Кино Седмица - 18.02 - 24.02

[_Ezra_]

благодаря ви, че все пак ме изчетохте - доста се чудих дали няма да ви досадя или да ми се стори лигаво като го четете, честно казано от друга страна пък си мисля че реално поне аз признавам какво чувствам , описвам страховете си, боря се с тях и се опитвам да изградя нещо по-добро от тях - да се изградя в полож. посока, но не винаги е лесно. Иначе уча фармация, няма задочно, приета съм си нормално с приемни изпити (не платено), редовно съм си ; )
свекърва, няма да забравя на доцента думите, че `тук мъртвите учат живите`... дано да свикна, вярвам че нещата ще станат така както трябва... нищо в живота не е случайно... ако успея да свикна, ще е голям огромен успех за мен и ще съм горда със себе си... (Има го и фактора, че напоследък съм лабилна от към тези неща, заради майка ми и ми става тежко ако се сетя) настройвам се, ама не съм сигурна дали ще успея. Но човек понякога може повече от колкото предполага.
Иначе за бебето, твърдо съм решила да не чакам, изобщо не съм за това образования, важно ми е и знам че ще ми помогне точно за семейството ми, за да мога да имам по-високи доходи, но най-голямото ми щастие и смисъл е точно детето... (а и имам работа и 1 образование вече) така че дините ще си ги имам - дай Боже един ден, но работата ми е доста натоварена и всеки ден си мисля какво точно да направя, бих жертвала пари и др. неща, но знам и ще се опитам да съм спокойна и да му дам всичко един ден ... пък дано!
ка скай, то добре че не е по мой адрес казаното, че иначе тежко им... но аз лично съм се научила да страня от злобари и мисля че ми се получава като се стремя да е така.
Днес имам бонус от шефа, така че мислим с милото да се черпим по тоя повод, чакаме си пицата и за десерт тиква с мед
муунче, кой спрей търсиш, как няма ме питаш мен биии
мулан, малии каква специалност, ние сега имаме медиц. физика и хич не ми допада, а ако трябваше такива специалонсти като твоите - хич ме няма... шапка ти свалям за това че си добра в това, мъжът ми е завършил електротехника.
алексия ,честито!!! мн обич ви желая!
аз няма да пиша повече, че съм мн. изморена и едва това написах, ако има нещо неразбрано съжалявам ,ама след 12ч работа - това е  

[emmmmmy]

Честито Алексия, бъдете здрави!
По темата с дрехите, около мен има момичета с по един родител или без нито един, давам на тях моите дрешки, обувки и чанти. Определено човек плаче че няма обувки, докато не види някой, който няма крака... С помощ към другия  се учим да ценим това което  имаме и да не ламтим за повече.

А за домовете- аз съм малко като Менианте по темата- не мисля че дори да имам физическата възможност да родя, не би ми попречило вместо това да осиновя. Защото така или иначе вече има родени и изоставени жални муцунки по света, които вече са се приземили на нашата планета и някъде там чакат родители. И не ми пука дали имам обща кръв с някой, та да горя от желание да си предам съвършения ген   на някого след мен. смятам че се нуждае всяко едно от тези деца, от дом и любов- и приемните домове, и sos селищата са възможност, разбира се. но тук в БГ , както обикновено изоставаме на светлинни години.

[fiibi_bg]

Да ви разкажа и аз една моя случка с дечица от дом.

Спира на бензиностанцията автобус с деца и по казарменият ред ,ходенето до тоалетна под строй и пренебрежителното отношение на учителките към децата предположихме ,че са от някой дом за сираци.Попитахме ги и наистина така се оказа.Качвайки се в автобуса на мен ми хрумна ,съвсем на прима виста да отворя няколко кутии шоколадови бонбони /самостоятелно опаковани / и да почерпя децата.Настигнах ги в автобуса и казах ,че искам да почерпя ,при което "учителката" започна да ми дърпа кутиите от ръцете.Аз разбира се уточних ,че искам лично да им ги раздам.Минах покрай всяко детенце,за да си вземе бонбон.Милите ,стискаха ги в ръчички и незнаеха какво да правят с  тях .Очакваха разрешение от ръководителките им и когато го получиха /нямаше как пред мен / нетърпеливо ги отвориха и хапнаха за секунди / то пък колко е един бонбон / ,а очичките им изскряха от радост.Никога няма да ги забравя.Никога.
За дрехите:Обикновено дарявам на някое познато бедно семейство .Винаги се намират такива .Или познати на познати,пак бедни .Сега например така правя с дрешките на Явче.Взела съм си под крилото една майка ,която не е в завидно финансово състояние и й давам всичко каквото износим ,че и играчки ,които са в повече ,козметика ,която не ползваме и така.

