Ани направо прекрасен разказ...
Очаквах с нетърпение всяка част и ги четях със затаен дъх
Сега надзъртам и за последната част

Не бях влизала дълго тук, но пък така изчетох всичко на куп страхотен разказ, незабравими преживявания! Можи би като човек има малко повече главоболия преди това и оценява самия ден високо и се забавлява много( също като вас)

Момичета, съжалявам, че се бавя с разказа си, но нямам много време напоследък
Та, продължавам аз с разказа


След като се снимахме пред гражданското тръгнахме към църквата. Като на всяка сватба има други фотографи, които снимат, питат някой гост кой е ресторантът, проявяват снимките и идват да продават. Знаех, че ще има такива и ме е яд, че не съобразих да кажа на нашите да ни вземат една снимка. То пък нашите не били взели, защото на сватбата на брат ми пак имало и той им бил казал да не взимат  Все пак от гостите ще си взема и ще си направим копие на снимките, защото много ми харесват. Едната е точно, когато излизаме от гражданското, аз в ръцете на мъжа ми в близък план, а пък късметчетата "валят" над нас.
Та, тръгнахме към църквата, където направихме снимките с гостите в градинката на църквата. След като се наснимахме и отново позакъсняхме.. хихи.. Тръгнахме да влизаме навътре. Първо ни въведоха в една стаичка, за да ни питат имената, кой брак ни е по ред, кумовете дали са женени и т.н. Заизлизахме и понеже роклята ми бе доста обемиста се наложи аз да вървя напред, а младоженецът назад Застанахме един до друг и се почна.
Тук е мястото да кажа, че църквата беше прекрасно украсена с живи цветя и килими. Всичко си беше от църквата, ние нищо не сме носили или искали. Беше много красиво подредена. Двама свещеници ни отслужиха венчанието, като единият пееше нещата за мъжа ми, а другият за мен. Преди всяко нещо ни се обясняваше какво трябва да правим или казваме. Аз, разбира се, нямаше да съм си Аз, ако не сгафя  Когато ни сложиха пръстените на ръцете, първо го сложиха на мъжа ми, ама не докрай, а след това и на мен. И не знам защо, но аз реших, че трябва да си го пъхна до край. Веднага след това кумата идва пред нас да ни разменя пръстените и аз не мога да си го извадя.. Викам на попа "не мога", а той "ама защо го слагаш, като не съм казал'.. и се мъча аз ли мъча... цирк просто.. нейсе го изкарах, като през цялото време кумата седи и чака А съпругът ми си седи и се хихика. Много смешно се получи..
Между другото свещениците още в началото ни казаха да не се притесняваме, ако короните се ударят при размяната им от кума.. не били верни суеверията Така че, булки, спокойно
Изведоха ни навън, кумата хвърли житото и на мен навсякъде ми влезе житце, ама навсякъде..
Направихме една обща снимка с всички гости и ние потеглихме към фотосесията ни след кратко разбиране кой какво да прави.
Само да кажа, че съм изключително доволна от църквата, уредбата и особено от гласовете на свещениците. Толкова напевни и приятни за слушане..

Бяхме решили фотосесията ни да бъде около президентството, пред археологическия музей и на Ротондата, ако стигне времето. Обаче впоследствие с фотографа решихме първо да отидем на Банята, след това зад ЦУМ. Има много хубави фенери и там се получиха може би най-хубавите ни и забавни снимки. След това се снимахме на президентството, като пресякохме отгоре, а не влязохме в подлеза и беше много забавно как колите ни спират и ни правят път.. Огледахме се и за чичо полицай да не ни глоби, ама нямаше.. хихи. Много мило ми стана на фонтана пред президентството, когато две девойки ме спряха, казаха, че съм прекрасна булка и помолиха да се снимат с мен
Ще ви покажа една снимка от Банята. Ние много му се чудехме защо се катери и ни снима отгоре, а то било, за да хване кръговете, които образуват плочките
Беше интересно, защото фотографът и операторът не се познаваха, не се заяждаха, нямаше съревнование между тях, а си помагаха при снимането. Много ни допадна. Дори операторът се пошегува, че ако сега вляза във фонтана с все обувките ще ни вземе половината цена Мислех да го направя само за майтапа, но само си представих едни мокри крака, мокри обувки и след това, че трябваше да отиваме в ресторанта.. и се отказах. А иначе и мъжа ми ме агитираше
Та, направихме снимките, поснимахме се и се запътихме към ресторанта.

Ани, много сте хубави! Роклята е прекрасна 

Страхотни сте, Ани, браво  Роклята е супер!

Ани, като принцеса си!!!!!!!!!!! Ще се радвам да покажеш още снимки И да доразкажеш

Ето една снимка на всичко без воала, че той вече ми бе на главата.. И да си призная нямам никакъв спомен кога са правени снимките на роклята и останалите аксесоари.. 

Ани, прекрааааасна си Страхотна, наистина като принцеса Всичко много ми харесва и е подобно на моите предпочитания - и силуета на роклята ми е такъв, и такива обувки искам и аз (от Мегияс), и чантата, а воалът ми е същият И нас фотографът иска на президентството да ни снима. Прекрасно разказваш, нямам търпение за следващия епизод

П.С. А ти в коя църква беше? (Съжелявам ако си казала, не мога да се сетя ) Също чантата от къде ти е?

Ани, направо не знам какво да напиша без думи съм. Всичко е толкова прекрасно, а ти си истинска принцеса. Поздравявам те за избора ти на рокля и аксесоари всичко е много стилно. А разказът ти е чудесен и ти пожелавам безоблачен семеен живот. 

Ани, истинска принцеса си. Браво толкова хубаво разказваш, че всички се потопихме в разказа

Красота, искаме още снимки! 

Истинска принцеса 

Ани, разказа е много вълнуващ! Ти си прекрасна! А роклята е невероятна!
С обръчи ли беше?

Цитат на: ratatui в 04.06.2013 22:47

Ани, разказа е много вълнуващ! Ти си прекрасна! А роклята е невероятна!
С обръчи ли беше?

Милички, първо да ви благодаря на всички за прекрасните думи
Ratatui, бях с доста обръчи, защото долната част от роклята бе с 10 поли от тюл и трябваше по някакъв начин да се вдигнат. Преди сватбата си мислех да махна обръчите в ресторанта, както и воала, но не махнах нито едното, нито другото. Вечерта видях, че ластикът на обръчите се беше впил в кожата ми и до съвсем скоро си имах синя лентичка на кръста, но това са бели кахъри. Никога не съм вярвала, че носенето на рокля с обръчи ще е такава емоция и толкова приятно за мен. Явно в миналия си живот доста съм ги носела