Стана ми много интересно докато четях разказа преди сватбата. 
Сега чакам с нетърпение и разказа за най-важния ден 

Мерси, Ади  Хихи, доста голям екшън, ако питаш мен.. хихи
Панди, сега към голямото събитие.
Сутринта се събудих, облякохме се с мама и тръгнахме към фризьорския салон. Набързо дадохме инструкции вкъщи какво да направят, докато ни няма и ние потеглихме. И двете бяхме изморени и ни личеше. Аз имах леко синьо под очите и бях много притеснена какво ще стане въобще през деня.. Сетих се и за разказа на scilla, когато се е събудила и е усещала странно и хубаво чувство, но аз такова нещо не изпитах тогава...
Отидохме в салона и се започна голямото приготовление. Момчето ме нави, оправи и може би към 7:30- 8:00 нещо се случи. Сякаш някой ми преля живителна сила и аз просто оживях. Беше много странно. Бях изпълнена с енергия, щастие, радост и готова за прекрасния ден пред мен. Не мога да го опиша, но беше прекрасно.. Ники (фризьорът ми) ме направи, като оставаше да се сложи само воала. Оттам майка му започна да ме гримира, като не знаех какъв ще е резултатът. Просто се отпуснах и усещах как нещо се прави по лицето ми с невероятна лекота. И след много малко време тя каза, че съм готова. Погледнах се и не можах да се позная. Момичето, което гледаше в това огледало не бях аз, т.е. погледът, който виждах там беше невероятно жив и изпълнен с енергия.. Оттам тя каза да отидем при мама да видим дали ще познае детето си  Отидохме и тя ахна, просто... невероятно беше. Та, сложихме воала и бяхме готови да тръгваме. Междувременно дойде фотографа и тъй като не беше там през цялото време направихме някакви щрихи само, за да направи снимките. Малко се позабавихме по пътя, тъй като не ми дадоха да карам аз, за да не си разваля нещо по мен. Мъжът ми звънна, че тръгват точно, когато аз влизах вкъщи, та доста бързо го инструктирах да се позабавят, че тепърва влизам вкъщи. Като влязох всички много ми се радваха. Всеки искаше да ме гушне, а малките шаферки просто подивяха около мен, като имате предвид, че бях само с булото

Та, качих се бързо в моята стая и ме облякоха много много бързо, защото нямахме никакво време. Добре, че беше дошла жената, от чийто магазин купих роклята и ме облече. Тя беше тази и която само казваше да съм спокойна и да не се притеснявам за нищо, за което безкрайно й благодаря. След като ме облече фотографът дойде да снима финалните щрихи. Искаше ми се да направим и една еротична фотосесия за изненада на мъжа, но нямаше време... Направи ми няколко снимки, написах имената на приятелките ми на обувката, направихме още някакви дребни нещица, като последни инструктажи и изведнъж чух клаксоните и звука на гайдите. В този момент, момичета, толкова много се развълнувах, сърцето ми започна не да бие, а направо да удря учестено, развълнувах се и ми се напълниха очите. Приятелите ми ме поуспокоиха и видях как колите идват. Скрих се, за да не видят в коя стая съм, но само чувах музиката, хората, възгласите при продаването ми... Беше невероятно По едно време кака ми дойде с пълна обувка, хвърли ми парите, които беше събрала и затича към портата отново Аз бях дала и един търлък, тъй като той ми е подарък от свекървата и ми се искаше да пълнят и него
След това от разказите само разбрах, че единия ми братовчед видял, че в портмонето на мъжа ми са останали 10 лв и му казал, че ако даде 20 лв го пуска. Тогава мъжът ми изкарал от сакото една пачка с пари и му дал 20 лв Разбира се, не бил пуснат. След като вече превзеха портата се отправиха към втория етаж на къщата. Първоначално бе запланувано да влязат от първия етаж и по вътрешните стълби нагоре, но на самия ден решихме да отворим вратата към външните стълби, тъй като вътрешните са малко стръмни и мама се притесни за децата като тичат нагоре надолу да не паднат. Но мъжо не знаеше това и впоследствие разбрах, че той тайно е взел ключа за горната врата, като си е мислел, че докато нашите прекарват всички през вътрешните стълби, той ще се качи по външните, ще си отключи и ще си ме вземе. Да, ама не.. хихи.. Та, освен, че неговият план пропадна той трябваше да се бори за мен и на вратата на втория етаж и след това на стаята. А пък вече за борбата в къщата бях помолила снаха ми да направи IT въпросчета, тъй като са учили подобни неща и тя му задаваше въпроси и той отговаряше и тя оттам извикваше: "Не е вярно, пробвай се пак", а той отговарял вярно.. хихи..

