за медения месец- на 7.09 заминаваме за Испания, Коста дел Сол. С нетърение очаквам пътешествието ни, да сме само ние двамата, да се разхождаме по залез хванати за ръце, да пием вино и да празнуваме любовта ни, която не знам дали си въобразявам, но имам чувството че след като мина стреса от преди сватбата и се успокоихме, от сватбата насам имам чувството, че любовта ни расте всеки миг, а с нея и приятелството и привързаността.

/. Направили са ни 5000 снимки, а по принцип правят до 2000 и днес ни се обадиха, че вече са готови дисковете и когато се върнем у нас ще ни ги дадат. Нямам търпение да ги видя!
. Дори успях да отида сам сама до едно място, където по принци си се ходи сам 
, а на други 
Моля ти се, качи някоя снимка и за нас, които нямаме фейсбука ти! 


