Момичета, много благодаря за пожеланията
ra4e1, много мили думи. Да знаеш, че чувствата са взаимни!

Първо се извинявам, че последните дни не пиша, но паралелно с работата, върви и ремонтът вкъщи. В момента сме на вили, на могили и не мога да си представя как всичко ще бъде оправено за сватбата

Ама нямаме друг избор де.. хихи

Сега ще опитам да ви разкажа за организацията, докато имам почивка

Още в началото не исках да имам никакви теми, нито цветове различни от бяло. Исках всичко да е една бяла приказка, като основният елемент да са калиите.
В началото всеки се учудваше, дори и свекърва ми, че няма да има друг цвят, освен бяло, ама така исках в крайна сметка. Казвам "исках", защото годеникът не си пада по чисто организационните неща, за което на моменти ми ставаше криво, но пък винаги като исках мнението му го получавах, а също и одобрението му

Бях решила, че аз ще си правя всичко, не заради финансовата страна на нещата (като се убедих, че моите творения излизат по-скъпо, защото купувах само качествени материали, но вие това си го знаете, момичета

).
Относно поканите намерих един сайт, в който си upload-ваш твоя снимка и пишеш текста. Бях избрала много нежни калии и те бяха като фон. За съжаление на скоро се опитах да намеря този сайт отново, но не можах да го намеря.. Та, текстът си избрахме заедно, посъкратих го и добавих, че цветя не искам, а предпочитам плюшени играчки, които след това да ги занесем в един дом за деца. Имам предпочитание за един дом, но все още не съм се свързала с управата там.. Прецених, че радостта ми като гледам цветята цяла седмица или две не може да се сравни с радостта на децата, като получат дори и малки подаръчета. Поне така мисля аз и затова исках да го има това изречение в поканата. Надявам се хората да уважат желанието ми де.. После ще кажа
Впоследствие сменихме дизайна на поканите. Решихме, че ще е папирус, като външната хартия да е перлена, а пък самият текст да е написан на паус и изрязан с фигурална ножица. След това панделчицата си уших панделчицата и приших розичката към нея. Има снимки на поканата в албума ми.
На кумовете поканата беше отново върху паус, различен текст, като външната хартия беше пак перлена, но не бепе папирус. Самият лист А4 го разграфих така, че по средата да е паусът, а пък перлената хартия да го затваря, като две вратички.. (ама описание..), като двете страни имаха дупчици и там вързах панделка с розичка, а самите краища бяха изрязани с фигурална ножица отново.
На родителите не сме правили покани (бях обяснила по-подробно в темата за покани), но още умуваме какви подаръчета да им направим

Така.. с раздаването на поканите се забавихме, защото нямахме ресторант дълго време, а пък след това дълго време нямахме кумове..

Нашият фаворит бяха приятелско семейство, които живеят в Лондон, но момичето бе започнало нова работа и нямаше право да взима отпуск 6 месеца, така че те отпаднаха.. След това започнаха едни чуденки, защото ние искахме кумовете да са наши близки приятели, да са женени задължително, а не да са например моята приятелка и неговия приятел.. Та, в крайна сметка се спряхме на наши приятели, с които не бяхме много близки, но пък за сметка на това се опознахме повече и много си паснахме (а пък се оказа, че те тайно са се надявали да ги поканим за кумуването)

Та, аз исках като ги каним да си спазим традицията с даровете, които се носят. Казвам за традицията от края на мама. Та, приготвихме живо цвете, вино, като направих специален етикет за него, взехме им подарък за дома, за бебето, пита, торта, поканата, разбира се и май още нещо, но в момента не се сещам.. Ще ме извините

Та, те много се зарадваха, явно не бяха очаквали да дойдем с толкова много неща. И доколкото знам, кумът трябва да се дърпа три пъти като му се предлага, ама нашият кум въобще не се дърпа
