А между другото на сестра ми детето се казва Никола, моето също. И двамата са кръстени на дядовците си по бащина линия. Дори не ми прави впечатление. Въпреки , че като бях малка имахме подобен случай 2 сестри си кръсти ха синовете Камен на дядовците си и аз ги обявиха за луди и че е много тъпо това.

Свекърва и аз така правя, но все едно усеща че става въпрос за него, та не се спира през цялото време.
Руми моя племенник не е кръстен на никого, но явно със сестра ми имаме еднакъв вкус. Нямат против да са с еднакви имена, но аз лично няма да се чувствам добре. Ще е хубаво ако има празник името, но пък по-важно е да ни хареса. Днес направих списък с горе-долу одобрените от мен имена а именно Кристиан, Александър, Мартин. На този етап това ми е харесало.

Друго интернационално име е Максимилиан или Максим.

Пък моя мъж иска, ако кръстим бебето George,  в България да било записано Джордж  
И аз тогава си мислех за Григор/Грег (Gregory/Greg), но Влади пак казва, че Gregory не било Григор, а Грегори  
Като цяло нямам кой знае какви претенции за име - да не е типичните интернационални имена, които много се срещат (между другото няма друго дете Георги около нас) и ако може да се произнася ОК на двата езика.

На сестра ми малкия син е Георги, но мен това не ме притеснява.
Сестра ми е Даниела, първия ми братовчед е Даниел, явно се предава липсата на креативност в избора на имена.

Пускам да се посмеете със списъка с имена  до сега:
Evan Vladislav Dimitrov | Иван Владислав Димитров  

George Alexander Dimitrov  | Георги Александър Димитров
George Vladislav Dimitrov | Георги Владислав Димитров
George Elliot Dimitrov | Георги Елиът Димитров

Greg Vladislav Dimitrov | Грег Владислав Димитров
Gregory Alexander Dimitrov | Григор Александър Димитров
Gregory Vladislav Dimitrov | Григор Владислав Димитров

Maxim Vladislav Dimitrov | Максим Владислав Димитров

Samuel Vladislav Dimitrov | Самуил Владислав Димитров

Ани, точно по вашият вариант с Георги си мислех тези дни и си дадох сметка, че при вас, освен от семейството, от друг няма да си чуе името Георги и на практика ще има два различни варианта на името на български и на английски.
Без да се има предвид пристрастността ми към името, от всички изброени от теб единствено Максим(което между другото никак не е лош вариант)-на 100% и Самуил на по-малко проценти, покриват условието да звучи еднакво или поне близко името на двата езика.

Има едно детенце от Полша, в групата на Симеон, казва се Gregor. За нас е близко име и го произнасяме точно както трябва без проблем, но немскоговорящите го "осакатяват" като премахват "р" в края и удължават "о". На пръв поглед нищо особено, но буквално съсипва името.
Те също така не могат да казват Симеон и Самуил, както трябва, но не е толкова голяма болка.

Та всъщност, доколкото разбирам, идеята на мъжът ти е да няма разлика в имената, което няма нищо лошо, просто трябва да намерите подходящото.

Даниел? Аз лично не го харесвам и няма нищо общо с Георги, но... е вариант за еднозвучие, също и Мартин....

Но и Самуил и Максим звучат много добре с останалите имена според мен

Нашия юнак, живот и здраве, ще е Мартин. Таткото го е решил много преди да забременея. Ще вземе буквичката на мама. На мен единствено не ми допада, защото е прекалено често срещано в бг, но избора си е негов. Аз избрах на София името. Ще бъдем 2 * С и 2* М. Та може  да мине, че си кръщаваме децата на нас, а не на баби и дядовци

Marri, разбрала си ме на 100%  Благодаря ти

Да, Влади иска произношението на бг и на английски да е максимално близо.
Имена като Даниел, Мартин, Никола, Виктор, Валентин за сега не са вариант изобщо.

Горе долу се майтапим, че ако не му измислим име на горкото дете ще се казва Александър или Максим, въпреки почти масовото използване на тези 2 имена.

Аз нямам проблем с често срещаните имена, даже по-скоро обратното, страхувам се от прекалено ексцентрични, но то това си е въпрос на вътрешно усещане вече.

Да, виждам, че клоните към определена линия имена, за мен също Даниел и Мартин, донякъде Никола(да не се заричам, че ми е вариант, ако е пак момче, но ми харесва френското произношение, какво е тук, та е допустимо) не са вариант и харесвам точно тази(вашата насока).