Извинявайте ,че така нахлух!

[Kiwi]

Фийби, какво нахлуване ние сме малко или много твои гости. Идвай по-често, снимките ти и историите ми липсват

Alleksia, точно това си мислех цял следобед. Трябва домовете да се заменят от приемни семейства. Много се изписа и се изговори, със сигурност условията са се подобрили. Обаче е било страшно.

Аз лично съм виждала как съседка, която работеше като готвачка в дом, се прибира вкъщи с пълни торби с продукти в най-гладните години, онези в които се радвахме на пакет обикновени бисквити. Баба ми живее в малко градче, а съседката пътуваше до съседно село. Замислете се как хубаво са скрити тези деца, за да не се набиват на очи.

С приемните семейства нещата все още стават бавно, скоро слушах колко е тромава процедурата. А след случката ми в дома, се бях разровила за условията за осиновяване - още по-зле. Не помня всичко, но има абсурдни стъпки, които много бавят процедурата. Няколко интервюта със социален работник, който да оцени ставам ли аджеба за родител. С партньора ми, ако има такъв, също интервюта. И с ваши близки роднини също, ами трябва да са наясно социалните как така сте се засилили да извадите едно дете поне от тези условия. Жилището, в което смятате да отглеждате детето също се оценява. И накрая, ако ви сложат печат - Годен за осиновител - пишете писмо един вид до дядо Коледа - искам русо дете с едно синьо и едно кафяво око, афро-азиатче или там каквото си го пожелаете на външен вид и чакате около година  С още повече късмет, получавате право да осиновите дете, някое което ви се падне. Какви са тия глезотии да видите детето, да установите, че и то ви харесва и да искате конкретно него. Няма значение, че има над 100 000 деца в домове, нещата не е нужно да се случват бързо.

Чудно защо вместо да проверяват толкова щателно сериозните хора с добри намерения, част от усилията не се насочат и към малолетните майки. Ако с рисковите групи се работи, децата в домове ще намалеят естествено. Мисля, че някой го каза днес, трябва стратегия и финансиране. Аз бих добавила и постоянен контрол

[fiibi_bg]

Ей,ягодово кивенце Снимки ли каза?Ето ви едно пролетно поздравче





За осиновяването - случват се и чудеса.Имам две близки ,които си осиновиха детенца ,без да имат брак.Честно казано си мислех ,че никога няма да им се случи ,но успяха.Жалко ,че системата спъва хората ,но явно при достатъчно упорство все пак има шансове да се получи .

[casky]

Аз също съм за приемни семейства и осиновяване и бих го направили ако имаме възможност, даже сме си говорили за това, че и да имаме второ дете, пак бихме взели ако сме финансово подсигурени. Но пък както не бих си направила наше, ако не мога да го гледам, така и не бих взела, ако не мога да дам, тава, което се очаква. А и даже да се случи няма да е в близките две години.

Като говорех за срещи и т.н. в дома, говорех за нещо сега. Аз лично не бих се правила, че тези деца не съществуват, всеки си има гледна точка. Винаги съм казвала, че човек трябва да живее така, че да е чист сам пред себе си. Ами аз ако се правя, че ги няма, няма да съм чиста пред съвестта си най-малкото.

А и не съм човек, който обича празни приказки (надявам се да не ме разберете погрешно, никой не искам да засягам Говоря лично за мен.). Но предпочитам да говоря за нещо, което мога да направя сега, отколкото за мечти, които искам да осъществя някога.

  Също мечтая, но за мен мечтите са нещо, което те кара да погледнеш напред и да имаш стимул, защото докато дойде ред да станат, повечето от тях вече не се желаят и така гледам на нещата... Точно - в повечето случай целите са нещо, което днес ни кара да искаме да живеем и утре...ама дали сметките ще ни излязат правилни Божа работа...


