Мен много ме е яд, че не можахме да поднесем лично даренията от сватбата на децата. Много ми се искаше да ги видим, но не ни пуснаха.

Хах знаех си, че това е причината за този така сладък аватар.
casky много хубава идея имаш. Спомням си, че сестра ми от училище ги водеха в дом за сираци и всички се върнаха разревани. Не можехме да я успокоим. Бяха им купили различни неща и така с подаръци отидоха в дома. Когато аз се свързах с дома във Варна бяха много любезни и даже искаха да уточним деня и часа, за да може и децата да се подготвят с някаква програма като вид благодарност.

Пънк, верно, че беше споменала, че сте събрали играчки Мен много ме е яд, че това не го видях по-рано Като знам къде отиват букетите след няколко дни - в коша, а така поне може да направиш някой щастлив Дано тази практика се разпространява все повече....

Ние като отидохме също искахме да видим децата, но ни отказаха, защото не бяхме отишли в подходящото време. Иначе има час, в който може да се влезе. И сме си решили пак да отидем, ама като се постопли, че малкия все нещо му има, да не разнасяме зарази... А и той много искаше да си поиграе с тях, както говореше , така че искаме да е с нас Малко трудно се сбогува с играчките си, нищо че са бебешки, но бяха вдигнати и сякаш ги виждаше за пръв път...но се преборихме с него

Ами Миши така е. Те са част от нашето общество и всички ние сме отговорни за тях. Наистина историята им е тъжна, но пък е по-тъжно, че почти никой не ги поглежда После как да се приобщят към него като станат на 18? Дано това се оправя малко по-малко

Аз даже много исках да го напиша в поканите, но баща ми каза че било тъпо. После сам се учучдваше хората как се радвали на притурката.
Идеята наистина е много добра, само че има хора които го правят с комерсиална цел. За мен това е ненужно! Ако го правиш прави го искрено!

Ами не знам, аз честно казано не мога да си представя, че някой може да направи нещо толкова човешко с такава цел или по-скоро не искам да повярвам...

То остана и от децата си да се възползваме.........

Нещата не са така лесни....Има си движение "По- голям брат, по- малка сестра" или нещо подобно. За да отиде някой при тези деца, трябва да е минал специално обучение. Трябва да се знае как да се държиш с тях, какво да кажеш, как да реагираш. Когато децата ми кандидатстваха по колежи из Америка, извънкласните дейности носеха много голямо предимство. Покрай тях научих много неща, но за съжаление  има големи ужасии и тъпи нормативи. Тъкмо решиш, че нещо се прави от сърце и хоп....цъфне фондацийка.

Ами явно във всеки дом е различно. Нали ви казвам, на нас ни казаха, че може да се влезе, но в определени часове и в работни дни, защото тогава имало психолог. Като отидем ще ви кажа със сигурност дали се влиза, ако има желаещи от Варна поне могат да посетят този

Мисля, че на Ягодово Киви му е време да излиза от роля.

Сега да ви споделя резултатите от малката ми актьорска задача в нашата кино седмица:
1. Социалният експеримент се оказа успешен.
2. Новото се приема трудно.
3. По аватара посрещат!
4. Имиджа продава, като махнем познатата опаковка и Край

Темата с децата по домовете ми е много болна. Ходила съм само веднъж в дом, да занесем подаръци от организирана дарителска акция и да ви кажа част от сърцето ми си остана там. Тези деца имат нужда от и вещи, но вещите са преходни. Щастието не се измерва с броя на пуловерите, които притежаваш. Най-нужни са им топлина и любов!

Какво ми се случи, че след почти 5 години съм толкова емоционална като се сетя ли? Ще ви разкажа.

Бяхме много хора, планирано посещение и децата знаеха за нас. Занесохме торта, играчки за децата, пари (мисля за някакъв належащ ремонт). Децата се бяха подготвили с представление. Пяха, танцуваха Ако заради телевизиите си мислите, че в домовете живеят грозни, мръсни и никому ненужни деца, много сте се объркали. Децата бяха прекрасни!

След "официалната" част имахме време да поиграем с тях и да си поговорим. Тъкмо тогава едно момиченце на най много три годинки дойде, погледна ме в очите, мен - напълно непознатата, без да каже дума протегна ръце на горе. Искаше да я гушна. Гушнах я разбира се, остана така през цялото време, не искаше да си говори, а просто да получи топлина.

От тогава се питам като се сетя колко ли е самотно едно дете в дом, което е готово да потърси човешка милувка при напълно непознат човек? Какво се случва с тези деца, когато си тръгнем? Тъгуват ли за нас? Отваряме ли отново дълбоката рана, когато идваме за малко, а те после пак остават сами? Не мога да си отговоря.

Може би, не може би със сигурност им е тъжно като пак ги оставят, но пък можем ли да се правим, че изобщо не съществуват
Наистина са надявам желанието на хората в тази насока да се увеличи В края на краищата никой не е молил да се ражда, но пък след като са част от нас, а ние претендираме, че сме общество, народ и прочие, би следвало да се погрижим за всяка част от това общество, още повече за децата

В момента в главата ми се върти една идея, но пък не съм я доизмислила - ще споделя да видим дали ще има желаещи и какво може да се промени. Мисля да направим съфорумска среща във Варна, съответно хората от другите градове ще се погрижи за тях, и вместо да ходим да пием кафе и да ядем пасти, да съберем по 10лв примерно - да е като билет, да отидем заедно в Метро, да купим каквото решим и да отидем при децата. Ще видим колко хора са и тези с коли, че качат още четирима...все ще се съберем.