Та, най-накрая при мен влязоха брат ми, снаха ми и другия ми братовчед да затискат вратата. Снаха ми си четеше въпросите, оттам идваха отговори, междувременно чувах как мъжът ми разговаря с някой в коридора да му каже къде съм аз, т.е. в коя стая и явно е бил излъган и е отишъл в съседната стая и само се чуваше едно ХА ХА ХА и голяма тарапана.. Нямам търпение да видя видеото..
Като погледнах колко е часът беше 10:35, а гражданското ни бе в 11:20. Направо се измолих на моите хора да го пускат, че закъсняваме, иначе те нямаха никакви намерения.
През цялото това време моята задача бе само да пъхат парите, които ми носят в чантата, а пък аз не исках да имам чанта  Каква хубава работа ми свърши
Големият момент дойде, пуснаха го, влиза в стаята и мен пак ме няма.. хахаха, а аз плътно зад вратата и като ме видя... ами, не мога да ви го опиша. Лицето му се промени, погледът му излъчваше такава голяма любов, изненада, страст.. неописуемо е.. Гушна ме много силно и ми каза, че съм прекрасна. Закичих него и кумовете. Фотографът ни направи няколко снимки и тръгнахме надолу. Всички ни чакаха в двора, много ни се радваха, закичих всички, тъй като много държах да го направя, а пък вече останалите гости от гражданското натам моята приятелка имаше за задача да закичва. Заизлязохме, мама ни поля вода, рипнахме едно хорце, на което се отнесохме малко и тръгнахме към гражданското.

elistoilova, ma6ka_,  scilla, baba_tina, писанието го пиша от сутринта, но имам работа междувременно и в малките свободни моменти допълвах. Сега ще видя докъде ще стигна с гражданското

Ани, колко хубаво разказваш само Жалко, че сега тръгвам за работа, дано още довечера имам време да дочета  

Дотук много весело и вълнуващо! Чакаме трети епизод - гражданското   

Ани, когато имаш време тогава Ние ще си чакаме колкото трябва 
Разказа си заслужава чакането, представям си всичко все едно съм там

спокойно, Ани, имаш време да ни разказваш когато можеш ние ще си надничаме редовно много е било готино 

Като потеглихме към гражданското беше 10:55, което автоматично означаваше, че няма как да сме там в 11:20. Батко ми караше колата и то бавно, първо за да не отидат цветята и второ колоната от коли беше огромна и за да се движим заедно. Вътре имаше хахо хихи в колата, още неосъзнаващи какво се случва. (Между другото забравих да кажа, че вкъщи не ми дадоха да се погледна в огледалото. Не било хубаво булката да се вижда в огледалото преди гражданското, т.е. преди да подпише. Беше ми супер странно, опитах се да се преборя и не успях..
И сега се сещам нещо друго, че когато са дали обувката на мъжа ми и той видял трите имена на приятелките ми казал, че там го няма моето име и това не е обувката на неговата булка, така че няма да пълни нищо )
Докато се движихме аз просто помолих батко ми да настъпи газта, че поне ние да сме там що годе навреме. Като пристигнахме имаше една булка пред нас и ние решихме да я изчакаме, ама тя не мърдаше. След това доколкото разбрах те са дошли по-рано за всеки случай и девойката си се разхожда и снима.
Слязох точно пред входа, хванала за ръка мъжа ми и вървяхме напред. Там видях приятели, които бяха дошли направо там и много ми се искаше да ги нагуша, но бързахме нагоре. След това така или иначе чакахме всички да се съберат и тогава ние да влезем, ама кой да мисли в този ден..  
Жената от обредния дом ни се накара, че закъсняваме 15 минути и общо взето целият ритуал беше претупан, че нямахме време.. хихи Но това хич не е важно.
Това, което исках е като влизаме в залата трите ми малки шаферки да вървят пред нас и да разпръскат цветенца от рози. За тази цел бях направила и украсила три кошнички, мама беше поизсушиха цветчетата. Призоваха ни да влизаме и трите сладуранки започнаха да ходят като не знаеха какво да правят. Тогава най-голямата, която е на близо 4 годинки им даде тон и те гледайки я правеха същото. Другите две са на почти 2 и 2,5 г. Зад нас пък булото ми се носеше от двамата ми шафери, които са на по 9-10 години. Всички започнаха да ръкопляскат и да се радват.
Мина ритуалната част, снимахме се преди да излезем от залата и да тръгнем да си получаваме поздравленията. Получихме страшно много играчки, тъй като бяхме писали в поканите, че вместо цветя искаме играчки, които да ги дадем в дом за изоставени дечица. Получихме и много букети.
На излизане както си му е реда ме вдигна, хвърлиха се късметчетата, направихме общи снимки на стълбите на гражданското и потеглихме към църквата. Ние приключихме доста рано и имаше 40 минути до църквата, затова решихме с гостите да се снимаме в градинката на църквата.

все едно гледам филм, всичко си го представям развълнувах се, чакам 4-ти епизод - църквата

Много увлекателно разказваш, било е наистина голяма емоция

И аз си представям всичко, било е толкова вълнуващо  Чакаме продължението.......

И аз се развълнувах, толкова увлекателно разказваш! Направо усещам колко наситен с положителни емоции е бил денят!

Охх Ани,толкова увлекателно разказваш,че направо човек всичко си представя все едно е бил там.Аз сега чета разказчето ти и така ме разчувства,че се сетих за моята сватба,колко хубаво беше и как искам пак да го изживея този ден,макар че сега ме тресе друга треска и подготовка за още по-хубаво събитие.
Бъдете все така влюбени и нека сватбения ден бъде само началото от поредицата незабравими моменти.