Момичета, ще ме извините, че пиша на пресекулки... добре, че са почивките

Ами, предложението за брак съм го разказвала в другата темичка и тук не мисля да се повтарям.
Иначе датата много лесно я избрахме. След като мина около седмица и вече осъзнах, че наистина сме сгодени и трябва да мислим за дата, седнахме и почнахме да умуваме. Аз исках да е топло, а пък милото не искаше да е от жегите, че той на топло не търпи и компромисен вариант решихме да е май месец. Видяхме, че първата възможна дата след Великден е 11 май и това беше нашата дата, още повече че 11 е специално число за нас. Впоследствие стана ясно, че ще е работен ден и бяхме на косъм да сменяме датата, но устояхме... Даже "бутнахме" и правителството, за да може да е почивен ден

Всъщност като разбрахме, че изборите са на 12 май много се притеснихме, но от ресторанта и гражданското ни успокоиха, че нищо няма да ни спре. Законът ни защитава, тъй като сватбата си е планирано мероприятие и дори сватбите на 12 май няма да имат проблеми с алкохола, та се успокоихме

Аз веднага започнах да ви чета. Смея да кажа, че съм прочела всичко за организацията, но много късно се включих с писането.. Чак, когато нещата с ресторанта се поусложниха..
Избрахме си много бързо гражданското, тъй като и двамата искахме да си е Красно село. Църквата също лесно я избрахме - Покров Богородичен зад Родина. И идеята ни беше ресторантът пак да е в района, за да може така да се каже да се затвори кръга и да не обикаляме цяла София. Обаче, уви.. Ресторантът, който харесахме първо ни каза, че е рано (септември) да се капарира за май и да дойдем след нова година, а като отидохме декември вече беше капариран.. После харесахме друг, но отношението на управителя не ни хареса и се отказахме точно преди да капарираме. Следващият ресторант (добре,че стана така) щяхме да го вземем, за да имаме ресторант просто, но ни го взеха под носа и накрая отидохме в Диана 3 и просто го капарирахме, въпреки че отношението там малко ми пречеше.. Няма да навлизам в подробности, че е друга тема.
Та видимо нещастна от ресторанта и от мястото, което е на 15 км от църквата и цялата ни идея за затворения кръг си замина, мама провери в Родина и ние отидохме да го разгледаме. Беше много по-хубав от избраното от нас място, условията бяха поносими (тъй като целият ни бюджет вече беше прецакан с изгубеното капаро от предния ресторант), но най-вече ни спечели отношението на управителя към нас, тъй като не ни гледаше като турба с пари. Та така с най-основните елементи от сватбата. Вече със сигурност щеше да има сватба. Не за друго, но преди да си имаме окончателен ресторант, във вкъщи се шегувахме, че ще опънем шатри в полето, тъй като аз живея в къща и имаме едно огромно поле пред нас. Та по арабски тертип щяхме там да празнуваме и нямаше и да се притесняваме за т.нар. overtime
