21.02.2013 21:10
мен ме кефят лентичките с плодчетата, как расте бъдещото бебче и става различен плод ![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Тия дни се чудя дали да пиша или не в темата, едно ми е смотляво (мн. емоции ми се насъбраха), но все пак ще споделя;
Днес бях на мамолог, казаха ми че всичко е наред, само една малка киста откри, но не ми е казала с нещо да я лекувам, каза ми че няма нищо тревожно; За сега свърших с прегледите. После говорихме с милото за бъдещите ни планове (искаме да идем на почивка, планираме и бебето след месеци... ама с моята натоварена програма, мн. избор нямам кога да планирам разни неща; В крайна сметка обмисляме да го отложим за есента, както почивката, така и бебето, т.като имам изпитна сесия месец и половина, а и разни др. причини; )
В курса пък се движа с три момичета (то жени де, аз съм най-малка, те са също завършили моята специалност и учат наново, та едната на 30, другата на 32, третата на 37-тя е с дете...) Та взех да се дразня напоследък от някакви изказвания (примерно за тази колежка, която сега е бременна, според тях било планирано заради тази помощ която се дава, мисля че 2000 или 3000 лв бяха... Това момиче, както бях споменала е `87 година и мисля е напълно нормално да решат да имат бебче... Аз примерно хич не съм знаела за тия пари и те не са нещо лошо, но не може така да се определя, че щом ще имат бебе, то е само заради ползата ... А те лично мислят да завършат т.е още 4, 5 години и тогава може би да имат дете... Нямам нищо против мнението на другите, ама ме издразниха, аз гледам на нещата по др. начин и се чудя какво ще им даде повече една магистратура или професия, от едно щастливо семейство и едно прекрасно дете, плод на обичта!!!
Ако някой не му се чете долното, да не чете
Последното нещо (че стана ферман), което да споделя е че онзи ден не ходихме в музея на костите (което уж разбрах от колегите предния ден); наш`та група направо ни казаха, че ще ходим в дисекционна
сърцето ми взе лудо да бие, викам си Господ е с мен, такъв страх (ужас); В крайна сметка не съм припадала, не ми е ставало зле, откъм миризма не съм усетила нещо по-различно (явно съм свикнала с разл. химии), но ми бе доста трудно да преодолея някои свои страхове и всъщност още доста неща ще имам като изпитания (не сме гледали още вътрешности, бяха покрити труповете и крайниците ... само кости гледахме, което аз търпя, при мен страхът е от кръв, рязане и вътрешности... имаше и кофи с мозъци, абе нямам думи
) Преди това имахме контролно, та за целия ден стреса ми дойде многооо, върнах се бавно до нас, като цапната с парцал, даже седнах малко на въздух в парка до нас, викам си ся ко ще правя
, помолих доцента ни ако има някакъв начин да не присъствам, стиснете палчета да стане, че като махнат тия найлони не знам дали няма да ме свестяват ... после ще сънувам кошмари!
Извинявам се, ако съм досадила
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Тия дни се чудя дали да пиша или не в темата, едно ми е смотляво (мн. емоции ми се насъбраха), но все пак ще споделя;
Днес бях на мамолог, казаха ми че всичко е наред, само една малка киста откри, но не ми е казала с нещо да я лекувам, каза ми че няма нищо тревожно; За сега свърших с прегледите. После говорихме с милото за бъдещите ни планове (искаме да идем на почивка, планираме и бебето след месеци... ама с моята натоварена програма, мн. избор нямам кога да планирам разни неща; В крайна сметка обмисляме да го отложим за есента, както почивката, така и бебето, т.като имам изпитна сесия месец и половина, а и разни др. причини; )
В курса пък се движа с три момичета (то жени де, аз съм най-малка, те са също завършили моята специалност и учат наново, та едната на 30, другата на 32, третата на 37-тя е с дете...) Та взех да се дразня напоследък от някакви изказвания (примерно за тази колежка, която сега е бременна, според тях било планирано заради тази помощ която се дава, мисля че 2000 или 3000 лв бяха... Това момиче, както бях споменала е `87 година и мисля е напълно нормално да решат да имат бебче... Аз примерно хич не съм знаела за тия пари и те не са нещо лошо, но не може така да се определя, че щом ще имат бебе, то е само заради ползата ... А те лично мислят да завършат т.е още 4, 5 години и тогава може би да имат дете... Нямам нищо против мнението на другите, ама ме издразниха, аз гледам на нещата по др. начин и се чудя какво ще им даде повече една магистратура или професия, от едно щастливо семейство и едно прекрасно дете, плод на обичта!!!
Ако някой не му се чете долното, да не чете

Последното нещо (че стана ферман), което да споделя е че онзи ден не ходихме в музея на костите (което уж разбрах от колегите предния ден); наш`та група направо ни казаха, че ще ходим в дисекционна
сърцето ми взе лудо да бие, викам си Господ е с мен, такъв страх (ужас); В крайна сметка не съм припадала, не ми е ставало зле, откъм миризма не съм усетила нещо по-различно (явно съм свикнала с разл. химии), но ми бе доста трудно да преодолея някои свои страхове и всъщност още доста неща ще имам като изпитания (не сме гледали още вътрешности, бяха покрити труповете и крайниците ... само кости гледахме, което аз търпя, при мен страхът е от кръв, рязане и вътрешности... имаше и кофи с мозъци, абе нямам думи
) Преди това имахме контролно, та за целия ден стреса ми дойде многооо, върнах се бавно до нас, като цапната с парцал, даже седнах малко на въздух в парка до нас, викам си ся ко ще правя
, помолих доцента ни ако има някакъв начин да не присъствам, стиснете палчета да стане, че като махнат тия найлони не знам дали няма да ме свестяват ... после ще сънувам кошмари!Извинявам се, ако съм досадила


Аз като бях в трети курс имахме една колежка,която забременя и се започнаха едни коментари от рода на "Ама защо не изчака да завършиш?","Ама ти заради парите ли...?" и какво ли още не
Смятам ,че тези неща всеки си ги преценя сам и никой няма право да му се меси.Сега обаче,тъй като си нямат друга работа и като мина известно време се започна "Кажи сега като имаш бебе повишават ли ти оценките"
Общо взето съм стигнала до заключение ,че повечето хора каквото и да направиш,както и да постъпиш,винаги ще намерят нещо да подметнат,което нито му е мястото ,нито моментът
Стискам палчета доцентът да вземе решение в твоя полза ,а ако се наложи все пак да отидеш ,просто си представи ,че участваш в "От местопрестъплението" и разрешавате важен случай 







Пък тя си е много дейна и си врътка партийната принадлежност в зависимост от посоката на вятъра и сега сигурно се чуди какво да прави
.
.
, да си го кажа все пак.... Жената трябва да е възможно най- спокойна по време на бременността, това се отразява на бебето. Изпитите в по- сериозните специалности са голям стрес, никой няма да ви ги спести дори в последните дни преди раждане. Трудно се учи и преди и след идване на бебето, мозъкът "тръгва" да мисли в съвсем друга посока и леко се затъпява /поне аз бях така/. Ако преподавателите са по- снизходителни към бъдещи и настоящи майки, то това е основателно. Аз без следване трудно се справих с бебетата, не ми се мисли какво са преживяли състудентките ми, които родиха още в първи курс. То и половината от тях не успяха да завършат още 10 години след нас. Ако бебето дойде случайно, ясно е, че ще се изгледа, но ако е планирано - нека добре се обмисли, защото две дини под една мишница...