Много ми е присърце темата за децата, лишени от родителска грижа, защото преди години във връзка с работата ми, се наложи по-отблизо да се запозная с дейността на тези домове. Никак не е лесно там, нито на децата, нито на педагозите там. Няма да забравя как един път след представлението, започнахме да си играем с децата и едно момиченце, абсолютно сериозно, с тъжен поглед дойде и се гушна в мен с думите "купи ме". Не мога да опиша какви чувства нахлуват в един такъв момент. В София (Варна, Пловдив) положението е малко по-добре защото има по-голям контрол от страна на държавата и нещата са малко по-организирани, но в малките градове, в  дълбоката провинция нещата са много зле. По Коледа и Великден се сещаме, но като цяло положението не е розово. Иска ми се да има по-сериозна политика в това отношение, но то в коя ли сфера в България я има?!

Цитат на: Tonina в 22.02.2013 15:01

Много ми е присърце темата за децата, лишени от родителска грижа, защото преди години във връзка с работата ми, се наложи по-отблизо да се запозная с дейността на тези домове. Никак не е лесно там, нито на децата, нито на педагозите там. Няма да забравя как един път след представлението, започнахме да си играем с децата и едно момиченце, абсолютно сериозно, с тъжен поглед дойде и се гушна в мен с думите "купи ме". Не мога да опиша какви чувства нахлуват в един такъв момент. В София (Варна, Пловдив) положението е малко по-добре защото има по-голям контрол от страна на държавата и нещата са малко по-организирани, но в малките градове, в  дълбоката провинция нещата са много зле. По Коледа и Великден се сещаме, но като цяло положението не е розово. Иска ми се да има по-сериозна политика в това отношение, но то в коя ли сфера в България я има?!

Tonina, сходна история споделяш. Направо ме е страх, помагаме ли или повече ги травматизираме. Понякога си мисля - това да не е зоопарк? Да ходим да ги видим... и като ги видим как оправяме нещата?  Ами ако дойдат да речем три такива посетителки, които си тръгват без да ги "купят", какво си мислят тези деца. Не сме достатъчно добри и за това не ни взеха за пореден път ... Ужас!

kiwi точно това тръгнах да пиша и аз. Много съм чувствителна на тази тема, много пъти и съм плакала, но това е реалността. Искам да ги видя, да си поиграя с тях, защото както казахте, имат нужда от прегръдка, топлина, внимание. На дали жените, които ги гледат имат възможността да обърнат необходимото внимание на всички. Идеята на casky много ми харесва. Предполагам все ще има желаещи да помогнат с каквото могат. Ще е хубаво да се измисли нещо като " Българската Коледа " , да има концерт или гала вечеря и събраните пари да се даряват на различни домове в страната. Давам пример, който се сетих. Едно училище в родния ми град всяка година прави гала вечеря за хора със собствен бизнес. Изпраща им покани, като поканата има определен куверт. Гостите се забавляват с подготвена програма от учениците като различни стилове танци, мажоретки и т.н. След това събраните пари се даряват на бъдещите абитуриенти, които нямат финансовата възможност за закупуване на тоалетите и другите неща около бала.

В тази връзка съм съгласна с инициативата за приемни семейства. Няма нужда от домове за сираци, трябват им истински домове. Не да ги вземеш за ден, два или да им се порадваш за час - искат се специални грижи. Психиката им е по- различна. Не ми се иска да го казвам, но това прегръщане може и да не е израз на нужда от обич от непознат човек, а детска манипулация от типа "много те обичам, дай ми нещо", която често и собствените ми деца са ми прилагали. Границата е много тънка. За съжаление ние наистина се правим, че тези деца не съществуват. Но и не се учим, как да ги приобщим. Пък и не само към децата, ами към всички хора в неравностойно положение сме така. Няма лошо да го правим и с комерсиални цели, примерно данъчни облекчения или други предимства. Пак ще дам пример с Америка, защото само за там имам  сведения. Ако се дарят дрехи в Армията на спасението, се получават талони със съответстващата сума и тя може да намали данъците. Вероятността да си намериш по- добра работа или да хванеш стипендия за университет е много по- голяма, ако доброволстваш при раздаване на храна или ако полагаш грижи за бездомни. Минаваш обучение, включваш се в съответната организация и получаваш документ, уважаван и признаван от всички инстанции. Малкият син тренира безплатно деца със синдрома на Даун от приемни семейства, големият и снахата говорят с клошари и се опитват да им намерят работа. Минали са сума обучения и тестове и психолози преценяват кой за какво е годен. Едва ли го правят, защото им е по- приятно от това, да се срещат с приятели, имат си цели и ги преследват.

svekarva в САЩ и повечето развити страни има социална политика и тези хора получават някакво отношение и помощ. Лошото е, че в БГ няма такава. И не само че няма, ами ти усложняват живота, ако искаш да осиновиш дете, с безброй изисквания.
Баща ми и майка ми, понеже и те са правили дарения на времето в дом Майка и дете, са споделяли как като са отишли да дадът на децата играчки, децата са се радвали повече на тях и на вниманието им, отколкото на играчките.

Здравейте, мили момичета,

Много сериозна тема сте подхванали, която ми е силно на сърцето, тъй като това съм учила и съм прекарала доста време по домове и имам известен опит в областта... за съжаление за децата играчките няма особено значение, в един момент и дрехите. На децата им трябва внимание и в крайна сметка да бъдат изведени от домовете и настанени в приемни семейства, защото само това всъщност ще им даде някакъв шанс. Силно се надявам приемните семейства да придобият по-голяма популярност, да има и повече осиновявания и въобще нещата да имат положително развитие. Иска ми се да имам възможност да осиновя дете, но все още не се чувствам подготвена за тази стъпка.

Както и да е, за да разсея малко настроението, което ме налегна, нека ви почерпя по случай втората годишнина от подписването или "първата ни сватба" както се изразява мъжа ми