Тъй като в момента не се сещам за нещо друго от организацията ще разкажа за избора на сватбената рокля, като това бе НАЙ-лесното нещо от цялата организация. След като осъзнах исках да обикалям по магазините, да пробвам рокли и да избирам, обаче точно в този момент нямах време и затова само гледах из нета. Така попаднах на тази рокля http://lateda-bridal.com/gallery/main.php?g2_itemId=212#. Страшно много ми хареса и казах, че това е моята, тъй като аз си търсех точно такава. Въобще не се представях в тип принцеса или русалка. Оказа се, че тази фирма се намира в Асеновград, свързах се с агенцията, знаех за цената и вече нямах търпение да отидем до Смолян, за да я пробвам и направо купим .Това става началото на септември 2012г.
Аз бях на мнение, че искам милото да ме види с роклята и да каже дали ме харесва, но той твърдо отряза, че ще ме види чак на сватбата и това е. Аз обикалях веднъж сама по Пиротска и пробвах една рокля, подобна като горната, много ми хареса, а и ми беше мерак да пробвам.
Реших и с мама да изляза все пак, защото тя много искаше да обикаляме заедно, а не смееше да си каже, защото знаеше, че аз искам да обикалям с моя любим. Та, тръгнахме уж на пазар и й предложих да отидем до Романтика да видим там роклите. Аз преди години много бях харесала техен модел и си бях казала, че моята рокля ще е оттам. Отидохме, ама то затворено, нали неделя. Затова решихме да отидем пак до Пиротска, въпреки че знаех, че там 99% са претрупани и не по моя вкус. Обикаляхме, тя се убеждаваше, че съм права, докато не стигнахме до едно магазинче в началото на улицата. Имаше само една рокля на витрината и аз вече не исках да влизам, защото бях уморена, а мама каза, че иска да влезе дори и една рокля да има и да я видим. Та, влязохме, поразгледахме и горната част на една рокля ми хвана окото. То се виждаше само горната част де.. Ама надолу само тюл се виждаше, нищо друго. В същата секунда видях, че и мама я гледа. След това погледнах малко надолу и видях, че има някаква дантела. Вече грабнала вниманието ми исках да я видя. Много ми хареса. Горната част с дантела и перли, надолу тюл, а на самото дъно дантела, като полите от тюл по-късно разбрахме, че са 10. Та, реших да я пробвам, продавачката не беше много сговорчива, заразпитва ме кога е сватбата и защо да бързам да я пробвам.. (това отношение го срещнах и при първата рокля, която пробвах). В крайна сметка я пробвах и тя просто ми лепна. Поседяхме, поогледахме се, продавачката почна да ни убеждава (търговски трикове), каза, че ако вземем роклята воалът ще е подарък и т.н.
Мама се разплака (предната година с татко и баба преживяха тежка катастрофа, не се знаеше дали ще оцелеят и цялата година беше за възстановяване), та осъзнала, че може да не ме види булка се развълнува много и така. Питахме колко струва чак след като бяхме решили да я купим. Ето тази грешка не правете мили бъдещи булки, защото със сигурност роклята не струва колкото плащаме в момента, но пък много ми харесва и свекърва ми ми купи всичко с много голям мерак и удоволствие. Така от септември до края на март ми беше правен воалът, тип испански, като аз исках да имам и отпред да се покривам, болерото и чантичката. Обувките си ги взех в деня преди да си взема роклята.
По същия начин взехме и костюма на милото. Обикаляхме, пробваше и бяхме пред витрината на един магазин и той не искаше да влиза, защото отвън му се видя много малък асортимента, но аз се сетих за случая с моята рокля, бързо му го казах и влязохме. Оказа се, че в магазина има повече костюми, отколкото се виждаше, той много бързо се спря на неговия, пробва го с риза и взехме всичко. Аз му избрах вратовръзката. Реших, че искам да има зелен мотив, за да може поне с нещо да си приличаме, тъй като по мен ще има само зелени дръжки на букета. Обаче брат ми като видя вратовръзката каза, че е тесничка за мъжка (той работи в костюмарските среди и е доста по-запознат от нас). Та сега трябва да си вземем по-широка вратовръзка в основата..
Обувките също много бързо си избра. Влязохме в първия магазин, хареса си модел и воала.. хихи
Вече няма да мога да поправям някой като ми каже "госпожо.." Благодаря 
То не останало 
Изчетжх всичко до тук и чакам с нетърпение да разказваш още и още 
Та сложихме стотинка, жито и бонбонки М§М, защото не намерихме белите бонбонки. Вързахме ги с различни панделки, а по средата в самата дупка мушнахме по една розичка. Получиха се малко големички, а и множко.. Мисля, че са ни 49 бройки за 100-тина гости. Чак след това четох, че броят на късметчетата трябвало да е в зависимост от броя на гостите, ама то всичко вече беше готово. Късметчетата бяха готови за има няма 2-3 часа. Остана ни тюл и с него мисля да украся кошницата за късметчетата. Снаха ми предложи да ползваме поднос. Щяло да е по-лесно, ама трябва да е бая голям този поднос.. 
.