аз съм за това

Evan Vladislav Dimitrov | Иван Владислав Димитров 

Брат ми се казва Иван и всички му казват Иван с перфектно произношение, пише си го Ivan, никой не му казва Айвън или ако се е опитал, брат ми просто го поправя. Синът му се казва Михаил, малко бие на Микаел като го произнасят, но пак е доста близко, писали са го Mikhail, ако това ще ти е от помощ от човек, който живее в англоезична страна. Мъжът ми се казва Константин, всички му казват Константин, само че с ударение на о-то. Междудругото, имам колега Любомир и доста добре се справят в произношението.

Америка е също англоезична страна, но всички казват на Иван Айвън. Поправянето е постоянно.
Може би за Англия е друго. Също така щом си Иван си бил руснак. 
На Влади му казват Блъди. Много им е трудно да му произнесат името.

Аничка, тези за Владимир (Путин) не са ли чували  Между другото много го харесвам това име. Нашият кум се казва така и го свързвам с хубав човек освен другото. Много сила има в това име. Борис също е много силно мъжко име.
Мари, мен ако ме питаш, много ме дразни безумното съкращаване на имена на български. Като чуя на някоя Микаела да казват Мики и в съзнанието ми е Мики Маус. Не знам вие как казвате на Симеон, но Мони ми е също толкова безумно като обръщение към един бъдещ мъж! Има толкова примери за деца, чиито истински имена не ги знам. Няма лошо да има човек галено име, но не и за сметка на хубаво цяло име.
По този повод - любим виц на мъжа ми: 9 месеца родители му мислиха как да го кръстят, а накрая той сам в Интернет се кръсти Zlo kuche!

Е, то всичко, завършващо на "ов" в презимето минава за руснак.
Според мен, ако детето ще живее в чужбина, а ще прекарва максимум месец в България, нека си има име, удобно за казване там, ако ще е основно тук, нека е със звучащо добре на български име. Макар че с всичко се свиква, както с Ричард Груев, примерно.  
Моите деца също не са се оплаквали от произнасяне на имената им. В университетите имат толкова различни националности, включително и от преподаватели, че няма нещо което не са чували и виждали. При малкия се наложило да се обръщат по галено име в отбора, ама то и тук беше така - няма как да ти подвикват при завършващо на съгласна . Понякога са избирали и назоваване по презиме.
Хехе, те обаче взаимно се дразнят, като единия нарича брат си Ник /Николай/, а другият - Беко /Becko, написано на кирилица и прочетено с латински/, ама то е в моменти на лиготия. Големият има съученици, успешно интегрирани и на високи позиции вече с имена Асен, Атанас, Иван, Георги, Росен, Тихомир, Ясен, Тодор, Стилиан, Владимир, Венелин и сигурно ред още, които също не се оплакват. Само един Сергей се пише Серж, ама заради българите там, че е доста мургав и го поднасят, че е със сменено име от малцинствата. Това го пиша за успокоение на живеещите в България майки, да не го мислят толкова предварително.
Али, разкошен виц

А някой знае ли защо южно корейците са все с две имена. Аз познавах Раян Канг, който се казваше и  Seokwon Kang.

Разбира се, че името няма да ги провали чак толкова, пък още по-малко първото име. То има значение до училище, след това вече фамилията е важна. Така че моето е капка в морето покрай вълнението с личното име, защото каква полза, че съм Мария и няма проблем на различните езици като хората тук се изпотяват, докато ми кажат фамилията, а някой направо се отказват....
Та за майките в България.... бели кахъри са това.
Дори и аз клоня към класически български имена, просто ми се иска да са поне малко адаптивни и по възможност еднакви на двата езика.

Али, Монка му казваме на Симеон, галено, макар че това се отнася повече за времето, когато беше бебе. Сега все по-често е Симеон и разбира се, навън, пред трети лица.
Проблем си е галеното име на Симеон. Аз също не харесвам галени имена, които нямат общо с името, но например в случаят Симо, лично на мен, ми е абсолютно неприемливо като вариант, звучи ми грубо и някак принизява оригинала.
Аз също съм имала смешен опит с галените имена, имаше едно съседско момиче, с което се запознах, когато бях на 6 години, за нея аз бяха Мима, а тя за мен Ани, така се представихме и така остана. Чак после като станахме на по 12-13 години, почти едновременно ни стана ясно, че сме в голямо заблуждение и че тя всъщност се казва Анелия, а аз Мария

Работим с американци всекидневно, не знам коя е тая част на Америка, дето са толкова тъпи и упорити, но ви съчувствам, сигурно е доста сложно.