Фийби много обичам минзухари и кокичета Даже онзи ден синчето ми подари минзухарчета, подтикнато от мъжа

[_Ezra_]

Добро утро!
Аз едва сега станах, пожелавам ви слънчев и усмихнат ден  и ползотворни дела през него 
Вчера забравих да спомена, че си бях поръчала няколко неща на орифлейм и пристигнаха и съм доволнО  тия дни имам и поръчки за картички и трябва да седна да понаправя, исках да пратя и няколко за благотв. базар по великден 

[Kiwi]

Снимкааа!!     

Благодаря, Фийби! Слънчеви поздрави от София!

[Alleksia]

Добро утро!

Еми, мерси за кафето Миналата седмица се купих една много яка чаша за кафе и сега си пия кафето в нея

Снощи писах, писах и накрая ми се изтри поста и реших, че не му е било писано да го постна
Фийби снимката е страхотна, вдъхва ми малко кураж, че вся някога и при нас ще стане по-топло... В момента е -7 и вали сух сняг 

Киви, знаешли, че с ягодовия си аватар, ако се добави и ананас, се получава любимата ми плодова салата  ягода, киви и ананас

Еми, не знаех, че си започнала да правиш картички, супер! Аз се опитвам да си намеря проект сега, след като си завърших възглавниците...

Приятен ден и уикенд, момичета

[emmmmmy]

Днес се разходих в планината и беше много яко .
Ето днешния ми избран цитат във връзка с излизането в планината и снимка за деня, почерпвам ви душичките . Много му се зарадвах че го видях точно днес, отговаря на състоянието, в което е хубаво да сме, когато сме сами сред природата :

‎''В мълчанието се развиват много качества.
Работете върху себе си тихи и мълчаливо,
без да тръбите, какво правите и какво сте постигнали.''
Беинса Дуно

И Десертче:

[svekarva]

Да бе, аз като си мълча и после никой няма да разбере, че съм работила върху себе си .
Започнах да си разчиствам кутиите с чакащи за шиене работи, обаче май само ги размествам. Почти нищо не съм изхвърлила, а трябва.......

[fiibi_bg]

Привет от лудницата  .Ние сме на крак от сутринта,почивка няма .Чак сега зверчето заспа и тръгваме по разходки,не с количката де.Отивам на работа да си правя снимка с целият персонал.Че и на всичкото отгоре трябвало фотограф да ни я прави.Е да ама не ,настройвам си фотоапарата ,слагам го на стативче и щрак.После можем да се разходим някъде из природата с Яворче.

Ем,като каза за разходките и тишината.Една година реших да отида на Пампорово да карам ски съвсем сама .Бях включена в някаква група ,но не познавах никого ,защото бяха от Шумен.И най-прекрасните ми мигове бяха ,когато се качвах сутрин на лифта /бях една от първите / и слушах тишината докато се изкачвах към пистите.След като се изкачях горе,намествах шапката ,слагах МП3 в ушите и почвах да карам.Това е най-якото каране сутрин ,когато няма лудница и е тишина.Само тук таме по някой заблуден скиор като мен.
Само след 1 час лудницата ставаше пълна

Езра ,мерси за кафенцето.Аз го пих безкофеиново ,докато размахвах разни играчки пред себе си

Я да ви питам вие правите ли си мартенички или си купувате?

[Alleksia]

Фийби, аз имам останали от миналата година, но ще трябва да правя утре, защото няма откъде да си купим. Днес мисля да ходя да си купя материали

[_Ezra_]

аз купувам последните години от благотворителни базари, иначе кака ми прави плетени на една кука, аз не съм правила;  
Нещо ми е смотано днес... (мама й е паднала имунната система и се тревожа за нея). Имам да уча, освен да се забуча да чета, та да не мисля.  

[Мариелка]

Здравейте и от мен. Днес бях в Асеновград да си взема обувките-снимка в албума. Много си харесвам, дано ви допаднат и на вас.
Да ви кажа, че като дадохме поканата на свекърите и те...ми май им се сториха странни . Свекъра вика "Ми то не се отваря като картичка" . Ама пусти манталитет,няма оправия